Чакам те във стаята сама и с очи следя стрелките!       Искам да се върнеш у дома, някак дълги са без тебе дните!       Струва ми се, старият таван ще се наведе, ще ме притисне,       щом го няма погледът засмян и ги няма топлите ти устни...       Мъничко ми трябва – две очи и  коравото ти  мъжко рамо!       Да поседнем и да помълчим! Но  сега те няма...
     

Поздрави !

че някоя от трите ви ще се обади! И се питам може ли хора, които никога не си виждал, да усещаш толкова близки! Не се тревожи, всичко е наред, емоцията ми идва малко в повече...

Чакам те ...и ще допълня ...очите си изгледах, а тебе все те няма...Аз вече не чакам...

Много силни думи в стиховете си редиш. Колко силна метафора : "Струва ми се, старият таван ще се наведе, ще ме притисне, щом го няма погледът засмян и ги няма топлите ти устни.." И добавяш - две очи и кораво мъжко рамо , да поседнем и да помълчим... Колко малко му трябва на човек, само? И завършваш: Но, сега те няма...сяшаш с него всичко казваш - и смирение и болка и притаилото се очакване...с надежда...
Хубав ден! Прегръщам те!

Колко е хубаво!