Прочетен: 1301 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2018 19:52
Негов идол е Франческо Тоти. „Няма друг като него що се отнася за играта с едно докосване и пускане на тънки пасове! Днес плача”, написа той в профилната си страница във Фейсбук на 29 май 2017, когато Легендата сложи капитанската лента на "Рома" за последен път и се сбогува с хилядите си фенове.
29 май 2017 г.
Днес е най-тъжния ден за мен, от както гледам футбол. Моят идол Франческо Тоти каза „Сбогом!” на тази велика игра! Днес плача, защото именно заради него обикнах футбола и изживявах всяка тренировка, всеки миг, всеки мач с неописуема страст на терена. Един човек, който в тези времена е пример за подражание и лоялност! Легенда, която показа на всеки един от нас, че парите и трофеите нямат стойност , когато не са с отбора на сърцето ти! Последният мохикан! С края на тази бляскава кариера се затваря една уникална страница на тази велика игра. Страница, в която любовта, страстта към тази игра бяха на почит. Футболът след него за мен никога няма да бъде същия! Ще липсваш на всеки един истински фен на футбола,, Принце! Завинаги ще останеш мой идол! ПОКЛОН!
Дилян КОЛЕВ
Роден е на 9 ноември 1988 в Бяла, Русенско в семейството на Милена и Николай Колеви, където футболът е религия. Снажен, висок 180 см. Колкото идола си във футбола Франческо Тоти, от когото се учи и вдъхновява, а и визуално малко прилича на него. Прохожда като футболист в местния тим „Бенковски” – Бяла през 1997 година. Пораства на стадиона там със съкровената мечта някога да играе професионален футбол в голям професионален отбор! Учи се и дава всичко от себе си, за да наложи силата и уменията си на терена - пружиниращо тяло, силен десен крак, волево очертани скули! Борбен, себераздаващ се в двубоите! И деликатен - вън от игрището като олтар на добротата грейва специфичната му усмивка! С умението да „прочете” играта, гъвкав и приспособим за всичко, веднага привлича вниманието на футболни авторитети, които през 2002 година го канят в Детско-юношеската академия в Ловеч. Оправдава доверието на треньори като Стефан Яръмов, Пламен Линков и Николай Димитров-Джайч, печелейки редица турнири. И симпатиите на феновете – през 2006 година е избран за „Най-добър юноша“ на ловчанлии!
Продукт на Академия „Литекс”, Дилян Колев е носил екипите на Младежкия национален отбор, на различни клубове в България, няколко месеца на молдовския Костулени, след което на черногорския Челик Никшич през 2012 година като дефанзивен халф! Чаровно нападателен, но не „перде” на терена, имунизиран срещу злоба и завист, получава възхищението на многобройните почитатели на кръглата топка в бившата югославска република. Там казва „Волим те!” на Бобана - висока и стройна девойка от Черна гора! Също като него спортна натура, черногорката блести като бисерче с качества, далеч, „много далеч от днешните стереотипи за мацките до известните футболисти” – конкретизира Дилян. И твърди, че тя му е „Всичкото” . Качествата „добра, сърдечна и организирана” - били част от аргументите му да се гмурне дълбоко в душата й и преди три години да я отведе 5000 км на север в малкото градче Вопнафьордур в Исландия.
Земята на викингите приема топло гордия, неотличаващ се от местните със славянските си черти българин, предлага му работа, уют и спокойствие. „У дома!” за него става тази магнетична страна, след родината България, където времето назад обвиняващо ще отчете бездни от пропуснато човешко внимание и коректност, където футболът като фабрика за емоции и голове, е една от най-големите променливи, а парите и трансферът на футболистите вървят с ходове, докарващи до огромна тъга привържениците на талантливи играчи. И самите играчи! Върнал се в България, той преосмисля мечтата си и решава да спре да играе само „за чест и слава” И година по-късно, нарамвайки тежката си чанта с добродетели, да поеме към отбора на аматьорите в далечната северна страна.
Не познавах лично Дилян Колев. Познанията ми за този спорт са бегли, изключвайки „футболната 1994”, когато зазвучеше ли българският химн, и възрастни, и деца заставахме прави пред телевизора. Но прочетох много похвали и суперлативи за беленчанина и голът му в дербито Будучност- Челик, определян като гол от световна класа.
