Постинг
16.03.2011 13:12 -
Хокей на трева, красивата и борбена игра на малчуганите от Бяла
Автор: zabunova
Категория: Спорт
Прочетен: 1589 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2011 19:15
Прочетен: 1589 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.03.2011 19:15
ГРАД БЯЛА
Според предварителната програма на СФХТ на 17 април т. г. в Бяла ще се проведе национален хокеен турнир на името на Дулчо Нунев, създал третия в България клуб по хокей на трева в Бяла
ПРЕДИСТОРИЯТА:
Спортният клуб по хокей на трева „Бяла” – град Бяла, е основан преди години от Дулчо Нунев, бащата на недостижимата атлетка Анелия Нунева и е третият клуб, основан в България по хокей на трева. Лиляна Костова е от три години с отбора. Дължи това на Данчо Пенев, председател на СКХТ „Бяла”, който вървя много време след нея: „Хайде бе, Лили!” Тя все се отскубва, няма понятие от хокей, ако е лека атлетика, хандбал, баскетбол, играла е все пак...”Абе, ти си спортист човек, колкото и да е, правилата се учат, дори и да не си тренирала!” Между другото, всички добри треньори на хокеисти днес са бивши атлети! Като почнеш от Антонио Антонов, който е шеф на федерацията, Ники Анчев, треньорът Варна, много са... Накрая Костова скланя, Пенев я води на тридневен семинар в Албена, когато за пръв път вижда и хваща стик и топка! Нито знае откъде се държи стик, нито как се удря с него! Връща се в Бяла със сертификат, че е треньор по хокей на трева. Дотогава Катя Райкова води и малките, които, когато Лили ги взема, са в трети клас! Отначало повече бягат, набляга на физическата тренировка, понеже това и се отдава, а то никак не е малко, прави ги физически по-издръжливи.
После идват първенствата: първо, второ, победите и толкова много радост... Според изпълнителният директор на Българската федерация по хокей на трева доц. Антонио Антонов, децата от “Бяла” физически превъзхождат останалите отбори. При скромната тренировъчна база в града! Миналата година председателят на клуба по хокей на трева в Бяла Йордан Пенев успя да издейства изкуствено покритие за игрището на стадиона, част от 10000 кв. м., внесени безвъзмездно за цяла България. Кметът на община Бяла вече е подписал гаранция – декларация, че в срок от 6 месеца или едногодишен срок покритието ще бъде положено. Съгласието си дават и общинските съветници, а в тазгодишния общински бюджет са заложени до 35 000 лв. за изграждане на спортната площадка с изкуствено покритие. Всъщност, за издръжката на отбора много помага Община Бяла, но идват и пари от федерацията - точки за участие, точки за класиране по место, и допълнителни точки (и пари!, естествено) за едно момиче от отбора, вече национална състезателка!
ХРОНИКА НА ПОБЕДИТЕ:
29 март 2010 Агенция "Фокус", София:
Отборите на Бяла и Локомотив Червен бряг станаха победители в турнира по хокей на трева за момчета и момичета до 12 и 14 години, съобщиха от Българската федерация..
2 май 2010, курортен комплекс Албена:
Отборът по хокей на трева до 12 години от град Бяла с треньор Лиляна Костова се класира трети на 11-ото открито първенство, проведено в курортния комплекс „Албена” от 29 април до 1 май. За финалния етап беленският тим се класира като зонален победител и бе водач на една от четирите групи на турнира. В своята група „D” беленските хокеисти разгромиха съперниците си от Генерал Тошево със 7:0 и Червен бряг с 10:0, с което получиха правото да участват в разпределението на медалите. Четирите победители в предварителните групи се срещнаха помежду си за определяне на шампиона и неговите подгласници. С носителя на златни медали от първенството на закрито – „Академик +” – беленчани завършиха наравно 1:1. Единствено допуснаха загуба от състава на Главиница с 2:8, а надделяха над отбора на село Баните с 4:2. Затова в крайното класиране Бяла взе бронзови медали след първото място за Главиница, сребро за „Академик +”, а вратарят на беленчани Мануел Божинов отново бе определен за най-добър на своя пост, за което бе удостоен с индивидуален приз.
