Постинг
10.08.2011 23:12 -
Звезди светиха 90 минути в Бяла със спектакъла „Жената над нас”
Автор: zabunova
Категория: Забавление
Прочетен: 1100 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2011 23:50
Прочетен: 1100 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 10.08.2011 23:50
На 13 юли т. г. ДКТ „Иван Димов” – Хасково гостува на Бяла с пиесата на съвременния руски писател, драматург, сценарист Алексей Слаповски ”Жената над нас”, постановка на Иван Савов. Освен че изкупиха почти всички билети, феновете на звездното трио Асен Блатечки, Алексей Кожухаров /Пълна лудница/ и Стефан Щерев /Шоуто на канала/ окрадоха рекламните афиши за спектакъла. Според Владимир Карадемирев, секератарят на читалище „Трудолюбие 1884”, на чиято сцена се игра спектакъла, един афиш е преживявал най-много 20 минути на рекламните табла след залепването му. Но истинската фенмания се разрази, когато актьорите пристигнаха в града...Щракаха фотоапаратчета и джиесеми преди и след спектакъла, но и по време на самия спектакъл, макар всички в салона да бяха предупредени да изключат телефоните си. Някои от щастливците вече пуснаха снимки със своите идоли в социалната мрежа Фейсбук.
Наричат ги „звездно трио”!
– Асен Блатечки, Алексей Кожухаров и Стефан Щерев – Чечо!
Актьори, приятели, играещи в един от най-вървежните спектакли, по думите на Богдана Митева, пиар на Хасковския драматичен театър. И филми, които чупят представите, печелят награди и овации. Прибавете към това е едно зеленооко червенокосо очарование – Добриела Попова, и ще ви стане ясно защо са я избрали за „Жената над нас” - коопродукция на ДГ Иван Димов – Хасково. В 30-тината минутки преди спектакъла, когато приемат да седнат на диванчето в стаята на Влади Карадемирев, секретаря на НЧ „Трудолюбие 1884”, осигурило ни насладата от 90-минутния спектакъл, разбираме, че и тримата отдавна ги тресе силна любов към театъра, която е искрена, защото хората, които го правят, не се страхуват да надскочат клишетата. Казват:„Забавляваме се!” Което, като се замислиш, е хубаво, защото всички са наясно и не се чудят какво точно искат да кажат. А ако някога сме се чудили откъде иде неистовата симпатия на публиката, вече сме наясно! Не само заради излъчването на единия от тях, приет избирателно за сексимвол от феновете си, понеже и другите двама не падат по-ниско и излъчват определени енергии, а заради артистичните си дарби и плътните образи, които изграждат в пиесата... Специално за тази, с помощта на красивата и грациозна Добриела Попова, „жената над” тях, която отлично партнира на тримата, което скорострелно изтегля спектакъла нагоре към линията, която свърза текст, интелигентност, актьорска игра и забавление в едно - не само многообразието на представите, но и многоизмеримата дълбочина на човешката психика: болка в привързаността, умора във верността, а и толкова още неосъзнати светли надежди... На 13 юли вечерта, когато се игра спектакъла, Бяла наистина извади късмет! - Познаваме ви отлично от телевизионните ви участия, но бихте ли се представили за интервюто? Алексей КОЖУХАРОВ: Алексей Кожухаров, известен на телевизионните зрители от „Пълна лудница”. Актьор съм в Пловдивския театър на щат, където играя в 4 представления. Отделно от тях играя в още 2, едното е под режисурата на Асен Блатечки „За мишките и хората” от Джон Стайнбек, страхотен спектакъл, който се радва на голям успех.. Това е невероятно затрогващ разказ, ако имате щастието, може би ще го видите, не знам дали става за сцената на читалището в Бяла, защото е малко по-особен, т. е., участват много хора и е с доста много декор... Това е по-кратко! Асен БЛАТЕЧКИ: Казвам се Асен Блатечки. И съм актьор на