Постинг
05.08.2010 23:43 -
Глухарчета златни!
Автор: zabunova
Категория: Поезия
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2010 07:59
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 12.08.2010 07:59
Истина е, че в отечеството ни има много литературни конкурси, но националният конкурс за поезия „Искри над Бяла” ще се окаже най-предпочитан, след като отвори място за много талантливи или обичащи поезията българчета. От няколко години той ги гушна на топло под мишница, като откри детска секция за пишещите от 8 до 16 годишна възраст. А градчето, като всички малки градчета, в които часовникът е спрял и не се случват грандиозни неща, бе издигнато в ранг на малко отечество:„Бяла – нямам сили да си тръгна... нямам сили да остана... нямам сили да забравя, но където и да ида теб най-много ще обичам!”
Идеята за участие и на деца в конкурса изригва за първи път през 2006 г. и до днес – 2010, всяко издание на „Искри над Бяла” изтласква висока струя ентусиазъм, което го прави най-горещият поетичен извор, съперничещ по невинност и непринуденост на известни литературни гейзери. В Беленските „искри”има цветни светлини, синьо мечтание, танцът е червен, атрактивно лудуват бели коне и небесни стихии, освежаващи въздуха на километри. Малките възпяват есенното „дръвченце”, книгата – „мой приятел”, „Меца и скакалеца”, и „моята зъболекарка леля Верка”, открили са, че „зелена е кръвта на щастливата гора”, прозрели са, че “ изгревът е „болка в ритъма на времето”. В стихчетата и в тристишията - един особен вид българско хайку, има светлина, сол, вода и хоризонти, бяла зима, пръски вечност, глухарчета златни и вълшебен лунапарк – тих и самотен без тях., без децата, карат ни да го разберем! Децата са си нещо чудесно, независимо как, кога и къде, та дори и тези, които са болни, недъгави, или сираци.
Изцяло подвластни на набиращото сила въображение децата ни предлагат дори „рецепта за щастие – свят без злоба”. Те буквално се пренасят в светове, които са много вълнуващи и обогатяващи, но понякога могат и да объркват. 14-годишните споделят (ако не е поза): „До забрава бушуват страстта и любовта!”, тъгуват от „безбройни раздели” и молят да бъдат спасени „от тежко изгнание да бъда нечут празен зов”? Може би стихът е тяхното прозорче за емоционалния им бунт, думите са броня, щит и спасение, и това е хубаво - ако нямат него, ще открият друго. И това е техният „начин” да участват в „правенето” на живота.
И ако стартът е даден от „Искри над Бяла”, националният поетичен конкурс, гушнал под крилото си толкова много глухарчета златни, значи организаторът - Община Бяла, е на верен път. КЪСМЕТ!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.