26 септември 2010, Свищов:
На 25 септември 2010 в Свищов за първи път бе организиран турнир по хокей на трева за момичета и момчета до 12 години за купа „Цветан Радославов”. Участваха 6 отбора, разделени на 2 групи. След победа над отбора от НСА /София/ с 2:0 и минимална загуба от домакина "Дунав" /Свищов/ с 0:1, възпитаниците на СКХТ в Търговище заеха второ място в група Б и се класираха за малкия финал, където загубиха от силния и добре подготвен отбор на "Бяла", който е трети на държавното първенство за тази възраст.
13 март 2011, Курортен комплекс “Албена”: Държавно първенство - хокей на трева в зала М/М14, провело се от 11 до 13 март 2011 година: Отборът на Бяла се класира на 5-то място сред 11-те отбори, участвали в турнира.
ТРЕНЬОРКАТА Ще започна историята на Лиляна Костова, която тренира СКХТ „Бяла” и всичко, което символизира, с едно съобщение за първата победа на хокеистите и часът на пристигането им в Бяла преди време. С категоричното: „Чакайте ни!” – заявено на колега журналист, който се оказа единственият, пожелал да посрещне победителите в късните часове на нощта. А не съм и сигурна, дали отиде! Ще кажете: Жалко за спорта! Може би не, но най-странното в тази история, която моментално се превръща в морална реплика към беленчани – и управляващи, и управлявани, не е, че не нарушиха нощния си сън, а че преподадоха възможно най-лошия урок на едни малчугани - светли беленски надежди! – че каквото и да правят, никой не го оценява! Определено децата имаха нужда от насърчаване – и въпреки това, после спечелиха 4 медала, един от които от международен турнир! Вкарвам я тук, защото сетне я научих лично и от треньорката им: „Първият медал за отбора през 2010 бе голям успех, но и до ден днешен не се намери човек, който да покани децата и да ги поздрави - нито от общината, нито някой друг!” Когато пристигнали, Лили огледала малките човечета – момчета и момичета между 12 и 14 години, и ги сбрала в кръг! Казала им, че означават толкова много за нея, че ги е заобичала, защото и напомнят нейния старт в детството към големия спорт, че правят живота и шарен, убедителен! И че са добри в хокея! И ще стават по-добри, защото всеки, който ги види как играят, ако е добър човек, подсъзнателно ще се присъединява към нейната молитва да победждават!
Не попитахте коя Лили? Всъщност на нея рядко се е налагало да каже името си и да подаде ръка за запознанство, освен ако не й домъчнее за този жест. Просто всички я познават и всичко в нея се отпечатва върху наблюдателя и трябва да си сляп, глух или в кома, за да не спомниш разказите, че родената на 26 януари 1959 Лиляна Костова е била добра атлетка от национален мащаб, състезавала се е доста време в националния отбор, участвала е в много международни състезания и има собствен републикански рекорд, още не подобрен - 7.02 сек. на 60 м с препятствия в зала! Че е изправяла на крака Бяла, ведно с цяла България, още няколко пъти, когато става първа на дисциплината на 100 и 200 метра на открито. В случаите, когато първите места се заемат от други състезатели, Лили винаги и в челната тройка. Освен с бягане, се е занимавала с хандбал, с баскетбол, докато сериозна травма не я извежда встрани...от пистата и... треньорите я изоставят в гонитбата на победи. Въпреки че гъвкавата и като тръстика снага тъгува за големия спорт, дългите крака на възпитаничката на Спортното училище в Русе не се разделят със стадионите и спортните зали. След години, в които работи каквото намери – като детска учителка, в Завода за печатни платки и др., и дълги увещания от председателя на СК по хокей на трева в Бяла Йордан Пенев, тя отново излиза на терен: съгласява се да стане треньор на най-малките хокеисти в Бяла. И почва да учи, най-вече заради тях, на 50 години става студентка в НСА в София - треньорски профил в дисциплината хокей. Втора година е и й остават още три. Но каквото и да ви говоря за Лили, то изобщо не може да се сравнява с това да слушате Лили. Тя има леко ронлив, но категоричен глас, който сякаш внушава, че притежателят му знае нещо, което ти не знаеш и е по-добре да го послушаш. Този глас може да скапе вечерта на едни и да я превърне в сбъдната мечта за други. Когато разговаряме, бе изключително мила, без да преиграва, но погледът и сякаш прониква в теб и те кара да си припомниш всичко лошо, което си направил, че да ти бъде отказан достъпа