свободна практика. Свободен човек съм аз и играя, където искам и с когото искам. И гледам да го правя само с приятели и да се забавлявам. Стефан ЩЕРЕВ – Чечо: Аз се казвам Стефан Щерев – Чечо, гледали сте ме в „Шоуто на канала”. Занимавам се с театър. И се забавлявам. Най-важното нещо е човек да може да с е забавлява! На щат в Сатиричния театър, играя и в Народния театър „Иван Вазов” и в „Сълза и смях”. Добриела ПОПОВА: Добриела Попова се казвам. ЕГН? – мълчим всички тук! Играя в „Сълза и смях”. - Първият въпрос е към дамата. Как харесахте тези мъже? Д. Попова: Тези мъже харесаха мен, не аз тях! Аз съм късметлийка и много хора ми завиждат! - Вие ли сте жената над тях? Д. Попова: Аз съм навсякъде: около, над, до - навсякъде около тях! - Театърът ли ни остана единственият празник? А. Блатечки: Не, не е театърът. Музиката също! Концертите на всичките тези великани, които през последните 20 години идват в България! Мисля даже, че музикалните концерти са по-голям празник от театъра. Но за нас си той е, театърът, празник всяка вечер! - Какви хора посещават театралната зала? А. Кожухаров: Млади хора! Ами да! Тя е много голяма конкуренцията между киното, което се споделя от много млади хора и вече толкова много се развиха технологиите, че няма невъзможни неща за киното! Само трябва да ти хрумне нещо и да го направиш! В тая ситуация театърът е по-така, по-простичък от към използването на технологиите, не може да бъде толкова ефектен и зрелищен, и въпреки всичко, хората идват, понеже ценят най-голямото му предимство – живият контакт! И идват, и много са доволни! Аз лично имам впечатления, и колегите сигурно имат, че хора на 20, 25 години идват за пръв път на театър! И споделят радостта си, че са го направили, смятайки отсега нататък да го правят редовно. - Четох, че вас тримата, ви наричат „звездно трио”. Може ли да обясните защо? Ст. Щерев- Чечо: -Това може да се обясни и с това, че сме много добри приятели тримата и може би затова! Другите звезди не могат да се понасят! Аз не смятам себе си за звезда, нормален човек съм и мисля приятелството е, което силно ни обединява по категоричен начин. Убеден съм, че и колегите ми са на същото мнение, слава богу, никой от тях не се взема за някакъв - Не си ли завиждате за успехите? Ст. Щерев- Чечо: А, на моменти ...за някои неща!...Сред нас тримата има колега, който сред жените има по-голям успех и всява малко смут в нашите редици... Поради тази причина често го пращаме да пътува веднага след представление до София и обратно...така се връзва - Да, наистина, г-н Блатечки, защо ви наричат „сексимвол”? А Бояджиев: Кажи най-накрая бе, Асене, що? И аз се чудя, бе? (провокира уж невинно) А. Блатечки: Да го покажа ли най-накрая?! (пълен туш!) - Да попитаме Добриела какво значи „сексапилен”? Д. Попова: За Асен ли за обясня конкретно или... - Не, обобщено, като понятие „секси, сексапилен, сексапил”. Означава ли това, че ако даден човек покаже повече плът, е сексапилен? Д. Попова: Не! Това е много строто индивидуално! Със сигурност сексапила, който аз намирам у един мъж, друга жена не го открива. Нали? - Може ли да се изиграе сексапилът, да се гримира? Д. Попова: Никога! Сексапилът не може да се изграе! Ти го излъчваш, носиш го! Ако се направиш, рискуваш само да станеш смешен... - Какво е тогава той? Очарование... Д. Попова: Очарование, привлекателност, обаяние, химия... - Имаше ли голяма популярност този спектакъл „Секс наркотици и рокендрол”? Ас. Блатечки: Той все още си има. Само че там става въпрос за страховете, за стремежите на нашето поколение. - Вие бихте ли подкрепили легализирането на една мека дрога, примерно? Ас. Блатечки Аз лично съм много против