Постинг
27.01.2011 18:35 -
От страх на страх, от надежда към късмет...
Автор: zabunova
Категория: Други
Прочетен: 1794 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2011 19:21
Прочетен: 1794 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 27.01.2011 19:21
Марко Марков - на първа линия при необичайни ситуации
АТЕЛИЕ 13/05
Слушалката ляга на мястото си и Марко Марков остава седнал в стола в кабинета си на пл. „Екзарх Йосиф”. Хвърля мек поглед към прозореца, преди да се обърне към мен. Още го чувам. Гласът му е нисък, бавен и леко провлачен. Напомня ми за една особена и тиха меланхолия, която не знаеш дали си преживял, но си харесвал и копнял – преди много време, когато не са били измислени часовниците, телефоните, летящите таксита...Искрен и немногословен. Начинът, по който сваля боята от думите, е сигнал, че не смята за изключителна работата си като инспектор по гражданска защита в община Бяла, нито пък за изключително страхотното умение да обуздава напрежението в критични моменти, преминаващо в ясна преценка и акуратност. Кротък и някак не налагащ присъствието си в обикновения делник, този едър и атлетичен мъж вече 38 години е винаги на първа линия при необичайни ситуации. Може би и защото бе ритал за младежкия отбор на „Бенковски” заедно с Иван Касабов, Йосиф Дошков, Трифон Узунтонев, Кольо Ветронов, Велко Бошнаков, Боян Ангелов, когато тимът стана републикански шампион на България и оттогава не познава пътя назад. Марко МАРКОВ: - След като се създаде Държавна агенция за Гражданска защита, отпаднаха съществуващите по-рано формирования. Няма ги доброволните отряди и сандружините по простата причина, че вече не съществуват държавните предприятия и не можеш да задължиш хората да дойдат и участват в някаква работа, макар и спасителна. Ако ги викнеш, трябва да им платиш. Именно затова от много години се говореше за изработването и приемането на Закон за Гражданска защита, едва миналата година такъв бе приет, но както и в медиите бе отбелязано от специалисти, а и аз смятам така, той е не особено ефективен. В този закон се говори вече за доброволни формирования, т.е., сключваме договор с определени лица, примерно специалисти в определена област, в договора е отбелязано, че от оповестяването до завършване на работата им се плаща на час по еди-колко си лева. Договорът се сключва от кметовете по места. Въпреки, че това е залегнало в новия закон, все още няма разпореждания и най-вече правилник как да се прилага законът. С други думи законът не може да се използва качествено без правилник за него. Затова и тежките наводнения завариха страната със свален гард. Друг е въпросът, че обилните валежи изненадаха най-много самите метеоролози, които имат определена вина за притъпяване на бдителността на хората. Вините за нанесените щети и преживяното напрежение са донякъде и на общините, които не са взели достатъчно ефективни мерки за почистването на местните реки, канали, дерета. Ето за пример, нашата община. Аз бях поставил няколко пъти въпроса да се почисти дерето в частта му срещу администрацията на ГПК "Наркооп" пред кмета на общината, но той не прие моето предложение. Смяташе, че ако отсечем дърветата в дерето, ще стане видима мръсотията долу. И от Русе идваха наши специалисти, и те поставиха въпроса част от дърветата да се махнат. Когато нещо ни сполети, най-оголеният нерв за всички нас е един от често задаваните въпроси: „Защо все на мен (или на нас) се случва?" И възможните му трансформации, вариации и производни заучения, които са свързан именно с качеството на подготовката ни за избягване на нещастията. С превенцията! А може би наистина минаваме през едни и същи трудности, защото всъщност пътят ни представлява преплетени кръгове, не знам...но тежки моменти в работата ми е имало много. Сред тях е един снежен декември преди години, когато зимата сви по-рано и един товарен влак с жито дерайлира от релсите на гара Бяла. С едно от формированията на Гражданска защита цяла нощ събирахме зърното при вълчи студ. Преживели сме многократни опасности от преливане на дигите покрай Янтра, които познавам като пръстите на ръката си. Не искам да си спомням какво преживях, когато в реката се удави едно детенце... Да търсиш трупчето и ако го намериш, свършил ли си работата си и можеш ли да си доволен, че си я свършил...