(мигове)

Поетът Дамян П. Дамянов в Бяла

„Бяла познава и обича Дамян Дамянов отдавна” – с тези думи на 1 ноември 1983 бе открита срещата с големия български поет, чийто домакин бяха здравните работници от Районната болница „Юлия Вревска” в Бяла. Салонът  на Младежкия дом събра част от културната общественост на града, дошла да засвидетелства своята обич към поета, да го види и чуе. В разговора, преминал в интимно приятелски тон, се включи и съпругата му Надежда Захариева. В залата прозвучаха едни от най-хубавите му творби, станали символи на житейска мъдрост и копнеж по човешко щастие.

Минути преди срещата разговарям с поета.

- Кога сядате пред белия лист – когато сте се сблъскали със света или  когато сте се сблъскали със себе си?

- Въпросът е интересен. Аз мисля, че сблъскването със света и със себе си едно и също нещо. Човек и особено пишещият, отразява живота такъв, какъвто го вижда, какъвто го прекарва през себе си. Разбира се, оказват влияние и външни фактори, но зависи в каква психика резонират. Защото един факт, една житейска даденост у различни хора имат различни отзвуци. Пиша, когато съм се сблъскал със света в себе си.

- Възможно ли е житейският и творческият път на един поет да са в противоречие, без това да се отразява пагубно върху стойността на творбите му?

- Макар че въпросът е малко общо зададен, това противоречие е абсолютно възможно. За него имаме не един пример. В произведенията си понякога творецът е не това, което е, а което иска да бъде! Той може да го осъзнава, но да не може да го преодолее. Аз мисля, че голямото разминаване на живота с творчеството на един поет е възможно. Не е казано, че един писател трябва да бъде ангел. Той е човек като всички останали. Например Гьоте в живота си съвсем не е бил цвете за мирисане, но това не му пречи да бъде Гьоте!

- Кое качество най-трудно се изгражда у човека?

- Това не е едно качество! Не знам дали най-трудно се формира, но е най полезно: да кажем безкомпромисността! Да бъде верен на една кауза, да я следва докрай. По моему това е! А критерият за тази безкомпромисност е субективен.

- А той няма ли да изгради конфликтна личност?

- Безконфликтните личности са сиви! Но безконфликтни личности няма! И безконфликтният носи конфликта у себе си, но не смее да го прояви.

- Каква е днешната Ви тревога?

- Най-много ме тревожи утрешният ден на човечеството! Защото живеем в такова време, буквално спим върху бомба и не знаем кога ще гръмне! Това не е само моя тревога, а на целия свят – ще има ли свят и докога?

- Какво и защо досега не написахте?

- Ами аз ако знаех, щях да го напиша!

- Какво ще пожелаете на младите си читатели?

- Стар на млад нищо не може да пожелае! Ами те си имат младостта! Да бъдат млади и да останат колкото се може по-дълго духом млади!

На сбогуване Дамян ДАМЯНОВ написа в бележника ми:

                    Светъл спомен в мен ще пари,

                    ще гори душата цяла,

                    щом при хубави другари

                    паметта ме върне в Бяла!

 Йорданка ЗАБУНОВА