Август, меланхоличен следобед с над 30 над нулата. Тук-там из притихващото градче притичва закъснял гражданин. Малко момиченце с енергичен жест отваря една от вратите на сградата, бивша детска градина „Първи юни” в Бяла, и се отправя в залата за тренировки на СК „Минотавър”. Следвайки го, се озоваваме в обкръжението на различни по възраст момчета и момичета, които разтягат тела преди следващия натоварен час. До момента, в който прозвучава подканящия и нетърпящ възражение глас на треньора Валерий Станчев.! Секунда и всички са подредени в блок, изпълващ цялата зала! Типично по военному кикбойците изпълняват специфична комбинация от упражнения, които да им осигурят нова победа в следващото състезание в Пазарджик, където на 22 септември ще се проведе гала вечер по кикбокс за аматьори в атрактивните стилове Лоукик и К-1. А в предвидените 30 срещи от 15 клуба в страната ще дойдат млади и амбициозни състезатели във всички възрастови групи на мъже и жени в различни категории, за да проверят отново късмета си. За същото ще отидат и кикбоксьори от СК Минотавър – Бяла.
Тренировките в залата продължават по двойки, ударите с ръце и крака, използвани в бокс, карате и муай тай, стават по енергични, докато навън денят бавно и красиво угасва. С надежда да бъдат наградени усилията на бойното попълнение на малкия градец, оправдана на 22 септември 2019 година, когато към наградите на СК - Бяла Калоян Станчев, Пламен Дочев, Кенан Кемал, Карина Николаева и Бояна Декова прибавиха извоюваните нови трофеи!
Валерий Станчев, треньор на Спортен клуб „Минотавър” – Бяла, който е професионализиран в различни източни бойни изкуства, има майсторска степен по киокушин карате и първи дан черен колан, е един от основателите на беленския клуб, е убеден, че това бойно изкуство – кикбоксът дава доверие, сила и любов към хората. Ценности, които всъщност са безценни в десетте години от съществуването на „Минотавър” в Бяла.
Клубът вече написа 10 години от историята си!
Да, десетгодишна! 2009 година бе началото ни! Но от две години сме и член на Българската конфедерация по кикбокс и муай тай и от тогава досега имаме трима републикански шампиони! Спечелили сме над 20 сребърни, над 20 бронзови медали и много други отличия!
Като член на Конфедерацията вече на нас се гледа много сериозно, започнаха да ни канят и за участие и в гала вечери. Преди месец приключи една такава гала вечер в Козлодуй с международно участие, където взехме 5 сребърни купи! Сега имаме покана за гала вечер на 14 септември в Плевен и на 22 септември – в Пазарджик, в което ще вземат участие и малките ни състезатели, които иначе нямат право да участват в гала вечерите.
Имаш ли представа колко бойци си обучил?
Надявам се работата ми да не бъде гледана от този ъгъл. Като членове на Българската федерация по кик бокс от 2018 година, т.е. от две години ние не сме на аматьорско ниво, а на едно по-високо стъпало и за това време имаме трима републикански шампиони.
Има ли възрастови ограничения при обучението на спортистите в клуба?
Две са основно групите - начинаещи и напреднали.
Нито при напредналите, нито при начинаещите има някакви възрастови ограничения. Дали ще бъде в първи или в четвърти клас записалият се в клуба, се упражняват умения и старание, които могат да се включват и при напредналите, за да могат да усукват телата, да свикват на дисциплина, да наблюдават какви са натоварванията при големите. Често водим начинаещите с напредналите на състезания, за да видят как се процедира, какви са изискванията, конкуренцията каква е, така че да са наместват в ума и съзнанието им всички тези неща, съпътстващи участието в спортните битки.
Синът ти Калоян е неотстъпно до тебе – на тренировки, състезания…
Да! Може да се каже! Само на провеждането на големите състезания не участва. Живот и здраве, сега в Пазарджик мисля, че ще може да участва на гала вечер тъй, като имаме идея там да пуснем и по-млади състезатели. Доста добър е Калоян, досега на две състезания два пъти взе сребърен медал!
Колко златни медалисти има „Минотавър”?
Трима! Трябва да отчетем, че това са награди от държавни първенства, които се провеждат веднъж годишно в двете дисциплини, даже за едната веднъж годишно има състезание. Така че, от три състезания за две години имаме трима златни медалисти: Митко Върбанов , Пламен Петров и Пламен Светославов.
За тях специални тренировки ли се провеждат?
Не само за тях, за всички, които се готвят за състезание, се правят редовни тренировки и всеки ден са в залата. Обикновено датата на провеждането на състезанието се знае от 10 месеца, тоест, тренира се поне по два пъти на ден от час, час и половина в залата.
Самите тренировки зависят от това, дали ще смъкват килограми ли ще вдигат, за да се впишат от определена категория и от там се прави сметка. Повечето треньори предпочитат състезателите им да смъкват килограми, докато за мен по-важно е състезателят да играе добре! Имах състезател, който се наложи да смъкне килограми и не беше във форма на ринга. По-добре е той да си тежи толкова, колкото е и да се чувства силен и стабилен.