наркотиците! Но смятам, наистина смятам, че ако наистина държат токова хората, които ги употребяват, смятам, че наистина трябва да се легализира (за марихуаната говорим, нали!). Според мене е по-добре да се легализира, отколкото да се продава тайно! Когато ти се пуши и ти знаеш, че това мирише на лайна и прави мозъка ти мек... и е страшна тъпотия, ще се замислиш... Но мисълта ми е, че ако се пусне да се продава, бързо ще му мине модата. И няма никакви хора да печелят от тия тайни пари, парите ще отидат в държавата, където трябва да отидат! Щото хората, които пушат марихуана няма да станат повече, а ще станат по-малко! Аз смятам, че е лицемерие това, което се прави с цигарите, не защото пуша, но при положение, че се забранява пушенето на обществени места! Нека да забранят цигарите и да кажат, че цигарите са против закона. А не да печелят най-много пари и да забраняват на хората да пушат, принуждавайки ги да се чувстват като престъпници! Смятам, че това е лицемерно отношение въобще на света, защото това не е само в България. Иначе аз съм за легализиране на меката дрога. - Какви роли обичате да играете? На лоши момчета, гадни копелета или на романтични души? А. Кожухаров: Всеки обич а да играе онова, което не е играл. Щото на мен би ми писнало да ме вземат само за комедийни роли. Както и на Асен би му писнало да го разпределят като сексимвол, а на Чочо да го разпределят като престъпник...Всеки си има някакво излъчване, което носи, има силна страна у себе си като човек и ние искаме нещо друго да направим интересно... - Хуморът все още ли спасява българина? А. Кожухаров: Мисля че да, без хубавото гражданско чувство за хумор тук сигурно щяха да се водят най-вероятно граждански войни... - Пълна ли е банковата сметка на театъра или празна? Б. Митева, организатор на Хасковския театър: Имаме вече много зрители, имаме и приходи, а и спектакълът ще има още много представления, защото публиката го харесва... - Четох рецензии за филма „Стъпки по пясъка”, който наскоро е бил показан в Русе. Мислите ли, че накрая на живота ни Господ ни носи? Ас. Блатечки: Мисля че през цялото време ни носи. Аз не съм вярващ, но както казва Радичков, този мъдър човек, „аз не съм сигурен че има Господ, но живея така, все едно че го има”. Затова мисля, че щом сме стигнали до тук и сме преодолели всичко, каквото ни се е случило и можем да продължим нататък, значи ни носи... Йорданка ЗАБУНОВА
Наричат ги „звездно трио”!
– Асен Блатечки, Алексей Кожухаров и Стефан Щерев – Чечо!
Актьори, приятели, играещи в един от най-вървежните спектакли, по думите на Богдана Митева, пиар на Хасковския драматичен театър. И филми, които чупят представите, печелят награди и овации. Прибавете към това е едно зеленооко червенокосо очарование – Добриела Попова, и ще ви стане ясно защо са я избрали за „Жената над нас” - коопродукция на ДГ Иван Димов – Хасково. В 30-тината минутки преди спектакъла, когато приемат да седнат на диванчето в стаята на Влади Карадемирев, секретаря на НЧ „Трудолюбие 1884”, осигурило ни насладата от 90-минутния спектакъл, разбираме, че и тримата отдавна ги тресе силна любов към театъра, която е искрена, защото хората, които го правят, не се страхуват да надскочат клишетата. Казват:„Забавляваме се!” Което, като се замислиш, е хубаво, защото всички са наясно и не се чудят какво точно искат да кажат. А ако някога сме се чудили откъде иде неистовата симпатия на публиката, вече сме наясно! Не само заради излъчването на единия от тях, приет избирателно за сексимвол от феновете си, понеже и другите двама не падат по-ниско и излъчват определени енергии, а заради артистичните си дарби и плътните образи, които изграждат в пиесата... Специално