за контакт - случаен човек не може да бъде неин приятел! И може да те отреже така директно, без да и пука! Толкова е експанзивна и рязка, безпардонна, че те дострашава, но има хубав рефлекс за справедливост, без да мисли за последиците: „По принцип, винаги съм се стремяла да бъда такава, в много случаи съм много, дори свръх критична, било към приятелите си, било към външни хора!” Но и отчита, че някой път, както винаги става в живота, прямотата, острият и език и първичната и реакция най-често са в неин минус. И колкото да иска да се „поправи”, на състезания, когато играят нейните хокеисти, въпреки всички забрани, тя кръстосва игрището от единия край до другия, да ги нахъсва! Как ги нахъсваш, я питам! – „Аз не се карам, не обиждам, не викам! Викам по време на турнир, не да ги нагрубявам, а да ръководя играта! Мен ми се носи славата на най-шантав треньор! Неуправляем! Аз нямам право да излизам от очертанията, където се намират скамейките за отбора и резервите! Но не се съобразявам и никой не може да ме спре! Ходя от единия край на игрището до другия, пресичам съдийски маси, изобщо няма граници за мене и крещя с цяло гърло! Напътствам ги - те ме чуват, свикнали са с гласа ми. Правя го, защото страшно много ги обичам и знам за един такъв мъничък човек какво е победата! Затова след всяко състезание аз съм няма, прегракнала, не мога да говоря!”
Докато я наблюдава човек,
не може да не забележи с колко светло обаяние говори за отбора си... С влиянието си върху децата и един по-широк кръг от спортните хора, на които няма нужда да казва името си, тя наистина е на път поне да изгради, както с хиляди уговорки нарече, правилата на истинската религия в себе си. И има право да иска да изживее живота си така, че да не изпитва свян от нищо в него със същата спокойна категоричност, с която тръгва спортната и кариера в началото на младостта й. Разбирам я –дала е и е имала още много да даде! Докато я слушам, ме обхваща особеното чувство за женска емпатия. Едно ново усещане да се възхищавам на жена, може би защото самата тя, за разлика от всички другите силни и умни фемини, освен свободата си, цени и изпитва искрен респект към мъжа до себе си. Не бях срещала човек с толкова топло усещане за взаимност, който едновременно с това да има така инстинктивни, почти животински реакции. Не бях срещала жена, която така красиво да балансира между нуждата понякога да бъде невъзможна проклетница и желанието да е ангел! Да даде върховната свобода на мъжа до себе си (също като нея неконвенционална личност) 20 години да избира дали да се върне при нея, докато безмилостно започне да му липсва... Вследствие на което към неговата Светлозара и нейният Мартин, се появява тяхната Косара. Вече десетгодишна! Да му роди дете почти на 40, той да осмисли глупотевините й (според здравомислещите и конвенционалните) и я промени, тя да го пренесе през слабостите му...с хилядите дискове музика и любимите му Бийтълс, при тотална свобода в поведението и свещена искреност в отношенията! „Аз не мога да стоя много на едно място, но се научих да си стоя вкъщи и да бъда домошарка! За което не мога да си простя понякога, но пък от друга страна нямам близки, които да ми помагат! Определено не ми тежи да се грижа за детето си, за дома си, за съпруга си. Да, да, мисля, че в семейството понякога аз съм една крачка напред дори...пред него! Готвя, но много мразя да мия чиниите, но няма накъде! Смятам, че живея по едни свои правила, които ме отведоха до истински стойностното, никога не са ме притеснявали установените “норми”, никога не съм се срамувала и стеснявала, че съм сгрешила или че съм лишила някого от нещо. Сложила съм в основата на целия си живот любовта! – Отдаденост, искреност! По-силни думи няма!”
Аз я разбирам! Лили може и да не е
първата от това поколение, което се осмели да прекрачи условната граница между свободата и несвободата, желанието да останеш себе си – и сам, и в комбинацията с другия, да правиш онова, което харесваш... Но присъствието и е толкова показателно, че ако някога човечеството отново стигне до матриархат, си представям жените от онази епоха като всичко, което е Лили – един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива! Малко отнесени, непредвидими, решителни и трудно контролируеми непукистки, но държащи под око всяка подробност, отдадени на всичко, което правят, без остатък.
Йорданка ЗАБУНОВА
13 март 2011, Курортен комплекс “Албена”: Държавно първенство - хокей на трева в зала М/М14, провело се от 11 до 13 март 2011 година: Отборът на Бяла се класира на 5-то място сред 11-те отбори, участвали в турнира.
ТРЕНЬОРКАТА Ще започна историята на Лиляна Костова, която тренира СКХТ „Бяла” и всичко, което символизира, с едно съобщение за първата победа на хокеистите и часът на пристигането им в Бяла преди време. С категоричното: „Чакайте ни!” – заявено на колега журналист, който се оказа единственият, пожелал да посрещне победителите в късните часове на нощта. А не съм и сигурна, дали отиде! Ще кажете: Жалко за спорта! Може би не, но най-странното в тази история, която моментално се превръща в морална реплика към беленчани – и управляващи, и управлявани, не е, че не нарушиха нощния си сън, а че преподадоха възможно най-лошия урок на едни малчугани - светли беленски надежди! – че каквото и да правят, никой не го оценява! Определено децата имаха нужда от насърчаване – и въпреки това, после спечелиха 4 медала, един от които от международен турнир! Вкарвам я тук, защото сетне я научих лично и от треньорката им: „Първият медал за отбора през 2010 бе голям успех, но и до ден днешен не се намери човек, който да покани децата и да ги поздрави - нито от общината, нито някой друг!” Когато пристигнали, Лили огледала малките човечета – момчета и момичета между 12 и 14 години, и ги сбрала в кръг! Казала им, че означават толкова много за нея, че ги е заобичала, защото и напомнят нейния старт в детството към големия спорт, че правят живота и шарен, убедителен! И че са добри в хокея! И ще стават по-добри, защото всеки, който ги види как играят, ако е добър човек, подсъзнателно ще се присъединява към нейната молитва да победждават!
Не попитахте коя Лили? Всъщност на нея рядко се е налагало да каже името си и да подаде ръка за запознанство, освен ако не й домъчнее за този жест. Просто всички я познават и всичко в нея се отпечатва върху наблюдателя и трябва да си сляп, глух или в кома, за да не спомниш разказите, че родената на 26 януари 1959 Лиляна Костова е била добра атлетка от национален мащаб, състезавала се е доста време в националния отбор, участвала е в много международни състезания и има собствен републикански рекорд, още не подобрен - 7.02 сек. на 60 м с препятствия в зала! Че е изправяла на крака Бяла, ведно с цяла България, още няколко пъти, когато става първа на дисциплината на 100 и 200 метра на открито. В случаите, когато първите места се заемат от други състезатели, Лили винаги и в челната тройка. Освен с бягане, се е занимавала с хандбал, с баскетбол, докато сериозна травма не я извежда встрани...от пистата и... треньорите я изоставят в гонитбата на победи. Въпреки че гъвкавата и като тръстика снага тъгува за големия спорт, дългите крака на възпитаничката на Спортното училище в Русе не се разделят със стадионите и спортните зали. След години, в които работи каквото намери – като детска учителка, в Завода за печатни платки и др., и дълги увещания от председателя на СК по хокей на трева в Бяла Йордан Пенев, тя отново излиза на терен: съгласява се да стане треньор на най-малките хокеисти в Бяла. И почва да учи, най-вече заради тях, на 50 години става студентка в НСА в София - треньорски профил в дисциплината хокей. Втора година е и й остават още три. Но каквото и да ви говоря за Лили, то изобщо не може да се сравнява с това да слушате Лили. Тя има леко ронлив, но категоричен глас, който сякаш внушава, че притежателят му знае нещо, което ти не знаеш и е по-добре да го послушаш. Този глас може да скапе вечерта на едни и да я превърне в сбъдната мечта за други. Когато разговаряме, бе изключително мила, без да преиграва, но погледът и сякаш прониква в теб и те кара да си припомниш всичко лошо, което си направил, че да ти бъде отказан достъпа за контакт - случаен човек не може да бъде неин приятел! И може да те отреже така директно, без да и пука! Толкова е експанзивна и рязка, безпардонна, че те дострашава, но има хубав рефлекс за справедливост, без да мисли за последиците: „По принцип, винаги съм се стремяла да бъда такава, в много случаи съм много, дори свръх критична, било към приятелите си, било към външни хора!” Но и отчита, че някой път, както винаги става в живота, прямотата, острият и език и първичната и реакция най-често са в неин минус. И колкото да иска да се „поправи”, на състезания, когато играят нейните хокеисти, въпреки всички забрани, тя кръстосва игрището от единия край до другия, да ги нахъсва! Как ги нахъсваш, я питам! – „Аз не се карам, не обиждам, не викам! Викам по време на турнир, не да ги нагрубявам, а да ръководя играта! Мен ми се носи славата на най-шантав треньор! Неуправляем! Аз нямам право да излизам от очертанията, където се намират скамейките за отбора и резервите! Но не се съобразявам и никой не може да ме спре! Ходя от единия край на игрището до другия, пресичам съдийски маси, изобщо няма граници за мене и крещя с цяло гърло! Напътствам ги - те ме чуват, свикнали са с гласа ми. Правя го, защото страшно много ги обичам и знам за един такъв мъничък човек какво е победата! Затова след всяко състезание аз съм няма, прегракнала, не мога да говоря!”
Докато я наблюдава човек,
не може да не забележи с колко светло обаяние говори за отбора си... С влиянието си върху децата и един по-широк кръг от спортните хора, на които няма нужда да казва името си, тя наистина е на път поне да изгради, както с хиляди уговорки нарече, правилата на истинската религия в себе си. И има право да иска да изживее живота си така, че да не изпитва свян от нищо в него със същата спокойна категоричност, с която тръгва спортната и кариера в началото на младостта й. Разбирам я –дала е и е имала още много да даде! Докато я слушам, ме обхваща особеното чувство за женска емпатия. Едно ново усещане да се възхищавам на жена, може би защото самата тя, за разлика от всички другите силни и умни фемини, освен свободата си, цени и изпитва искрен респект към мъжа до себе си. Не бях срещала човек с толкова топло усещане за взаимност, който едновременно с това да има така инстинктивни, почти животински реакции. Не бях срещала жена, която така красиво да балансира между нуждата понякога да бъде невъзможна проклетница и желанието да е ангел! Да даде върховната свобода на мъжа до себе си (също като нея неконвенционална личност) 20 години да избира дали да се върне при нея, докато безмилостно започне да му липсва... Вследствие на което към неговата Светлозара и нейният Мартин, се появява тяхната Косара. Вече десетгодишна! Да му роди дете почти на 40, той да осмисли глупотевините й (според здравомислещите и конвенционалните) и я промени, тя да го пренесе през слабостите му...с хилядите дискове музика и любимите му Бийтълс, при тотална свобода в поведението и свещена искреност в отношенията! „Аз не мога да стоя много на едно място, но се научих да си стоя вкъщи и да бъда домошарка! За което не мога да си простя понякога, но пък от друга страна нямам близки, които да ми помагат! Определено не ми тежи да се грижа за детето си, за дома си, за съпруга си. Да, да, мисля, че в семейството понякога аз съм една крачка напред дори...пред него! Готвя, но много мразя да мия чиниите, но няма накъде! Смятам, че живея по едни свои правила, които ме отведоха до истински стойностното, никога не са ме притеснявали установените “норми”, никога не съм се срамувала и стеснявала, че съм сгрешила или че съм лишила някого от нещо. Сложила съм в основата на целия си живот любовта! – Отдаденост, искреност! По-силни думи няма!”
Аз я разбирам! Лили може и да не е
първата от това поколение, което се осмели да прекрачи условната граница между свободата и несвободата, желанието да останеш себе си – и сам, и в комбинацията с другия, да правиш онова, което харесваш... Но присъствието и е толкова показателно, че ако някога човечеството отново стигне до матриархат, си представям жените от онази епоха като всичко, което е Лили – един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива! Малко отнесени, непредвидими, решителни и трудно контролируеми непукистки, но държащи под око всяка подробност, отдадени на всичко, което правят, без остатък.
Йорданка ЗАБУНОВА
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
