(разни нещица)   
Една пътека – опнат лунен лъч – проблясва сред утихнало зелено нагоре, дето, казваш, бил върхът, до който аз не бих могла да стигна. - Не може „може и да мога!”- ме отрязваш: Това са 30 километра дневен преход! Сред урви и скалисти склонове, и ручеи в плътта на планината. Обувки нямаш, как със тия токчета? - Обувките ли - равни са почти! - И дрехи нямаш подходящи! - Ще си купя дрехи! - Ще бъде кал, мъгла и дъжд, по цял ден ще сме кални, мръсни, прашни... - Няма нищо! - Ще съм ти спрял целувките!?
... До следващата хижа!
- !?...
- И душа, и цигарите, кафето, кока колата...
- Ще имам термос! - И няма да говорим, невъзможно е... - Ще вървим, мълчейки... - А знаеш ли върху какво се спи във хижите!  - За нарове ли става дума, в смисъл... - Ядеш, каквото ти предложат... Не е за тебе – трябва да обмисля! В противен случай трябва да те нося – И как ме виждаш – с целия багаж - и моя, твоя и със теб - на гръб?
... Ще дойдеш ли със мен до горе, милата ми?  

Достатъчен е само този израз и можем да летим...Поздрави!!

Когато някой твърдо е решил да направи нещо, ще го стори каквото и да му се изпречи на пътя!

Поздрави!

Вече познавам Вашата страхотна чувствителност! И отзивчивост! С Благодарност!

Много ласкаво! Благодаря Ви!

...много далеч е от поезията, както аз я разбирам, а и повече хора! По едно време пишех отгоре "разни нещица", слагах ги в категорията "други" и т. н. Но винаги съм се притеснявала, най-вече заради поетите, които съм чела и познавам. Просто си ги пиша тези "нещица" "да помиря себе си с останалото". Мога да направя стиха, но не искам да бъде за сметка на смисъла, а и нямам това време...Просто нещо се е случило и ме е развълнувало...Много Ви благодаря за реакцията! Отдавна исках да споделя с останалите, че с изключение на 1-2, останалите сме далеч от истинските майстори, и Ви благодаря за повода да го направя! Стана май много дълго! А защо "анонимен"? Обаждайте се!