Наредиха се празник след празник и градчето съвсем полудя! Запокити всички неволи – насъбра родове, челяд, приятели, пренасели кръчмета, бистра... даже широкият център отведнъж отесня! По конец нареди си сергиите, пусна „железници”, „замъци”, люлки, „стрелбища”, лодки на сушата сложи! Завъртя диск и Виенското към небето - занабира простора да задвижи във кръг и планетата, по която днес децата ми тичат – тъй далече от мен!
       През картини от звуци, детски плач, бира, пуканки, смях, мъжко натякване..се провирам до пътеката, на която съм скъсана вена - и в преносен и в истински смисъл! С мене плака и тя – до дома! - Страшно тъжна съм! Никого нямам! - тихо хлипам след миг във слушалката. Дълго мълчание...после идва гласът ... И спасява ме! И... поправя света!