Днес той има рожден ден! Затова публикувам интервюто, което даде преди 4 години, вместо поздрав за здраве и дълголетие!

Зазорява, градът още спи. По главната улица бърза градският автобус, празен в първия си рейс  до гара Бяла. След него бодро  върти педалите велосипедист с раница на гърба. От терасата на моя апартамент разпознавам Емил Бъчваров – един от заклетите рибари  на Бяла  -  каста с  един неотменим, вечен, основен закон, една Конституция – изтърваната риба е най-голямата! В по-голямата част от баланса си на делови мъж, бившият инструктор  в Авто-мото клуб Бяла, пенсионер от три години, е записал  времето, прекарано на брега на Янтра или на близък водоем, далеч от делничния градски шум, насаме с природата, с тишината, с водата,  с поклащането на плувката на въдицата и вдигащата адреналина мисъл: „Сега ако клъвне някой голям шаран!”

В един от дните, когато не е на реката, разговаряме с  Емил Бъчваров   за страстта му към риболова - най-масовото мъжко развлечение! Уравновесен, кротък и топло усмихнат, баща на  Миглена и  Камен и дядо на пораснали вече внуци,   Бъчваров  говори за голямата тръпка, която му дава риболова. Обича да е самичък или с приятел, с когото се разбират без думи. Има си любими места, които чистил и подготвил, за да му е уютно. Ядосва се, че  някои от рибарите не спазват правилото   да не оставят боклуци след себе си! Сега, когато отиде на риба с приятели,   първата работа, преди да извадят въдиците, е  да изчистят оставените мискинлици.   Споделя, че преди две години е имал възможност да бъде на риболов в Австрия и е възхитен от мястото : „ толкова красиво са го направили,  с пейки,  навесчета,  с кошчета за боклук -идеална чистота!”  Разказва  за ИАРА - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която  отговаря за възпроизводството на рибата, за задължителния годишен членски внос, който плащат членовете й, които от 1985 година  имат свой Световен ден на риболова – 27 юни! И телевизионен канал, радио, фейсбук страници, пълни със снимки на уловени големи риби – гордост на рибарите, в подкрепа на факта, че за тях размерът има значение!  Впрочем, за да убедят скептичните в полезността на хобито си,  феновете  му осведомяват: че първите данни за риболова като хоби са от две хиляди години преди Христа и че на египетски рисунки са били изобразени хора, които ловят риба с въдица! Че първата книга за риболов излиза в 17-ти век.   А първите турнири организират англичаните през 1930 година  Че рибата е полезна за здравето на човека (рибен колаген!) и че, според проф. Ангел Цеков от Пловдивския университет по хранително-вкусова промишленост трябва да се направи нещо, защото  България е на последно място по консумация на риба в Европа със само 5 килограма годишно на човек от населението, докато в  европейските страни се употребяват средно по 30 килограма! Според  статистиката, Беленските рибари трябва да са доволни, защото „Янтра е най-благодатната северна река за риболов, в която се срещат сом, шаран, мряна, червеноперка, каракуда, кефал, уклей, попчета и др.” И това,  че риболовците предпочитат да  стърчат  около моста но Кольо Фичето  е, защото там се срещали   огромни пасажи групирани кефали с масово тегло около половин килограм, но се случвало на въдицата да се закачи и по някой по-едър. Не знаех, че кефалите с тегло около килограм са на възраст над 10 години!

С приятелско намигване събеседникът ми споменава  и  анекдотите  за рибарите,  които обичат да послъгват,  за истинността на поговорката, че най-добре се лови риба в мътна вода!   И най-сладкия самоироничен виц, че  въдицата е телефонна връзка между 2 шарана!. Разбрах, че жените са малцинство в „сектата” на рибарите - Вера, жена му, много харесвала  рибата като храна, но когато веднъж й предложил да тръгне сутринта с него, дамата изстреляла в упор: „Не, не, не, не!”

       Какво е за теб риболовът?

