Постинг
24.12.2010 23:32 -
"Полетата на словото са пусти..."
Автор: zabunova
Категория: Поезия
Прочетен: 1063 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2010 23:35
Прочетен: 1063 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 24.12.2010 23:35
2 години БЕЗ ИВАН КОЛАРОВ
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство,
където ангелите да въздишат
по словоред и стъпки, по поезия.
На 12 януари 2009 година ни напусна Иван Коларов. След дълго боледуване в софийския си дом престана да бие сърцето на един много скромен и лъчезарен човек - поет, писател, преводач, етнограф - със силно развито чувство за справедливост.
Носителят на звание „Академико бенемерито” /Академия „Гулиелмо Маркони”-Рим,1983 / бе роден през 1923 година в с. Обретеник, бе свързан много сърдечно с Бяла. След три уволнения заради сатиричните му стихове преди 1989 година, авторът на над 30 книги, сред които „Хипотези”,”Глав ня посадена” и “Огнища”, обичаше да се шегува, че хобито му е „безработен, но свободен”.! Затова и неговите хайку преливаха от социално злободневие и балкански темперамент в трудно прохождащото и често връщащо се назад демократично битие. Мъдрост и миролюбие бе нравственият императив, който Иван Коларов бе издигнал с свое кредо, макар метафорите му да бяха рифове, по-остри от целувката на ножа. Поразителни бяха неговата многостранност и любовта му към родния край, който благослови с поетичните си пътеписи. Днес, само при споменаването на името на Иван Коларов, сърцето на всеки, който лично го познаваше, се изпълва с топлота.
Отивайки се, той ни остави спомена за себе си и душата си за приятел. За да не сме самотни без него.
С уважение и поклон!
От приятелите от вестник “НИВА”
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