Не спиш спокойно и може ли въобще да се спи... През критичните за нашата община часове дежурните през час ми се обаждаха, такива указания съм им дал „Няма да се притеснявате, за всичко ще ме информирате!” И тъй беше, за всичко аз получавах подробна информация. Нали ти казвам, аз две три вечери се прибирах след 1,30 – 2.00 през нощта! Хората също звъняха - питаха, тревожеха се за семействата и домовете си. Казват, не сме обявили "бедствено положение”. Ние нямахме и възможност да го направим тогава, не знаехме, че ще бъдем изненадани. Аз бях вън от града – в Пет кладенци, където имам една малка виличка. Дори метеоролозите не бяха наясно за размера на валежите! Сега казват, че ще се заделят пари и ще им се предоставят някакви лицензи, за да могат да ползват данни от световните обсерватории - и това е хубаво – 21-и век сме все пак! На всеки пет години Гражданска защита провежда практически учения в две общини, които представляват тренировка на общинските комисии за справяне с бедствия, аварии и катастрофи. Община Бяла проведе такова практическо учение по-миналата година. В тази червена папка е записано всичко – кой какво трябва да прави при различни ситуации. И всички кметове го знаят, знаят го членовете на комисиите, спасителните звена в зависимост от характера на бедствието. Когато някой изпадне в беда, той ще се опита да се справи сам или ще опита да потърси помощ, за да излезе от трудното положение. От дългогодишната си работа и различните критични ситуации, с които съм се сблъсквал, разбрах, че човек има огромни възможности, но често не може да ги осъзнае. Просто вярата в нещо или някой ти помага по-лесно да преодолееш трудностите. Не случайно е измислена и поговорката: „помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”, както се наложи да правим през лятото на 2005. Реакцията при наводнения не изисква специална подготовка. Иска се кметовете, ръководителите на отделните предприятия да бъдат по-енергични, да видят и преценят правилно ситуацията, а не да чакат само Гражданска защита. Ние струпахме всичките си налични възможности в Копривец, защото там всичко дойде и неочаквано, и страшно. Под ръководството на директора на областната дирекция по Гражданска защита Стефко Бурджиев трябваше да спасяваме хората и това е първото нещо, когато надвисне заплаха за човешки живот! Когато се зададе опасност от второ преливане на Янтра, от един цех на гара Бяла се обаждат и питат какво да правят. Посъветвах ги да поставят един дежурен, който денонощно да следи нивото на реката и като се прецени за колко часа то се покачва, да се започне обезопасяване на техниката, продукцията, ако има такава.Това не бе направено. Когато водата придойде и започна да се разлива, прескочи укрепителната дига, стигна до прага на помещенията и почна да залива машините, звънят ми: „Какво да направим?” Питам, защо не направихте онова, което ви посъветвах? А те: "Не очаквахме, че ще ни залее!” Това не е отговор, когато са ти казали, че има опасност от преливане на дигите. Звъняха да искат чували с пясък. Ние нямаме на склад такива неща, не влиза в нашите задължения, но се обадих в Русе и от областната дирекция на ГЗ ми казаха, че могат да осигурят чувалите, но пясък нямаме. Хората искаха да им дадем чувалите с пясък! И когато това се оказа невъзможно, реагират: „Каква Гражданска защита сте!” После се мобилизираха и се справиха успешно. На Гара Бяла са и няколко оранжерии, но там хората предварително взеха мерки... Не съм повишавал тон, поначало съм си такъв, неконфликтен, в пререкания не съм влизал с хора, макар че понякога някои ме предизвикват, но успявам да се сдържа, имам силата да премълча и преглътна. Човек е изтъкан от толкова емоции, а като подправка и здрав разум, и в критични ситуации от значение е подправката да е добре дозирана. Знам, че когато един човек е поставен в необичайна ситуация, действа повече емоционално. Предизвикателствата са като гориво за екстремните спортове, но на обикновения човек те носят страх, обърканост, паника. И понеже напоследък маршрутите в работата ми многократно и прекалено си приличат, основното, което възприемам и се уча да спазвам, е да премълча и да продължа да действам, както смятам, че е правилно. Че съм тук, защото е сигурно, че съм готов да действам.! Затова, ако ти кажа, че работата ми е спокойна, ще те излъжа. Налагам си търпение и се концентрирам към важното. Толкова много съм преживял, но всеки път сърцето ми удря тавана на гърдите ми, когато ситуацията ме изправи пред трагедия или човешка болка. А и човек на години съм да знам, че тъй върви животът – от страх на страх, от надежда към късмет, с магия или примирение всеки ситни или криволичи на канала на един лъч светлина... Денят е все още в пазвите на нощта. Пет кладенци ще сънува пътя на слънчевия диск, докато звездите бдят над малкото му къщи. В една от тях тази нощ ще е и той, главният специалист по Гражданска защита в община Бяла Марко Марков. През прозореца на малкия му дом ще нахлува ароматът на трева, която жадува да бъде окосена; да полегне под острия бръснач на нечия сребриста коса и да притисне мокрото си тяло до земната гръд. В тъмната шир, набраздена от причудливи сенки, плахо ще се обади птица, доловила шепота на още спящия ден. Небето ще е отворило очите си и, както той ми разказа, ще се взира към него, към будуващата му душа, която преди два месеца бе изненадана от сигнала за връхлитащите ни бедствия на това място... Сега няма за какво да се тревожи, тази нощ мина спокойно – зад гърба си нямаше премеждия, отпред бе чисто. Йорданка ЗАБУНОВА