Исках да разбера защо е избрал далечна Исландия и, съвсем разбираемо, фактът, че е от Бяла, бе от първостепенно значение за последвалото интервю
Защо избра футбола, дейност далеч от специалността „Електронника и изчислителна техника” , която си получил в Механотехникума в Ловеч?
Футболът ме влечеше от малък! Израснах в такова семейство – баща ми, брат ми бяха футболисти. Дори майка ми Милена, една много силна жена, на която винаги ще съм благодарен, следи спортните сайтове, чете спортните рубрики във вестниците. Затова съвсем естествено се озовах на игрището. Почнах в „Бенковски” - Бяла през 1997 и играх в отбора до 2002, след което отидох в Ловеч, където изкарах цялата академия, после в Локомотив (Мездра), Ком-Миньор (Берковица), Стигнах до Младежкия национален отбор през 2010, след това преминах в Чавдар (Бяла Слатина), играх в ОФК Сливен(тук Сливен и Чавдар са в обратен ред първо е Сливен), Локомотив (София), няколко месеца бях в молдовския отбор, след това преминах в отбора на Черна гора…
Дойдох в Исландия през 2014 година чрез мениджъри. Играх в друг клуб тогава в продължение на 2-3 месеца. свързах се чрез един сайт в Исландия, който урежда футболисти и клубове, без да има нужда от мениджъри. Хората ми се обадиха.
Планът беше да дойда тук, да ритам 5 месеца, да изкарам някой лев и да се прибера в България. Но свикнах и останах тук да си живея. Хареса ми, защото имаше и едно различно условие – да се работи и нещо друго, освен играта в отбора.
Намерих си хубава работа, осигуриха работа и за съпругата ми и ние решихме да останем, макар и далече от България. Хората са страхотни, много искрени, коректни и приятелски настроени! С точно това си отношение към нас ни карат да се чувстваме като у дома. Това беше решаващият фактор да останем!
Отборът, в който играя, е Ейнхери - четвъртодивизионен отбор, който разчита предимно на местни кадри. Което е удивително, имайки предвид, че градчето е с население около 700 човека. Две години бях помощник на треньора на възстановения наскоро женския футболен отбор в градчето Вопнафьордур, но от 2017 съм старши треньор на отбора.
Каква е ролята ти на дефанзивен халф?
Това е една от най-новите роли в модерния футбол Помага за организиране на играта, разрушава атаката на противниковия отбор и има задачата да започне атаката на своя тим. от него зависи цялостното представяне на тима. Задача не е да бележи голове и той остава обикновено в сянката на прожекторите, но за треньорите е човекът, който трябва да поведе съотборниците си и да ги мотивира със своята работа на терена.
Прочетох много ласкави думи в публикациите за теб! Как се постига това?
Със сигурност - с хъс и амбиция! Човек трябва да играе, а като правиш едно нещо, трябва да го правиш безукорно и всеотдайно. Като отидох в Исландия няколко момичета, които бяха почнали да играят футбол, сформираха женски отбор. Старши треньор им беше нашият капитан Сигурдур Донис. Той ме помоли да му помогна за една-две тренировки с женския отбор. По принцип аз помагам на терен на съотборници –може би не съм технически най-добрият, но опитвам да компенсирам на терена - разчитам добре ситуацията, мога да „прочета” играта. Момчето остана доволно и предложи да оставам с него на тренировките. Така постепенно навлязох в тренировъчния процес и приех предизвикателство да бъда треньор на жени.
Момичетата са 15-26 годишни. Когато започнах работа с тях, ме впечатли отдадеността им на играта. Всички те работят, идват след работа и се раздават на максимум! Винаги влагат всичко от себе си във всяка една тренировка и мач. Записахме доста добри участия - с женския отбор, и с мъжкия. Радвам се, че тук имам условия да работя в нормална обстановка. Да, студено е, духа силен северен вятър, но когато всичко е коректно и се чувствам добре, честно казано, времето няма голямо значение. Всяко едно селце и градче има тревни игрища, разположени точно до училищата.Държавна политика!
