zabunova :: С очи милвам иконите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.04.2011 23:45 - С очи милвам иконите

Автор: zabunova Категория: Поезия

Прочетен: 1765 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 27.11.2019 13:47

Всеки ден ме водиш в тази черквица, че и по два пъти дневно.
Значи, тук е онова магическо и единствено място, дето Той
и Човекът се срещат! Монахините вече ни познават отдалеч,
благо ни се усмихват, кимат лекичко. Мислят си, сигурно,
дали не скърбим, че влизаме в храма им толкова често,
или си имаме тежка грижа? А ние сме си просто две цветни
души, преоткриващи се. Какво търсим тогава в това стихнало кътче,
между бледия пламък на свещите, пренаселено от светци и светици?
В това старо, и ниско и вехтичко – тихо ъгълче звездно небе,
под което са плакани много надежди, ненамерили покой и утеха?
А аз, не че няма за какво да тъжа! – казваш ми, да се уча
да бъда смирена, търпелива не само и единствено пред болката
и нежността. Но и в молитвите, и в радостта! И да не броя за удар
всичко ударило ме!? Аз не зная как се прави това - от живота си
важен урок съм пропуснала! Една молитва не знам дори!
Не знам даже колко да вдигна ръката си за кръстния знак
към челото пред Него! Затова само с очи милвам иконите.

Нагоре