Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2009 00:26 - Ателие 5.
Автор: zabunova Категория: Други   
Прочетен: 2204 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 19.03.2015 08:44


Андрей Върбанов в  орбита
Говорят ли архивите

Към 45-те, с ъгловато, волево лицe и врат-колона. И в дрехите личи, че е спортен тип, борец. Крайно пестелив в жестове, понякога и в думи. Олицетворение на скромност, гледащ света с топлите очи на майка си (тогава е симпатичен!), понякога  тщеславен хипоманиак на тема “антикомунизъм” с експлозивите на еуфория, с надути приказки за чест, достойнство, невмешателство. Друг път с кехлибарени акценти  в тембъра, които поразкриват една самотна странстваща душа, поуплашена може би и от сама себе си. В следващия миг – стъпващ напето, както подобава на европейски шампион, манифестиращ експанзията си посредством силната на националния фон КТ “Подкрепа” или отбиващ ударите към нестроен изказ с весело въодушевление...

Регионален координатор на КТ Подкрепа за Североизточна България.

 НАЙ-НАПРЕД ИМЕТО. Най-обикновено е. Не е необходимо да го запомняте, то ще се повтаря до последната страница от най-новата история на Бяла. Човекът, който го носи, също е обикновен до момента на Прехода. Което очертава разсечен на две половинки живот – преди и сега. Твърде удобно за някои, но не и за мен, в чието съзнание изплува образът на родителите му – един много контактен и естествен в държанието си баща, и на майката – скулптурно изваян интелигентен човек с аристократична осанка, чийто светъл поглед винаги ми е напомнял благородство от западен тип.

Тях ще откривам у Андрей, ще се питам защо САМО ПОНЯКОГА и ще се питам жребият бил ли е милостив към него. Защо след толкова генни заложби първата и най-плодотворна част от живота му остана в сянка – никой не си спомня за него през ученическите му години, не обелва дума за спортното му пристрастие към борбата...А втората, изтеглена в последните години с такива досадно ясни и прави линии, ще го очертава като “страшилището на Бяла”, че неволно се питаш това човек ли е или програмиран робот. Всичко в него е докарано с тънка мярка на границата между нормалното и ненормалното, която той често прескача отсам и оттам. В това няма нищо нередно, ако нямаше толкова засегнати хора.

Имам чувството, че с него не може да се разговаря, защото той слуша, но не чува. Мисълта му скача бързо и го отвежда в най-неочаквани посоки, вероятно защото следва набелязана цел, очертана рамка, в която му е гласувано доверието. Доминиращ по силата на обстоятелствата, ако си му се противопоставил, противоречал или контраатакувал, той те отлепя от тепиха и те завърта над главата си – любимият “самолет” на Дан Колов. До него момент ще е минал през всичките възможни канали – съвети, министерства, ведомства, но ще те е сложил там, където той е поискал. Прави го, трябва да му се признае! Докато публиката разбере какво става и как там “горе” може да вярват на “един Андрей”, положението се  е изцепило в съвсем друга посока и той вече е отработил инициативата “отдолу” (татовата инициатива) с точните си контрахватки, щракнал е вълчия си капан. Захапе ли здраво, човекът  просто изчезва от площадката.

Дълбоко лъжат ония, които мислят, че тая борба е среща на мускули, на груба сила. Тя е преди всичко яростна воля да гътнеш противника си на всяка цена. Нищо, че противникът често е представляван от такива като мен, теб и него (предишния) – все дребни риби. Благодарение  и на Андрей Върбанов КТ “Подкрепа” – нетрадиционна в началото си организация, спечели много демократични привърженици и пак благодарение на него в днешния си вид Бяла стана синоним на арсенал за осъвременени оръжия. Умението му да се прави на “един от народа” и да говори “както го пее народът”,  бе решила да използва най-напред бившата БКП, само че късно. Успя да го изтласка в президиума като изказване № 1, когато трябваше да с спасяват неспасяеми неща, той усети това и бързо еволюира в АСО.

