Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2011 11:57 - 17-годишната Йоанна Маринова с Голямата награда от конкурса „Петя Дубарова`2011”
Автор: zabunova Категория: Поезия   
Прочетен: 2295 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 10.05.2011 12:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
НАГРАДЕНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ:
 
             ДЕТЕ В БУРКАН              Когато се прибереш довечера,              изморен от работа,              уморен от дишане,              ще ме завариш щастливо съборена              и неподвижна на мокрия под.              Тогава ми удари плесница.              Измий кръвта от очите ми.              Целуни настървено лицето ми –              посиняло от детство в стъкло.              Разтвори непохватно клепачите ми,              провери паникьосан зениците,              и когато се увериш, че съм мъртва,              зашлеви ме още веднъж.                Аз съм лошото синьо момиче,              счупило своя буркан.                После си поиграй с устните ми,              изхвърли скришно тялото ми.              Затвори веднага очите си              и тогава ще разбереш...                Когато мъртвите деца              разчупват стъклените си утроби -              свободата им              е признак              на живот.                 ЙОАННА МАРИНОВА,
на 17 години, от Бяла, учи в Математическа гимназия „Баба Тонка” в Русе, в 11 клас, профил биология и химия. Тя участва в Литературен клуб "Млад Пегас" към Общинския младежки дом - Русе с ръководител Иглика Пеева. През 2009 година с оригиналната си поезия талантливото момиче стана носител на статуетката за цялостно творчество от Националния литературен конкурс "Стоян Михайловски". За себе си казва, че е „Момиче без спомени. Без противни спомени." Има вече една книжка
- съвременна поезияАз и насекомото в главата ми”, която излезе през 2010 година,  на издателство: Три Консултинг ЕООД
     Тази година Йоанна спечели Голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова", организиран в началото на май от Община Бургас, Къща музей „Петя Дубарова", Министерство на образованието, младежта и науката и регионалният инпекторат на министерството в Бургас. Нашето екстраординерно момиче се състезава в 23-тото издание на конкурса „Петя Дубарова`2011” със 183 автори, изпратили свои материали в разделите поезия и проза (разказ).
     Голямата награда, която включва диплом, парична сума и пластика „Полет" на скулптора Ненчо Русев, Йоанна спечели за стихотворението си „Дете в буркан”. Малко след церемонията по награждаването, състояла се в Бургас, тя звъни на Бяла от града на Петя Дубарова, щастлива да сподели, а на следващия ден – на 7 май, успяваме да я прегърнем и подържим скулптурката в ръце.. Подарява ни един усмихнат час, част от който ви предлагаме:
  - Връщаш се от награждаването на конкурса „Петя Дубарова`2011”! - Да! В двата жанра – поезия и проза, има първа, втора и трета награда, раздават се десет поощрителни и една голяма награда.   - НИЕ коя взехме? - НИЕ взехме Голямата!!! С мен е! Ето я пластиката „Полет” на скулптора Ненчо Русев. До последно резултатите се пазеха в тайна. Аз бях на екскурзия в Италия, връщам се, лягам да спя и телефона ми, поставен на вибрация, звъни. И не знам как съм го чула. „Ало, добре ден, Йоанна Маринова? Хайде да се събудиш, защото трябва да дойдеш в Бургас за награждаването ти.   - Кои бяха в журито? - Проф. дфн Владимир Трендафилов, той е преводач, и дрън-дрън... Между другото той е от тия, ветрогонците - поет, писател, критик и бе тази година председател на журито. Членове бяха поетесата Екатерина Йосифова, един друг поет Илко Димитров, Диана Саватева – също поетеса и журналистка и Росен Друмев, редактор на списание за литература, култура и изкуство „Море". Аз познавам творчеството само на първите двама.   - Ти с колко стихотворения участва? - С 4, като последното го написах в седмицата преди конкурса и се оказа, че то е изиграло най-голяма роля – „Дете в буркан”.   - Ще ни го кажеш ли? - Ще го прочета от сборника, който издадоха с материалите от конкурса.  (по-горе е) - Много оригинално. Как ти хрумна? - Майка беше донесла вкъщи едно мъничко човеченце в буркан, извадено при аборт в болницата. Беше към десетина сантиметра, но си имаше си всичко! И си мислех, че ако е искало да живее, е трябвало да счупи буркана... В този порядък...   -  Скъпа, ти по-голяма ли си вече от Петя Дубарова или достигна нейната възраст? - На нейната възраст съм, да, точно на 17 съм!   - От кога започна да пишеш? - От 12 годишна. Тогава започнах да слушам и малко по-тежка музика, метъл, това-онова, и просто там текстовете текат едни такива, има много добри неща, които ме вдъхновяват. Не мога да кажа, че се вдъхновявам от рутината, по-скоро ме впечатлява нещо спонтанно, малко изкривено, Или картина и музика. Моята поезия не е толкова философска, колкото описателна...   - Как пишеш? Моята редакторка Иглика Пеева така ме е учила: Оставяй образите да нахлуят в главата ти и после ги изчиствай! Никой друг не може да го направи вместо тебе!” Има и друг вариант, когато не става и го оставям да „отлежи”...   - Любовни стихове пишеш ли? Когато съм влюбена, не мога да пиша, може би защото съм щастлива! А и за любовта толкова много е писано и ще продължава да се пише...   - За България писала ли си стихове? - За България – не още!    - А За Бяла? - За Бяла написах една песничка, когато бях в пети клас: „Бяла, моя Бяла, заспивам в твоите прекрасни очи Бяла, моя Бяла и сладкото понякога горчи”. Аз бях много мъничка!     - Ако някой ти каже някоя силна дума, разтърсва ли те? - Да! - Поезията ти е екстраординерна, непривична за обикновения вкус, имаш ли влечение към определени теми, тип лирика? - Не мога да определя точно какъв тип, защото знанията ми по литература не са така обстоятелствени, макар че учителката ми много ме хвали и така нататък, но аз никак не обичам да слагам нещата в рамки...И каквото излезе на листа, това е...   - Наричат ли те „откачена” или „психарка”? - Ами, да, да! Точно след конкурса, когато всичко приключи, абе натрупаха се около мене едни фотографи, едни журналисти и тогава едно момче, което взе първа награда за проза, много талантливо момче, се провиква с една такава дяволски сладка усмивка: „Ало, психарката, хайде излез бе!” Каза „психарката”, но с добри чувства! Изобщо бе прекрасно, имаше много млади хора! Изобщо не съм предполагала, че има такива прекрасни деца, които пишат стихове, разкази...   - Търсят себе си ли или търсят нещо, което искат да обяснят на останалите чрез словото? - Те не са мечтатели! Те осъзнават в каква обстановка живеят и се приспособяват, ама перфектно!   - Ти и група твои съученици представихте едни модерен и шашкащ  спектакъл в Бяла „Аз и насекомото в главата ми”. Бе като юмрук в диагфрагмата... Много го харесах! - Винаги съм мислила, че когато се появи нещо така зашлевяващо, то хората се намират, няма начин! Положихме много труд с моите съученици!   - Другаде поставихте ли го! - Да, в София, в Червената къща, в Русе – в дружество „Елиас Канети” - там беше много грънч, спектакълът се разгърна на фона на една порутена стена, тухли... страхотно! А в София ходихме по покана на фондация „1000 стипендии”, чиято стипендиантка съм. Имахме амбиции да го покажем и в Пловдив в една галерия, но до последно ми писаха и после спряха! И аз много се разочаровах! Сега отново гледаме към София.   - Нещо ново имаш ли, което никой да не е прочел? - не, сега се готвя се за изпити и всичко ми се струпа. Много се разочаровах тази година, понеже се оказа, че дипломата ми от училище няма да ми свърши никаква работа за кандидатстването ми в Медицинския институт. Интересува ме примерно психиатрията...   - Колко общо има това с поезията? - Няма нищо общо, но всъщност поезията не е нещо, което се учи и може да бъде профилен предмет в някое училище. Винаги съм мислила, че трябва да имам образование, каквото би спомогнало на творчеството, затова съм се насочила към медицината. Има една латинска фраза, която в превод означава „няма по-благородно изкуство от медицината”. Ако си представим нещата малко по-детайлно, дай Боже да получа медицинско образование, тогава ще се науча да виждам нещата по-анатомически, по –детайлни...   - Нещо, което човек научи, не може да му бъде излишно. Смятам, че все някога ще му потрябва. Пожелавам ти много хубави емоции, защото човек пише май най-вече за себе си, пък после за другите! Искам да можеш да се усещаш комфортно, и да бъдеш една много дръзка, мислеща, и хубава и модерна поетеса, която плюс всичко, е със сериозен афинитет към медицината, където е може би генезисът на човешките ни неща!   Йорданка ЗАБУНОВА



Гласувай:
2



1. yotovava - Честито!
10.05.2011 12:15
Валя
цитирай
2. zabunova - Благодаря ти, Валка!
10.05.2011 22:29
yotovava написа:
Валя

И аз много се радвам за Хлапето! Дяволски талантливо е! Беше хубаво с него! Изчезна разликата във възрастта и ... много се смяхме!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696432
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031