zabunova :: Часовникарят Мехмед Османов ни помага да намерим времето

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.12.2010 00:07 - Часовникарят Мехмед Османов ни помага да намерим времето

Автор: zabunova Категория: Технологии

Прочетен: 1204 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.11.2017 20:02

25 декември 2010
Половината от хората, които попитате колко е часът, ще посегнат към мобилните си телефони. Часовници носят все по-малко хора и часовниците, които се предлагат са прекалено съвършени. Не можеш да се привържеш към новите часовници и затова те биват ползвани единствено като украшение, а не стават част от теб, каквато трябва да е всеки аксесоар. Затова напоследък все по-модно е напредналите в йерархията и финансово да си мерят часовниците - те стават белег на преуспяващия с това от коя реномирана марка е произведен той и колко е скъп. Поискахме да разберем има ли наистина такова взаимодействие между часовника и неговият собственик и открихме доста интересни неща в едно

БЛИЦ ИНТЕРВЮ С НЯКОЛКО БЕЛЕНЧАНИ:

Инж. Кольо КЕЛЕРДЖИЕВ: Имам часовник “Сейко”. Подарък ми е. Все бърза, затова го държа в джоба си. В кабинета ми има много часовници. Един от тях е спрял, изтощила се е батерията му. За рождения ми ден бизнесменът Красимир Денчев ми подари часовник с хартиен циферблат, чийто стрелки вървят назад. Часовникът е Габровска марка. Въпреки че върви назад, времето, което показва, е точно.

Анатолий ПЕТРОВ: Нямам часовник, но винаги знам колко е часът. От джиесема си. Защо да ми е трудно, вадя го от джоба си и толкова.

Инж. Георги ВИТАНОВ: Моят е , японски, подарък от снаха ми, която е украинка. Верен е, колкото мене! Не изостава.

Инж. Светлозар ЧЕРКЕЗОВ: “Победа” е моят, от време оно, но върви точно! Нито изостава, нито избързва – няма грешка!

Илия КАБАКЧИЕВ: От 1973 година, когато започнах да работя с ненормиран работен ден, хвърлих часовниците. И досега, но винаги знам колко е часът от джиесема си.

Любен ТЕРЗИЕВ: Не мога да прочета каква марка е, трябват ми другите очила. Не ми трябва часовник, но имам. Засичам времето като правя секс.... Три пъти съм си купувал нов - давам 12 лева, вместо да плащам 5 за ремонт.

От тесничкото помещение, сместено между няколко магазинчета на централната беленска улица “Панайот Волов”, излиза млада жена. Едно малко момиченце със загрижен поглед и с лека усмивка и подава ръка. Тя я поема, намества дългата дръжка на чантата си през рамо. Прави обичаен жест, поглежда часовника си, усмихва се и двете потеглят, ускорявайки стъпка...

52-годишният Мехмед Реза Османов е преподредил личното време на още един човек. Ако за градския часовник казваме, че отмерва общественото време, майсторът с 30-годишен стаж в часовникарството реди личните планове на беленчани. Метафората не е пресилена, тъй като хората отдавна са решили, че за да е удобен животът им, трябва да е разграфен и разчетен. Заварваме го пред бюрото, на което са пръснати множество частички, пружинки, винтчета и гумички. Разглобените часовници изглеждат като развалена уста, в която Мехмед Османов се опитва да пъхне обратно топлото кълбо на дъха. За да оздравеят часовниците и пак да станат наелектризирани компаси по пътя на някой земен човек напред във времето.

- Добър часовникар ли сте?
- Учих занаята в Казанлък близо две години, поработих няколко месеца там и през 1976 се върнах в Бяла професионалист. Постъпих в часовникарското ателие на тогавашната фабрика "Панайот Волов", където поправяхме часовници с още един колега. След известно време останах сам и така до днес, вече 30 години.Ремонтирал съм хиляди часовници и ми е приятно, защото часовникарството ми е професия и е вградено вътре в мене. .Смятам се за добър майстор, щото това си е фина механика, не е за всеки, но отчитам и стремителното нахлуване на електрониката в днешния бит:

- Отива ли си занаятът?
- То така стана, че просто с времето и навлизането на електрониката дойдоха китайските часовници, говорим за електронните, и затова руските и механичните отпадат от година на година. Механичните са хубави и добре вървят, въпреки че не са така фини.

- Има ли значение марката на часовника, който човек иска да притежава?
- Според мен няма чак такова значение, макар да стана модно напоследък позабогателите да си мерят часовниците - каква е марката, колко е скъп и т. н., което означа, че си мерят портфейлите. При всички случаи хубавата вещ си е хубава вещ. Има различни и утвърдени марки в производството на часовници, като японските, швейцарските са добри. Иначе почти всички работят на един принцип - при някои по-опростен, при други - малко по-сложен.

- Колко части има в един механичен часовник?
- 50-60 части, че и повече.

- Случва ли се да загубите някоя?
- Случва се и слагам лупата и търся, докато не я намеря или подменя. Някои са почти невидими.

- Замислял ли сте се за конкуренцията на градския часовник в центъра?
- Не съм ходил да го видя, много пъти съм се канил, но все така се случва, че няма кой да ми отвори. Мога да си представя как върви той и какъв е механизмът му.

- Има ли опасност човек да изпусне времето си?
- То май взехме всички да закъсняваме. Вероятно вече всеки е приел (или се е примирил), че навлизането, разучаването и свикването с нови технологии ще е постоянен процес, който няма да свърши след поредния напън. Това е така, но нека да не забравяме някои хубави страни на отиващите си вещи. Преди в разстояние на седмица трябваше да правим по 60-70 часовници . Идва някой и си го търси - "Не мога без него!" Пътува човек, чака автобус и ти бързаш да го зарадваш, да отстраниш едно от неудобствата на живота му. След като ателието се разтури, преминах на свободна практика, плащам си патента, но нещата коренно се промениха. Мислил съм и да продавам часовници, защото само с ремонта им трудно се изкарва хляба, въпреки че с изключение на събота и неделя всеки ден съм тук от 9.00 до 18.00 часа. Между другото аз съм и малко музикант, на саксофон свиря по сватбички, банкети... Имаме оркестър - старият ми състав се казваше "Апостроф", сегашния сме кръстили "Хармония". Като се умори душата ми да навива времето, се гмурка в музиката и забравя за него. Казвали са ми някои приятели, че като се върнат вкъщи, свалят часовниците и забравят за разписания и графици. Така си почиват. И от това има нужда човек. Аз си почивам с тромпета, но винаги нося часовника на ръката си.
Йорданка ЗАБУНОВА

Нагоре