zabunova :: Традицията в хармония: За да ни има и утре!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.01.2014 21:02 - Традицията в хармония: За да ни има и утре!

Автор: zabunova Категория: Регионални

Прочетен: 1746 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 22.01.2014 21:27

21 януари - Българският ден на благодарността освети Община Бяла

       На 21 януари жените от втората по големина община в Русенска област показаха, че трябва да вземат бъдещето на държавата в свои ръце. Може би заради тревожната статистика, че все по-намаляваме и че ще се изгубим като народ, те проумяха, че са фактор в тези процеси и скочиха с набор от инициативи, благославяйки живота през пречистващата сила на осветената вода.
       Във всички съставни селища избухнаха празненства - животворни и жизнелюбиви. Празнуваха Стърмен, Копривец, Пейчиново, Полско Косово, Бяла: възстановка на обичая Бабинден, шествие до селската чешма, и вито хоро на мегдана, всичко, което традициите повеляват. И музика, доброволно поднесена от съществуващите тук-там оркестри, или от ди-джеи, специално осигурени за празника на рождествата. С неизменните задевки с голяма доза еротика, и искреност да се осъвремени езическата традиции на този народен женски празник, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане.
        В 10 часа на 21 януари 2014 Полско Косово изглежда сякаш току-що се е събудило. В кабинета на Иванка Маринова, кмет на селцето, цари тихо оживление. С няколко жени, сред които Стефка Пеначкова, облечена в стара народна носия и с венче върху косите, поела ролята на Баба, Маринова поема към домовете на майките, родили дечицата си през 2013 година. От 17-те, родени през миналата година, в Полско Косово живеят 10 от тях, 5 - в други градове на страната, 3 – в Австрия, Белгия и Франция. С наръч карамфили, менче със светена вода и куп поздравителни адреси, атрактивната група спира пред къщата на 30-годишната Силвена, майка на вече 6-месечния си син Митко, второ дете в семейството след 7-годишната Стефка. Младата жена, която току-що сменя памперса на бебето, дружелюбно отваря врати на гостите . „Скъпа майко! – Маринова поздравява, - нека вашето дете расте живо, здраво и щастливо, да ви радва, да ви дава топлина и много щастие на вас, които дали сте му живот...” След двете си момиченца, 30-годишната Людмила, при която спираме по-късно, има трето дете - мечтаният син. И на нея, след пожеланието за здраве и дълъг живот, както на Силвена, „Бабата” ритуално измива ръцете й.
     Обиколката из улиците на Полско Косово продължава на връх Бабинден. „Оцелели сме, защото народът е съумял да запази и пренесе през вековете народните си песни, танци, обичаи и религия”, вълнува се Маринова, докато се придвижваме към следващия дом – спретнат, с проснато на простора пране, с детски чорапки, метнати на самата ограда до улицата. После следващият и следващият...Топли поздравления, които свидетелстват почитга и уважението на кмета на селцето към майките на Ангел, Мариян, Мартина, Венцислава, Александра, Емилия, Асен, Стефан и Преслав. Има нещо много хубаво в идеята „властта” да се преклони пред майката – жената на всички времена, без досадните статистики и тривиални речи. И може да изглежда наивно, но дълбоко в този мъничък жест сякаш диша съкровената ни надежда, че и след нас, нашите деца и внуци, няма да забравят корените и рода си. И че сме българи, даже в Европейския съюз.
       По пътя женското ни шествие среща двама мъже, които, нарушавайки традицията, са се появили на видело този ден. Първият чинно поздравява и се измъква със заканата „Ще видите на Трифон Зарезан кой по го може”. Другият обаче се съпротивлява: излязох само да озаптя кучата, няма да оставя да ви нападнат! - но жените настъпват и той бързичко изчезва от хоризонта.
После идва трапезата в ресторанта, музикалните парчета, които пуска за „всички жени, майки, баби и здравни работници” Петър Георгиев от Полски Тъмбеш, пожеланията на фелдшерката Богдана Ботева към хората с бели престилки – акушери и гинеколози и доброжелателното й заклинание: 2014 да надмине по раждаемост рекордната 2000 година, записала в регистрите 39 живородени и отгледани полскокосовченчета, при 17 за 2013. (сводката назад: 2010 – 11, 2011-13, 2012-14).
      Ритуалното измиване на ръцете на здравната работничка, която в селото много обичат, и млади и стари разкършват снаги. Иванка Маринова обаче има още един ангажимент за деня – да сподели празничността на 21 януари с другата група жени – влахинки и ромки, които за пръв път празнуват отделно от българките в барчето на общинския съветник Петър Костов. „ Наздраве! – още щом вижда кметицата вдига чашка с греяна ракия 58-годишната Цветанка, и нарича: До следващият Бабин ден да бъдат майки младите невести!"
      Самата тя има две деца и на тържеството е с изумително чаровната си дъщеря. От 15 години живее е в Гърция, но разказва, че и по чужбина този празник българките си го тачат. Спазваме всички традиции в детайли: с булката, с бабата с менците - общността има своя култура, която по своето богатство не отстъпва на културата на останалите етноси. Има и някои специфики, но тези елементи не накърняват общото впечатление за близост в традициите изобщо. И ми обяснява, че тази маса са влахинки, на другата – циганки, но че са заедно - всяка е донесла за трапезата лично от нея приготвени ястия, пити, баници и сладкиши. Искрени, предизвикателни, свободни, а и от алкохола - разхубавени, жените в барчето допълват в един глас, че компанията им си я бива, защото като свършат със салтанатите в ресторанта, всичките българки идвали при тях да завършат празника „Чакай да стане 16 часа!” Тогава почвало.всичко.

Нагоре