за тази, с помощта на красивата и грациозна Добриела Попова, „жената над” тях, която отлично партнира на тримата, което скорострелно изтегля спектакъла нагоре към линията, която свърза текст, интелигентност, актьорска игра и забавление в едно - не само многообразието на представите, но и многоизмеримата дълбочина на човешката психика: болка в привързаността, умора във верността, а и толкова още неосъзнати светли надежди... На 13 юли вечерта, когато се игра спектакъла, Бяла наистина извади късмет! - Познаваме ви отлично от телевизионните ви участия, но бихте ли се представили за интервюто? Алексей КОЖУХАРОВ: Алексей Кожухаров, известен на телевизионните зрители от „Пълна лудница”. Актьор съм в Пловдивския театър на щат, където играя в 4 представления. Отделно от тях играя в още 2, едното е под режисурата на Асен Блатечки „За мишките и хората” от Джон Стайнбек, страхотен спектакъл, който се радва на голям успех.. Това е невероятно затрогващ разказ, ако имате щастието, може би ще го видите, не знам дали става за сцената на читалището в Бяла, защото е малко по-особен, т. е., участват много хора и е с доста много декор... Това е по-кратко! Асен БЛАТЕЧКИ: Казвам се Асен Блатечки. И съм актьор на свободна практика. Свободен човек съм аз и играя, където искам и с когото искам. И гледам да го правя само с приятели и да се забавлявам. Стефан ЩЕРЕВ – Чечо: Аз се казвам Стефан Щерев – Чечо, гледали сте ме в „Шоуто на канала”. Занимавам се с театър. И се забавлявам. Най-важното нещо е човек да може да с е забавлява! На щат в Сатиричния театър, играя и в Народния театър „Иван Вазов” и в „Сълза и смях”. Добриела ПОПОВА: Добриела Попова се казвам. ЕГН? – мълчим всички тук! Играя в „Сълза и смях”. - Първият въпрос е към дамата. Как харесахте тези мъже? Д. Попова: Тези мъже харесаха мен, не аз тях! Аз съм късметлийка и много хора ми завиждат! - Вие ли сте жената над тях? Д. Попова: Аз съм навсякъде: около, над, до - навсякъде около тях! - Театърът ли ни остана единственият празник? А. Блатечки: Не, не е театърът. Музиката също! Концертите на всичките тези великани, които през последните 20 години идват в България! Мисля даже, че музикалните концерти са по-голям празник от театъра. Но за нас си той е, театърът, празник всяка вечер! - Какви хора посещават театралната зала? А. Кожухаров: Млади хора! Ами да! Тя е много голяма конкуренцията между киното, което се споделя от много млади хора и вече толкова много се развиха технологиите, че няма невъзможни неща за киното! Само трябва да ти хрумне нещо и да го направиш! В тая ситуация театърът е по-така, по-простичък от към използването на технологиите, не може да бъде толкова ефектен и зрелищен, и въпреки всичко, хората идват, понеже ценят най-голямото му предимство – живият контакт! И идват, и много са доволни! Аз лично имам впечатления, и колегите сигурно имат, че хора на 20, 25 години идват за пръв път на театър! И споделят радостта си, че са го направили, смятайки отсега нататък да го правят редовно. - Четох, че вас тримата, ви наричат „звездно трио”. Може ли да обясните защо? Ст. Щерев- Чечо: -Това може да се обясни и с това, че сме много добри приятели тримата и може би затова! Другите звезди не могат да се понасят! Аз не смятам себе си за звезда, нормален човек съм и мисля приятелството е, което силно ни обединява по категоричен начин. Убеден съм, че и колегите ми са на същото мнение, слава богу, никой от тях не се взема за някакъв - Не си ли завиждате за успехите? Ст. Щерев- Чечо: А, на моменти ...за някои неща!...Сред нас тримата има колега, който сред жените има по-голям успех и всява малко смут в нашите редици... Поради тази причина често го пращаме да пътува веднага след представление до София и обратно...