Хоби! Удоволствие    да отида за риба. Преди години  имах като хоби събирането на пощенски марки!   Карането на ски също ми бе любимо занимание – освен в Бяла, карал съм на ски на пистата на хижа „Чумерна”, хижа „Плевен”  и др., но възрастта си каза думата. Като вляза в мазето на къщата си,   виждам изправени ските до стената и   спомням за младините. Имам много приятели на моята възраст, запалени по риболова и то много добри риболовци, с които се виждаме постоянно по реката. Има запалени и доста  млади, които изненадват с добрата си рибарска техника. За нас, страстните рибари,  сезоните не са пречка - ходили сме за риба и през зимата, чупили сме леда, за да проверим кълве ли!  

От кога се занимаваш с риболов?

Дядо ми Мирьо, баща на майка ми, се занимаваше с рибарство, защото са били бедно семейство и   изхранването   му е било предимно с риба. Той ми е показвал как се лови риба, когато бях на  8-9 години. Рибарският такъм представляваше една лескова пръчка, корда от изтривалка за чинии и тенджери и  кукичка, ако не намерим топлийка. Това бяха първите стъпки. После   дойдоха руски сглобяеми пръчки с макара „Делфин”, корда руска или полска, руски кукички. Сегашните  рибарски принадлежности нямат нищо общо с тогавашните.

Нужен ли е късметът на един рибар?

Определено, да!  Има много фактори, които влияят на добрия улов! Освен късметът, другите са времето, атмосферата, изборът на място и т. н. При откриването на риболова хванах една хубава голяма каракуда,  а три дни по-късно на същото място със същата въдица и стръв, захранка и начин на риболов  - нищо! Обикновено  около 1-2 часа ми трябват, за да тръгна към местата за риболов:  закупуване на захранка и някои липсващи рибарски принадлежности, набавяне на стръв, вода и храна, ако ще се стои цял ден на водоема…

    Кои са местата, на които ходиш?

Обикновено на река Янтра в района на бившия плаж на град Бяла, около новия и стария мостове, под бента при село Долна Студена. Ходим някой път и към село Белцов. Много рядко посещаваме   платени водоеми, например, в село Долна Студена при Илия, който се грижи   риболовът да протече добре, пържи ни риба и ни поднася други деликатеси и студени напитки.  

Има ли риба във водоемите?

 Рибата в река Янтра е възпроизводство, много рядко се зарибява от ИАРА и това е един проблем!  Другият е, че когато се зариби с малки шаранчена или с друга риба, се случва нещо неприятно. Деца, а и по-големи рибари ги хващат и не ги пускат обратно. Правил съм им забележки, но те отговарят „Кога ще го чакам да порасне!”  или   с някои обидни думи.   Аз и  приятелите ми се притесняваме от намаляването  на рибата в река Янтра специално в нашия район. . Отделно пък е, че се замърсяват местата за риболов, употребата на ток за ловене на риба,  поставянето на мрежи и  винтери.

 Спомням си, че преди 5-6 години по пътя за село Стърмен имаше рибари по двата бряга на Янтра от Бяла от близките селища, идвали са и рибари от Русе, Свищов, Горна Оряховица и Търново - сега няма никой!

      Коя е най-голямата риба, която си хващал?

Хубав въпрос!  Рибарите като  ловджиите преувеличават по малко за улова си! Най-точната илюстрация на послъгването е картината на Василий Петров „Ловци в покой” С каква страст  за ловните си подвизи разказва ловец, такива сме и ние, рибарите, палим се!. Ще увеличим с някой друг сантиметър или килограм!  Преди много години имах щастието за хвана шаран 7 кг,  а  когато с  братовчед ми Георги Драгомиров ловихме  риба на Янтра,   извадих сом 11 кг.!  Тогава моят син Камен бе малък, радваше се и викаше да съм хванел  още едно делфинче! (смее се)

     Кои са най-страстните рибари в Бяла?

Много са и сигурно ще изпусна някои,  нека не ми се сърдят:   от утвърдените и с опит  риболовци  Илия Кабакчиев - доайен на беленския риболов, следват  Борката Рахнев, Красимир Жулеков,   Атанас Добринов,  Людмил Шарков, Димитър Марчев, Николай Ноев. От по-младите Георги   Михайлов - Годжи, Веньо Кабакчиев, Юлиян и много други.

    Любимо ястие?

Рибена чорба! И аз, и жена ми я правим хубава за консумация! Пържена риба с варени или пържени картофки    за гарнитура! Много рядко правим пълнен шаран на фурна с ориз и орехи! Зимата е времето на печената скумрия.

Йорданка ЗАБУНОВА