Слушалката ляга на мястото си и Марко Марков остава седнал в стола в кабинета си на пл. „Екзарх Йосиф”. Хвърля мек поглед към прозореца, преди да се обърне към мен. Още го чувам. Гласът му е нисък, бавен и леко провлачен. Напомня ми за една особена и тиха меланхолия, която не знаеш дали си преживял, но си харесвал и копнял – преди много време, когато не са били измислени часовниците, телефоните, летящите таксита...Искрен и немногословен. Начинът, по който сваля боята от думите, е сигнал, че не смята за изключителна работата си като инспектор по гражданска защита в община Бяла, нито пък за изключително страхотното умение да обуздава напрежението в критични моменти, преминаващо в ясна преценка и акуратност. Кротък и някак не налагащ присъствието си в обикновения делник, този едър и атлетичен мъж вече 38 години е винаги на първа линия при необичайни ситуации. Може би и защото бе ритал за младежкия отбор на „Бенковски” заедно с Иван Касабов, Йосиф Дошков, Трифон Узунтонев, Кольо Ветронов, Велко Бошнаков, Боян Ангелов, когато тимът стана републикански шампион на България и оттогава не познава пътя назад. Марко МАРКОВ: - След като се създаде Държавна агенция за Гражданска защита, отпаднаха съществуващите по-рано формирования. Няма ги доброволните отряди и сандружините по простата причина, че вече не съществуват държавните предприятия и не можеш да задължиш хората да дойдат и участват в някаква работа, макар и спасителна. Ако ги викнеш, трябва да им платиш. Именно затова от много години се говореше за изработването и приемането на Закон за Гражданска защита, едва миналата година такъв бе приет, но както и в медиите бе отбелязано от специалисти, а и аз смятам така, той е не особено ефективен. В този закон се говори вече за доброволни формирования, т.е., сключваме договор с определени лица, примерно специалисти в определена област, в договора е отбелязано, че от оповестяването до завършване на работата им се плаща на час по еди-колко си лева. Договорът се сключва от кметовете по места. Въпреки, че това е залегнало в новия закон, все още няма разпореждания и най-вече правилник как да се прилага законът. С други думи законът не може да се използва качествено без правилник за него. Затова и тежките наводнения завариха страната със свален гард. Друг е въпросът, че обилните валежи изненадаха най-много самите метеоролози, които имат определена вина за притъпяване на бдителността на хората. Вините за нанесените щети и преживяното напрежение са донякъде и на общините, които не са взели достатъчно ефективни мерки за почистването на местните реки, канали, дерета. Ето за пример, нашата община. Аз бях поставил няколко пъти въпроса да се почисти дерето в частта му срещу администрацията на ГПК "Наркооп" пред кмета на общината, но той не прие моето предложение. Смяташе, че ако отсечем дърветата в дерето, ще стане видима мръсотията долу. И от Русе идваха наши специалисти, и те поставиха въпроса част от дърветата да се махнат. Когато нещо ни сполети, най-оголеният нерв за всички нас е един от често задаваните въпроси: „Защо все на мен (или на нас) се случва?" И възможните му трансформации, вариации и производни заучения, които са свързан именно с качеството на подготовката ни за избягване на нещастията. С превенцията! А може би наистина минаваме през едни и същи трудности, защото всъщност пътят ни представлява преплетени кръгове, не знам...но тежки моменти в работата ми е имало много. Сред тях е един снежен декември преди години, когато зимата сви по-рано и един товарен влак с жито дерайлира от релсите на гара Бяла. С едно от формированията на Гражданска защита цяла нощ събирахме зърното при вълчи студ. Преживели сме многократни опасности от преливане на дигите покрай Янтра, които познавам като пръстите на ръката си. Не искам да си спомням какво преживях, когато в реката се удави едно детенце... Да търсиш трупчето и ако го намериш, свършил ли си работата си и можеш ли да си доволен, че си я свършил...Не спиш спокойно и може ли въобще да се спи... През критичните за нашата община часове дежурните през час ми се обаждаха, такива указания съм им дал „Няма да се притеснявате, за всичко ще ме информирате!” И тъй беше, за всичко аз получавах подробна информация. Нали ти казвам, аз две три вечери се прибирах след 1,30 – 2.00 през нощта! Хората също звъняха - питаха, тревожеха се за семействата и домовете си. Казват, не сме обявили "бедствено положение”. Ние нямахме и възможност да го направим тогава, не знаехме, че ще бъдем изненадани. Аз бях вън от града – в Пет кладенци, където имам една малка виличка. Дори метеоролозите не бяха наясно за размера на валежите! Сега казват, че ще се заделят пари и ще им се предоставят някакви лицензи, за да