така се връзва - Да, наистина, г-н Блатечки, защо ви наричат „сексимвол”? А Бояджиев: Кажи най-накрая бе, Асене, що? И аз се чудя, бе? (провокира уж невинно) А. Блатечки: Да го покажа ли най-накрая?! (пълен туш!) - Да попитаме Добриела какво значи „сексапилен”? Д. Попова: За Асен ли за обясня конкретно или... - Не, обобщено, като понятие „секси, сексапилен, сексапил”. Означава ли това, че ако даден човек покаже повече плът, е сексапилен? Д. Попова: Не! Това е много строто индивидуално! Със сигурност сексапила, който аз намирам у един мъж, друга жена не го открива. Нали? - Може ли да се изиграе сексапилът, да се гримира? Д. Попова: Никога! Сексапилът не може да се изграе! Ти го излъчваш, носиш го! Ако се направиш, рискуваш само да станеш смешен... - Какво е тогава той? Очарование... Д. Попова: Очарование, привлекателност, обаяние, химия... - Имаше ли голяма популярност този спектакъл „Секс наркотици и рокендрол”? Ас. Блатечки: Той все още си има. Само че там става въпрос за страховете, за стремежите на нашето поколение. - Вие бихте ли подкрепили легализирането на една мека дрога, примерно? Ас. Блатечки Аз лично съм много против наркотиците! Но смятам, наистина смятам, че ако наистина държат токова хората, които ги употребяват, смятам, че наистина трябва да се легализира (за марихуаната говорим, нали!). Според мене е по-добре да се легализира, отколкото да се продава тайно! Когато ти се пуши и ти знаеш, че това мирише на лайна и прави мозъка ти мек... и е страшна тъпотия, ще се замислиш... Но мисълта ми е, че ако се пусне да се продава, бързо ще му мине модата. И няма никакви хора да печелят от тия тайни пари, парите ще отидат в държавата, където трябва да отидат! Щото хората, които пушат марихуана няма да станат повече, а ще станат по-малко! Аз смятам, че е лицемерие това, което се прави с цигарите, не защото пуша, но при положение, че се забранява пушенето на обществени места! Нека да забранят цигарите и да кажат, че цигарите са против закона. А не да печелят най-много пари и да забраняват на хората да пушат, принуждавайки ги да се чувстват като престъпници! Смятам, че това е лицемерно отношение въобще на света, защото това не е само в България. Иначе аз съм за легализиране на меката дрога. - Какви роли обичате да играете? На лоши момчета, гадни копелета или на романтични души? А. Кожухаров: Всеки обич а да играе онова, което не е играл. Щото на мен би ми писнало да ме вземат само за комедийни роли. Както и на Асен би му писнало да го разпределят като сексимвол, а на Чочо да го разпределят като престъпник...Всеки си има някакво излъчване, което носи, има силна страна у себе си като човек и ние искаме нещо друго да направим интересно... - Хуморът все още ли спасява българина? А. Кожухаров: Мисля че да, без хубавото гражданско чувство за хумор тук сигурно щяха да се водят най-вероятно граждански войни... - Пълна ли е банковата сметка на театъра или празна? Б. Митева, организатор на Хасковския театър: Имаме вече много зрители, имаме и приходи, а и спектакълът ще има още много представления, защото публиката го харесва... - Четох рецензии за филма „Стъпки по пясъка”, който наскоро е бил показан в Русе. Мислите ли, че накрая на живота ни Господ ни носи? Ас. Блатечки: Мисля че през цялото време ни носи. Аз не съм вярващ, но както казва Радичков, този мъдър човек, „аз не съм сигурен че има Господ, но живея така, все едно че го има”. Затова мисля, че щом сме стигнали до тук и сме преодолели всичко, каквото ни се е случило и можем да продължим нататък, значи ни носи... Йорданка ЗАБУНОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
