zabunova :: Бяла обича Юлия!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.02.2012 17:16 - Бяла обича Юлия!

Автор: zabunova Категория: Регионални

Прочетен: 1524 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.02.2018 10:23

А обичта е цвете!
Преди да започне следващата година от онези, които брои обичта, Бяла още веднъж се врече на Юлия Вревска, работила като милоaсърдна сестра в 48 военновременна болница в Бяла по време на Руско-турската война. И останала навеки в паметта й. Защото още преди 134 години, откакто на 5 февруари полагат безжизненото й тяло в гроба на църковния двор, миловидният лик и самоотверженият жест на забележителната руска баронеса заемат светлата страна в сърцето й.
А обичта е цвете!

Затова пред паметника й в двора на музея, където до Юлия Вревска са положени костите и на руската доброволка Мария Неелова, положиха цветя деца, граждани, членове на патриотични организации, Генералният консул на Руската федерация в Русе Владимир Климанов, кметът инж. Кольо Келерджиев и заместникът му инж. Любомир Спирдонов, председателят на ОбС-Бяла Анелия Тюркеджиева. Всички сведоха глави и пред бюст-паметника на Вревска до часовниковата кула, дело на скулптора Джока Радивоевич, където до 1907 е бил гробът на баронесата.

Топлото чувство се пренесе в заседателната зала на Общината, където пред чаша горещ руски чай продължиха спомените за неизмеримия подвиг на руската баронеса, заменила бляскавите светски приеми с усилието да смекчи болките на ранените войници в 48-а военновременна болница в Бяла. До портрета й кротко светеше запалена свещичка– мило напомняне на организаторите - Община Бяла и Музей “Освободителна война”, че подвигът на тази загадъчна жена е възторг, гордост и почит, струящи от изпълненията на жанровия състав при НЧ „Трудолюбие 1884” с ръководител Димитър Каратодоров-Маестрото, от фактите за живота й, които припомниха младите Камелия Дмитрова, Симона Симеонова и Людмила Лазарова. И много мълчание и преклонение, според стихотворението “Под красным крестом”, посветено на забележителната й съдба от Яков Полонский, което шестокласникът Ерик Йорданов прочете на руски.
Всеки от присъстващите получи от членове на Младежкия български червен кръст при СОУ „Панайот Волов” брошурка “В памет на Юлия Вревская” с признанието на руския писател Иван Тургенев от септември 1878, което е, според него “късно цвете”, което се осмелява да сложи на нейния гроб.: За незабравимите минути, прекарани със спомена за Юлия Вревска - “Жертвата е направена, делото е завършено!”, кметът на Община Бяла Кольо Келерджиев благодари на всички участници в събитието, а за споделените съкровени мигове с беленчани на Генералния консул на Русия Владимир Климанов връчи плакет с герба на Община Бяла - т. е., че винаги е добре дошъл!

Зарадван от жеста, Владимир Климанов каза, че винаги му е било приятно да посещава различни градове на България, но особено го привличат такива, по-малки като Бяла, които питаят почит към онези хора-имена в музея “Освободителна война”, който той често е посещавал,   към Николай Пирогов, към Юлия Вревска – една жена, дала живота си за благородна кауза! И изрази надеждата, че връзките между нашите народи - руският и българският, ще продължат да се развиват, защото в различни моменти винаги са си помагали.

Попитан по-късно как в общ политически фон изглеждат днес българо-руските отношения, дипломатът каза:      - Нас ни свързват много неща – православна религия, кирилицата, дошла при нас от светите братя Кирил и Методий, имаме общи исторически моменти, чийто здрав темел бе заложен от Руско-турската война 1877-78 година. Разбира се, отношенията между България и Русия, както отношенията между различни страни, са минавали през различни периоди и това е обективния ход на историята, защото това е история! Днес отношенията са добри, отглеждат се контакти - миналата година в Москва на посещение беше министърът на външните работи на България г-н Николай Младенов, по-миналата министър-председателят на Русия г-н Владимир Путин беше в България. Стремежът е преди всичко отношенията да бъдат взаимноизгодни! И мисля, че ще продължаваме и занапред в същата посока със същото темпо.

Йорданка ЗАБУНОВА

Нагоре