Общината помага ли?
Да! Засега общината ни помага с транспорт, когато ходим на състезания. Имаме годишна субсидия от общинския бюджет, което е от значение, макар че няма как да кажа, че тези пари стигат. Плащам наем имам ток, също така постоянно такса се плаща за състезанията. Само за тези, които влизат в състезателната група, спираме да плащаме. Имаме нужда от по-голяма зала, в която да може да се разположи ринг. Способни сме и можем да го направим сами, но няма къде да го разположим. Надеждата ни е, че след построяването на новата спортна зала, за която сериозно се говори, ще се освободят училищни физкултурни зали, защото тук е страшна влага и това ни тревожи.
Мислили ли сте да организирате шоу с вход и да посъберете някакви пари? Хората на Бяла се интересуват от работата на клуба.
На тоя етап няма къде да го направим и то не става самосиндикално. Трябва да убедим Федерацията, а и с парите, които вземем от „вход” ще трябва да покрием организацията му. Търсим си спонсори, търсим, но засега никой не е откликнал! Имахме еднократни дарения, които не могат от хора, които не могат да се нарекат спонсори! Тоест, голяма част от финансирането пада върху мене, защото с парите от общинската субсидия плащаме наем за помещенията и консумирания ток. Преди време ходихме в Козлодуй - храна, транспорт и такса за участие падна върху състезателите , медицински застраховки за всички и др.
Как успяваш?
Аз има собствен бизнес и си влагам парите тука. Вече е на 50
Специално ли е отношението на тренировките към момичетата в клуба?
Специално отношение, докато прескочат бариерата! Когато се калят физически -няма мъже, няма жени! Всички са равни!
Случвало ли си момиче да бие момче?
Да! Има някои, които са по-натренирани и си го отнасят, защото подценяват момичетата и получават една порция бой!
Сега предстои на 14-15септември Държавно първенство в Шумен, система лоокинг и к1, на ринг! Няма ограничения - от 13 години нагоре, мъже жени, тегли се жребий и… На такива форуми участват към 400-500 бойци от 80-90 клуба в страната! Досега от такива форуми без медали не сме се връщали - и сме печелили 100%. Ако отида с пет човека, печеля пет медала, ако отида с трима – три медала! Което е добре!
Интересното е, че отначало като тръгнахме по състезания, ни подценяваха и много лесно се добирахме до медали. Сега, обаче, вместо да ни стане по-лесно с времето, почнаха да ни проучват и срещу нас на терена излизат подготвени съперници. Когато бяхме непознати ни бе по-лесно! Вече широката спортна аудитория в България ни знае и битките ни са много трудни. На последната гала вечер в Козлодуй, въпреки че бяхме много добре подготвени, пуснаха срещу нас отбрани национални елитни състезатели. Нито един клуб не си позволи да пусне срещу нас слаб състезател. Бяха всички класа! Става въпрос не за страх, въпрос е да не подценяваш противника. Това е основното ни правило и момчетата ме очароваха - представиха се много добре! Например, от по-старите състезатели знаех какво мога да очаквам, дори някои от тях се представиха под нивото си, докато ония, които се явиха за пръв път, се справиха блестящо. Искам и да споделя, че двама от тях бяха направо посечени от съдиите!
Какво е отношението на Федерацията към СК „Минотавър” като неин член?
Помагат! На последния лагер в Белмекен ни подариха протектори за крака, боксови ръкавици, които са по международни изисквания да сме правилно екипирани на състезание! Което е добре, защото екипът на един човек е 500 лева, аз бях с четирима състезатели и на четиримата подариха екипи отгоре до долу. Доволен съм,че ни канят на семинари, когато има участие на състезатели от световен мащаб и това е зареждащо да си близо да най-големите и то е все едно Лионел Меси да го поканят в Бенковски Бяла и да покаже как трябва да се рита топката.
Няма ли опасност един добре трениран състезател в критичен момент да се превърне в побойник на улицата?
Нуждата от бойни умения винаги са били заложени у човека, още от най-ранни години. А умението за самоотбрана е полезно такова. Спортът образова и възпитава! Когато човек е уверен в себе си, той не се пали толкова лесно! По-младите още не могат да осъзнаят за какво иде реч. Когато един състезател започне да се готви за състезание, той знае от какво трябва да се лиши – не аз да го следя за правилната храна, сам трябва да си го наложи определен режим. Съответното е и за физическите натоварвания. Аз не мога да съм постоянно до тях и да следя кога трябва да прави кардио, кога трябва да прави силови! Той сам трябва да се справя – Така се изгражда характер – съзнателен, организиран! Ако утре това момче или момиче постъпи на работа някъде или реши да отвори собствен бизнес, ще знае как да постигне целите си. За да постигнеш целта си в живота, да спечелиш медал на състезание, трябва да се лишиш от нещо - да късаш и нерви и мускули. Което, ако цитирам видния руски пълководец генерал Александър Суворов значи: „Повече пот в ученията, по-малко кръв в боя.“
