Третокурсникът в специалността „Строителство на сгради и
съоръжения” във ВИАС от началото на следването си се
реализира в бранша, иска да прави неща, които да останат
след него и да се виждат, да служат на хората
Живко ПЛАМЕНОВ е на 21 години. Син е на Евелина и Пламен Петкови, тя-енергична бизнесдама, той - ветеринарен лекар. Пораства в Бяла с трудните решения на поколението, последното, чието детство премина в първите години на демократичния преход. Вглъбен и ярък, той играе с връстниците си футбол, кара колело, но носи в себе си много дух, амбиция и енергия. И критичност. И е наясно какво иска! След завършването на 8-ми клас в Бяла започва да учи в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „П. Пенев“ в Русе, с профил “Строителство и архитектура”. Получава квалификация „Строителен техник”. За да повиши професионализма си, продължава напред - кандидатства във ВИАС – София. Един от всичките 237 938 млади хора е, които учат във висшите училища в България и ще празнуват на 8 декември – Денят на университетската празничност.
Затова няколко дни преди Студентския празник разговаряме с Живко Пламенов за трудните избори и мотивацията в живота на днешните студенти:
....................................................................................................................
Здравей, Живко! За нас е чест да споделим с теб Празника на студентите! Представи се.
Казвам се Живко Пламенов Живков на 21 години.
Роден съм в гр. Бяла на 14.04.1997 година.
Учих в Начално училище „П.Р. СЛАВЕЙКОВ“ от 1-ви до 5-ти клас. След това в СОУ „Панайот Волов“ – от 6-ти до 8-ми клас. От 9-ти до 12-ти клас продължих образованието си в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „П.Пенев“ в Русе, с профил “Строителство и архитектура”. Успешно издържах държавните си изпити при завършването и получих квалификация “Строителен техник”.
Защо избра строителния техникум в Русе? Знаеше ли, че след като го завършиш, ще продължиш в специалността „строителство на сгради и съоръжения”?
Ако трябва да бъда искрен, мисля че решението за избора на училище дойде след едно друго по-категорично мое решение – да изляза от Бяла и да променя посоката, каквото и да значи това. По-трудно ми беше да кажа на баща ми, че искам да тръгна по пътя на един много близък човек, чието образование и професия бяха за мен модел за развитие, отколкото да направя избор на училище и специалност. Все още си спомням въпроса на баща си: “Осъзнаваш ли какво те очаква?”.
Естествено в онези години исках да изляза от Бяла и да бъда самостоятелен. Сега разбирам въпроса на баща си и осъзнавам защо го е казал. Не съжалявам за избора си. Годините в Русе, прекарани без родителски контрол, ме научиха малко или много на отговорност,точност и коректност. Там нямаше родител да ти каже седни си научи или начертай си проекта. Самостоятелността в Русе ми помогна и ме подготви за студентството.
Вече съм трета година студент във ВИАС, специалност ССС (Строителство на сгради и съоръжения). Едновременно работя още от средата на първи курс – не точно по специалността ми, но е в строителния сектор. Успявам да съвместя работата и обучението си в университета. Още по-ценно е това, че получавам знания, реално приложими в работна среда, а не суха теория от преподавател, четящ лекцията си от компютъра. Определено е трудно да се съчетават двете неща, защото и двете изискват пълното ми внимание, няма как да се отнасяш несериозно. Още повече, че университетът ми е от тези учебни заведения, в които не можеш да ходиш когато си искаш на лекции и всичко да ти е наред. Пред преподавателите не минават оправдания, че работиш и затова не си направил курсовата задача или проекта си!
Как и защо реши да се отдадеш на тази професия?
Строителството е един от секторите, който не може да бъде „закрит“. Специалистите и инженерите няма да бъдат изместени от компютри. Днес повечето млади хора избират университети, колкото да имат един документ след края на “следването”, което е много опасно за бъдещото ни развитие в някои сектори. След време млади инженери и специалисти ще се търсят. Докато в някои области ще има голямо насищане на кадри.
Какво е за теб, един млад човек, това?
Избраната от мен професия е шанс и да правя нещо, което ще остане след мен и ще се вижда, ще служи на хората. Дори сега има сгради, в които съм взел участие и наистина е страхотно удоволствие да видиш плодовете на труда си.
Какво смяташ да работиш след като завършиш, за какво мечтаеш?
Като начало ще си остана в България. Ще продължа в строителния сектор, все пак съм му отдал доста време. Надявам се, че ще продължа в сегашната ми фирма, доволен съм, колегите са готини и също са изминали пътя, по който аз сега вървя. От тях съм получил много ценни съвети и насоки, относно това как да се справям и в университета.Това е планът ми за сега, естествено плановете са това – да се променят, няма как да знам какво ще се случи след известно време.
Мислил ли си да се върнеш в Бяла?
На този етап нямам такива намерения. Мисля, че градът няма какво да предложи на един млад човек, което да го накара и да го мотивира да се върне.
Как и с кого ще празнуваш 8 декември?
Ще импровизирам!
Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА