Прочетен: 2002 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2016 11:44
Изненадващо от две седмици членове на КТ „Подкрепа” – Бяла масово мигрират в общинската структура на КНСБ. До пред месец никой не би допуснал подобно преселение, тъй като наложилият се като „борбен” синдикат, подкрепян лично от бившия главен секретар на КТ „Подкрепа Андрей Върбанов, гледаше с полупрезрение на „казионния” си събрат. Че е дадена команда и„отгоре”, е повече от ясно, тъй като не ги спряха тиражираните през годините иронични квалификации спрямо членовете на КНСБ, нито дори подигравателният жест, с който председателят му инж. Руска Димитрова бе „избрана за „почетен член” на „Подкрепа”, заради „значимия си принос във възхода” на местния боевик, е първото нещо, което идва на ум на местните. Другото е, че трябва наистина да е станало нещо непоправимо, за да се даде командата „Напускайте „Подкрепа”! Зародилите се дискусии по повдигнатия в социалните мрежи проблем бяха моментално изтрити, след което плъзнаха като в слалом между вратичките на делниците истини и лъжи, полуистини и компромиси, социални драми и прости на вкус радости, кражби, фалшифицирания, призоваване на Прокуратурата, въобще неясност, предполагаща сериозни недостатъци в конструкцията на синдикалната платформа. Въпреки правото на всеки да обитава своя лична или професионална акватория, да отстоява и защитава правата си и членува в която си иска синдикална организация, някак несъбираемо е под въздействието на страха за себе си, човек да позволи да го превърнат в човешка фира. Както и че никакво обяснение нямат заповедите на директорите на училищата „П.Р. Славейков” и „Св. Св. Кирил и Методий”, нито пък шефовете на беленските болници, които са работодатели, да нареждат на колективите си: „Всички от „Подкрепа” преминават в КНСБ!”
Революционният удар бил да се разтури „Подкрепа”, защото председателят се е оказал неудобен. Председателят е инж. Антон Анчев, член на „Подкрепа” от 2001. 46-годишният лидер е завършил специалност „Ремонт и поддръжка на машини и съоръжения” и „Информатика и информационни технологии” в Русенския университет „Ангел Кънчев”. От 2003 година е председател на Регионалния съвет на КТ „Подкрепа” - тогава организацията наброява 640 члена, сега - 1300. Точни данни за членовете на общинската структура на КНСБ в Бяла не са известни. . Според различни източници, досегашните ще са малцинство след преместването на синдикалните членове от „Подкрепа”, водени от Веселин Балтаджиев. Инж. Руска Димитрова призна, че проблемът е бил отнесен в Централата, откъдето са я посъветвали да не връща никого. Колегата й инж. Анчев смята, че това си е „тяхна работа”, но че след като станат повече от досегашните членове, на инж. Димитрова „ще й скроят шапката”, т. е., ще я детронират като председател. Тя вече е в пенсионната възраст и вероятно на следващото събрание ще бъде избран подходящият лидер. За разлика от „Подкрепа” обаче, координаторите в КНСБ са назначаеми, но инж. Анчев предполага, че въпреки броженията между старите и новите членове, и вкарани в режим на взаимодействие с Центъра, няма да е от голямо значение за Центъра кой ще води КНСБ в Бяла.
Инж. Антон Анчев приема да говори за процесите, които текат в местната структура на „Подкрепа”, - оздравителен процес, който отдавна е трябвало да се случи.Предавам ви разговора ми с него:
- С каква професионална квалификация са членовете на „Подкрепа”?
-С всякаква! Членуват учители, работещите в болниците, държавни учреждения. Имахме няколко структури от частния бизнес, които впоследствие отпаднаха, тъй като в частния сектор защитата на интересите на хората преминава през някакви, в България специално, взаимни интереси с работодателите и взаимно обслужване, което аз не мога да приема, защото не е защита интересите на хората, а някаква покупко-продажба.
- Какво е обяснението ти за това масово преселение в КНСБ? „Подкрепа” – Бяла неотлъчно се свързва с името на Андрей Върбанов, което в този контекст споменава се или с любов, или с омраза, но никога с равнодушие.Той предложи да не говорим за него, но сега просто няма как.
- Андрей Върбанов е малко спорна личност - за омразата съм сигурен, за любовта – не съм и по-вероятно е да няма любов! Особено, ако си използвал повече тоягата от оная притча за тоягата и моркова, за общото и за частното и т. н. Да гледаме напред в бъдещето
- Как би изглеждал там, след още няколко седмици, СРС на КТ „Подкрепа” – Бяла?
-На едно събрание казах, че трябва да възприемаме СРС на КТ „Подкрепа” – Бяла като човек с две лица, тоест, организъм от две части. Едната част е старата организация в град Бяла, която е била създавана на времето по някакъв друг начин, мога да кажа - по мутренски принцип, и която е болната организация. Там са зависимите хора, болните хора, смачкани, заплашвани, и другата, автеничната синдикална организация, която е в съседните общини, която аз съм изграждал и която никога не съм допускал да има връзка с Беленската, за да не се зарази. Тя си работи на естествен ход, както се казва, хората си живеят, имат си синдикален живот, решават си проблемите в голямата им част сами, веселят се заедно и никой не кара никого да прави нещо насила. Така че с „преселението” на част от синдикалните членове приключи лечението на болната страна. Отпаднаха онези хора, които с членството си в организацията бяха направени зависими. Благодарение на г-н Върбанов. Решаването на проблема на един човек не означава помощ! Ако го правиш безкористно, наистина му помагаш. Но ако решаваш проблема му, за да го направиш зависим утре, да ти е длъжен, това не е помощ!. Да не говорим за моменти, когато създаваш проблема на един човек с намерението да му го решиш и той да стане пак зависим. По същата логика може да изкараме всички дилъри на дрога добри хора. Първата доза винаги е без пари. Значи ли че ти помагат? Когато аз станах неудобен, възникна конфликтът и бях изхвърлен! Това неразбирателство между мен и бившия гл. секретар зрее от години. Отдавна можех да се оттегля и продължа живата си, но имах ангажимент и към другите общини – Борово, Две могили и Ценово, в които синдикалните организации бяха автентични и не исках да ги оставя, поради това туширах напрежението до степен на взаимно понасяне. Но накрая…, аз не знам дали знаеш как станаха нещата? През последните две години г-н Върбанов беше тотално изваден от всякакви позиции на „Подкрепа”, усети, че губи доминиращата роля и реши да навакса с позиции на местна почва. Да поддържа една илюзия, че може да управлява Бяла, както иска. През годините се е предлагал на много кметове, малко са се случвали нещата, даже може да се каже, че никога. Аз не съм против местните коалиции, но някои, знаейки хората в тях, не са за дълъг път... Рано или късно ще се стигне да варианта да ти отхапят ръката. Ти ни даваш пръст, ние ти отхапваме ръката! Както и стигнахме до тоз момент. Цялата работа тръгна след отказа на кмета на общината да покани Андрей Върбанов на откриването на обновената детската площадка в Бяла, редом с гостите Пламен Нунев, народен представител от 19-ти МИР и м-р Лиляна Павлова от МРР, защото присъствието на такива мероприятия бетонира позициите му на незаобиколим фактор. Огорчен, Върбанов се обажда на мен и ми казва, че заради един конструктивен проблем на сградата на СОУ „П. Волов”, който се движеше до определено ниво, трябвало да стартирам едни ефективни стачни действия - да затворим училищата в четирите общини заради проблема в гимназията в Бяла по време на матурите. Казах му, че няма как да стане това, че не може да затворим училищата по време на матурите, да провалим на тези деца бъдещето, едни от тях са приети предварително във ВУЗ, чакат само дипломите си, други ще кандидатстват, а съвсем друг въпрос е, че общините няма да се съгласят на това нещо! Каза ми: „Ти ще ги накараш!” Как да ги накарам, да ги заплашвам ли! Няма да стане този номер. Казах му, като искаш, ти ги накарай.Той вика: „Ти си председател на „Подкрепа”, ти си длъжен да ги накараш!” Този цирк го играем отдавна, ако се случи, може да каже после „Не знам за какво става дума, не знам Анчев какво ви е карал да правите там !” И му предложих да остави огранизацията да върви на собствен ход, щото иначе нещата ще имат много неочакван край. Той обаче не разбра и реши да инсценира подаване на оставката ми. Бях се замислил да оставя всичко, но после реших да използвам случая и да изчистя организацията. Към КНСБ се прехвърли една група от хора, водени от Веселин Балтаджиев, Даниела Паскалиева, Илия Рацов и други, фалшифицирали документи, подписвали едни хора, водили ги, заплашвали ги с намерението аз да бъда сменен, но не стана. На Конфедеративен съвет, който се проведе на 27 и 28 юни в Казанлък, се гласува за изключването и отстраняването на тези хора от техните длъжности. Виждайки, че нямат повече бъдеше в „Подкрепа”, няма да са в „Подкрепа”, а щом те не са „Подкрепа”, не трябва да я има „Подкрепа!”! И решиха да принудят членовете със заплахи и чрез директорите-работодатели, да преминат в КНСБ. Тук са Александър Джеков, който събрал колектива и казал, че трябва да минат към КНСБ, Веска Ангелова, когато хората я попитали какво да правят, казала: „Минавайте към КНСБ!”, Димитър Димитров, „синът на поликлиниката” работещ в МБАЛ „Ю. Вревска” и д-р Олег Церовски – шефът на Беленската психиатрия, към 100-120 души общо – болната част! Аз това не го приемам като загуба, а като лечение. Бяхме 1300, сега сме 1200. Поради факта, че Конфедеративният съвет освободи регионалните секретари, които участваха в „заговора”, легитимни сме аз и заместникът ми Венцислав Николов. Няма друг орган, който да избере нови регионални секретари, заради това наесен ще насрочим извънредна конференция, на която да решим проблема. Казал съм на хората, че оттук нататък предстои прераждане! Спираме да се месим в политиката, което не ни е работа, спираме да заплашваме хората, право на всеки е да си членува в която си ще политическа формация, няма да се занимаваме с простотии, няма да правим събрания от типа „монолози на Хамлет” - един говори, сто мълчат и никой не ги пита за мнението им, всичко ще се случва по естествен начин, по друг, а не само чрез човека на човека или „телефонът на спасението”, който не е полезен на никого. Първо, прави те зависим, второ, притъпява инстинктите ти за оцеляване.
(Бел. автора. Готова съм да публикувам и други мнения)
Стефка РУЖЕВА, учителка в НУ „П. Р. Славейков” – Бяла:
Пиша от името на колектива при НУ "П.Р.Славейков" гр.Бяла,във връзка с интервюто дадено от инж.Антон Анчев.
Преминаването ни към СБУ няма нищо общо със заповед от страна на директорката Веска Ангелова.Това е лично решение на членовете на колектива.Цитираните думи "Минавайте към КНСБ",никога не са изричани от директорката.Всеки от нас е достатъчно зрял и разумен, за да вземе самостоятелно такова решение.