Селището, в което живеем, е малко и няма много развлечения, но след многогодишното ми скитане по различни места на света, започнах да оценявам спокойствието и уюта, доброто отношение на хората. Имаме жилище, на което не помня дори къде е ключът му, колата си оставям отключена и никога не съм се притеснявал, че някой ще я открадне. Не съм чул някъде да е станала кражба, защото Исландия е малка държава, лесно се контролират тия неща и законите се спазват.
На кой език комуникираш с обкръжението си?
На няколко! Владея сръбски перфектно. Дори скоро ще бъда в Черна гора на курс за придобиване на лиценз за квалификационната степен УЕФА “В”
Най-често ползвам английски, зная руски. Във футбола е лесно да се комуникира. Аз вече съм свикнал, живея така от 2002 година! Когато се занимаваш с някакъв спорт, комуникираш с хората в групата и чрез тях се сближаваш с повече хора, не както като работиш с неизменен определен кръг. Реално исландски не използвам. Разбирам го, но като го чета.
Следейки новините, оставам с впечатлението, че българският футбол запада?
Аз пък не съм на това мнение! Ние, българите, постоянно имаме някакви очаквания и когато те не се сбъднат, почват песимистичните предсказания. Хората навън гледат на работата във футбола малко по-задълбочено! Доста от външните формации гледат по-нагоре, участват в европейски първенства и трупат опит! Ние не бяхме се класирали на юношески и младежките първенства от 7-8 години, за последните не съм сигурен, но мисля че играхме три-четири пъти на европейски, направихме терени и школи и рано или късно това ще се изплати.
Гледах избора за „Футболист на годината” Ивелин Попов ли е най-успешният играч на България?
Познавам Ивелин Попов, бяхме заедно в Ловеч, добро момче е, малко е луд, но е добро момче и малко „перде”! За да играеш успешно във футбола, трябва да си „перде” ! Може би на Запад е малко различно, но тука, в Източна Европа трябва да си „перде”, да не те е страх от нищо, за да успяваш.
Как виждаш бъдещето на „Бенковски” – Бяла отдалече?
Смятам, че в момента по една или друга причина доста млади момчета са тук и дано да оползотворят шанса си, който им дава Цецо Ганев толкова години. Има 3-4 момчета на 13-14 години – няма как да ги тренираш пълноценно. Вярвам, че нещата в отбора ще се подобрят лека-полека и ще се преодолее получилият се през годините вакуум между тези и другите, които сега трябва да са в златната футболна възраст, но ги няма на терена. Ние, 87-ми набор, играхме с всички русенски отбори, играхме републиканско със „Спартак” – Варна, но по една или друга причина тези футболисти спряха и не играят вече. За този вакуум говоря, щото когато 35- годишни играят с 15-годишни, е малко трудно. Но малките ще пораснат!
Мит ли е, че футболистите печелят добри пари?
Зависи къде! С качества - в Европа със сигурност успяваш! За съжаление, на Балканите за футбол, особено в по-ниските дивизии, не се плаща. Принуждаваме се да търсим варианти в чужбина. В Исландия да се спечели от футбол е трудно, обаче ти се предоставят други възможности. От изградените добри взаимоотношения с хората, комуникацията с тях можеш да извлечеш полза.
Мъчно ли ти е понякога за България?
Мъчно, до този момент да дойда и видя приятелите, семейството си. В България и на Балканите като цяло се нагледах се на какво ли не по нашите терени. Затова предпочитам в Исландия на аматьорско ниво, но с коректни хора.
Ти се изразен славянски тип, различаваш ли се от викингите на тяхната земя?
Често казано, не много! По-скоро съм един от тях! Те са даже по-светли!
С избора на Бобана не зачеркваш ли максимата, че в България живеят едни от най-хубавите жени?
Не, само я доразширявам - България и бивша Югославия, т.е.красивите жени са на целия Балкански полуостров!(Смее се) В интерес на истината, жените са великолепни, грациозни създания! Слаби или пищни, стилни, пламенни и секси - винаги са красиви, независимо от държавата, града, размера или цвета си!
Йорданка ЗАБУНОВА