Нека не гадаем излишно защо се е отскубнал и от другарите си там (в АСО), в края на краищата всичко опира до разбиранията и характера  на човека. Може би му е трябвала точно тази, облечена в най-неутралния цвят организация – на синдикализма, т.е., вечният (няма да има повече разочарования и обвинения за пребоядисване нататък), в която спортната му агресивност и значимост намират най-ярко проявление. За смяната на редица стопански ръководители, която се оказа после, че има много малко общо със смяната на системата, се употребяват десетки хватки (от  накисването до изпирането), тъй вплетени една в друга, че действат кат масиран удар върху защитата на противника и сгромолясаха предприятията в града. За да се получи тази мрачна картина, Андрей е трябвало да бъде комплектован с някой високопоставен, който да вярва в неговите сили. Ако малко го познавате, непременно ви е показал снимката си с д-р Тренчев или писалката, подарена му от Доктора. После се установява и съставът, в който членовете са свързани с това, което наричаме колизия или съвпадение на чувствата и интересите. С лидер Андрей Върбанов. Не само за Бяла,  за Североизточна България. Славата  е слава, когато не  се дели. Ето предимството на индивидуалните спортове, към които е пристрастен в младостта.

Но ако младостта обръща гръб на тънките сметки и смело поема всякакви рискове в името на себепроявлението, себепроява ли е сегашната му опустошителна дейност в зрялата му възраст?

Каза, че помагал на хората. Помогнал на една майка, чиято дъщеря стигнала до ръба на самоубийството, понеже е била без работа и средства за съществуване. И е доволен. А е възможно тази млада жена да е била съкратена точно по негово предложение. Ако не  е тя, друга ще е била. С останалите, които се редят на опашките в регионалните бюра. И със следващите, от замислените нови кадрови кадрили от все по-неудачни към най-неудачни във всяка област,  дето може да се плаща.

Подразбира се, че е трил много прагове на разни ведомства, че е отключвал заключени врати, за да докара въглища миналата зима, да отклони някой лев към болничните заведения. Но нали и преди беше така? Тогава какво се е променило, освен че настана обща несигурност, бедност и че освирепяхме?

Как се кръстосват нагоре пътищата му, не ми е известно, но мога да предполагам. Версията на мнозина е, че той прибира  солидни комисионни. От него зная, че като домакин на ликвидаращото се  няколко години бивше ТКЗС в Бяла получавал 1800 лева. И че не получава пари за служенето в Подкрепа. Звучи неправдоподобно това да е отплатата  за упоритата, стигаща до себеотрицание, работа.

 Защо хората се страхуват от него?

Веднъж ми попадна любезно писмо от КТ “Подкрепа, подписано  от Андрей Върбанов. “Ако искате да продължите членството си в КТ “Подкрепа”, трябва да напуснете БСП”. Знаем какво  означава това. Сякаш не наш съвременник, а оня поробител с ятагана в едната ръка и кесията – в другата, е възкръснал и съска заплашително. А като му омръзне на тоя наш съвременник онова, което си му продал, свива го на топка и ти го хвърля в лицето. И те отсича. Както стана с кмета на града. Защото днес пари, власт, угодничество, амбиция  свиват и разтягат човешката душа като евтина дъвка.

Няма смисъл да продължавам. Всички тези мисли са колкото мои, толкова и ваши. Тичаме, бягаме, врим и кипим, но и волското ни търпение започва да се разклаща от необходимостта да разберем какво  правят с нас, какво ще спечелим от цялата тая шантавост наоколо.

За някои похватите на Андрей Върбанов може и да изглеждат дребни в сравнение с много по-ужасяващите човешката съвест истории. Те са учудващо невероятни в очите на честния човек. Зависи от погледа и понякога от личното благополучие и настроение. За всички ни обаче това посегателство - криминално или духовно, не трябва да бъде само неприятност, случила се с други, понеже не е засегнала нас. А не ни ли е засегнала? И няма ли да ни засегне някога с далечния си, бавно пътуващ прицел? Колко ще останат живи да ръкопляскат на позакъснелите спортни подвизи на регионалния координатор, когато разлюлява походка, небрежно вдига пеша на сакото си да се забележи пистолетът там и усмивката му се изографисва хапеща върху стиснатите нервни устни?

А можеше да бъде другояче! И той признава, че копнее за време, когато няма да се подозираме и мразим.

В. „Нива”, 24 септември`93



Тагове:   дядо,   николай,


Гласувай:
2



Следващ постинг

1. анонимен - pozdrav!
08.09.2009 00:41
http://farm3.static.flickr.com/2498/3874811476_4838119675.jpg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696330
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031