могат да ползват данни от световните обсерватории - и това е хубаво – 21-и век сме все пак! На всеки пет години Гражданска защита провежда практически учения в две общини, които представляват тренировка на общинските комисии за справяне с бедствия, аварии и катастрофи. Община Бяла проведе такова практическо учение по-миналата година. В тази червена папка е записано всичко – кой какво трябва да прави при различни ситуации. И всички кметове го знаят, знаят го членовете на комисиите, спасителните звена в зависимост от характера на бедствието. Когато някой изпадне в беда, той ще се опита да се справи сам или ще опита да потърси помощ, за да излезе от трудното положение. От дългогодишната си работа и различните критични ситуации, с които съм се сблъсквал, разбрах, че човек има огромни възможности, но често не може да ги осъзнае. Просто вярата в нещо или някой ти помага по-лесно да преодолееш трудностите. Не случайно е измислена и поговорката: „помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”, както се наложи да правим през лятото на 2005. Реакцията при наводнения не изисква специална подготовка. Иска се кметовете, ръководителите на отделните предприятия да бъдат по-енергични, да видят и преценят правилно ситуацията, а не да чакат само Гражданска защита. Ние струпахме всичките си налични възможности в Копривец, защото там всичко дойде и неочаквано, и страшно. Под ръководството на директора на областната дирекция по Гражданска защита Стефко Бурджиев трябваше да спасяваме хората и това е първото нещо, когато надвисне заплаха за човешки живот! Когато се зададе опасност от второ преливане на Янтра, от един цех на гара Бяла се обаждат и питат какво да правят. Посъветвах ги да поставят един дежурен, който денонощно да следи нивото на реката и като се прецени за колко часа то се покачва, да се започне обезопасяване на техниката, продукцията, ако има такава.Това не бе направено. Когато водата придойде и започна да се разлива, прескочи укрепителната дига, стигна до прага на помещенията и почна да залива машините, звънят ми: „Какво да направим?” Питам, защо не направихте онова, което ви посъветвах? А те: "Не очаквахме, че ще ни залее!” Това не е отговор, когато са ти казали, че има опасност от преливане на дигите. Звъняха да искат чували с пясък. Ние нямаме на склад такива неща, не влиза в нашите задължения, но се обадих в Русе и от областната дирекция на ГЗ ми казаха, че могат да осигурят чувалите, но пясък нямаме. Хората искаха да им дадем чувалите с пясък! И когато това се оказа невъзможно, реагират: „Каква Гражданска защита сте!” После се мобилизираха и се справиха успешно. На Гара Бяла са и няколко оранжерии, но там хората предварително взеха мерки... Не съм повишавал тон, поначало съм си такъв, неконфликтен, в пререкания не съм влизал с хора, макар че понякога някои ме предизвикват, но успявам да се сдържа, имам силата да премълча и преглътна. Човек е изтъкан от толкова емоции, а като подправка и здрав разум, и в критични ситуации от значение е подправката да е добре дозирана. Знам, че когато един човек е поставен в необичайна ситуация, действа повече емоционално. Предизвикателствата са като гориво за екстремните спортове, но на обикновения човек те носят страх, обърканост, паника. И понеже напоследък маршрутите в работата ми многократно и прекалено си приличат, основното, което възприемам и се уча да спазвам, е да премълча и да продължа да действам, както смятам, че е правилно. Че съм тук, защото е сигурно, че съм готов да действам.! Затова, ако ти кажа, че работата ми е спокойна, ще те излъжа. Налагам си търпение и се концентрирам към важното. Толкова много съм преживял, но всеки път сърцето ми удря тавана на гърдите ми, когато ситуацията ме изправи пред трагедия или човешка болка. А и човек на години съм да знам, че тъй върви животът – от страх на страх, от надежда към късмет, с магия или примирение всеки ситни или криволичи на канала на един лъч светлина... Денят е все още в пазвите на нощта. Пет кладенци ще сънува пътя на слънчевия диск, докато звездите бдят над малкото му къщи. В една от тях тази нощ ще е и той, главният специалист по Гражданска защита в община Бяла Марко Марков. През прозореца на малкия му дом ще нахлува ароматът на трева, която жадува да бъде окосена; да полегне под острия бръснач на нечия сребриста коса и да притисне мокрото си тяло до земната гръд. В тъмната шир, набраздена от причудливи сенки, плахо ще се обади птица, доловила шепота на още спящия ден. Небето ще е отворило очите си и, както той ми разказа, ще се взира към него, към будуващата му душа, която преди два месеца бе изненадана от сигнала за връхлитащите ни бедствия на това място... Сега няма за какво да се тревожи, тази нощ мина спокойно – зад гърба си нямаше премеждия, отпред бе чисто. Йорданка ЗАБУНОВА
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
