Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07 10:27 - Момичето, което накара Бяла да танцува
Автор: zabunova Категория: Новини   
Прочетен: 163 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.07 10:43


ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ
     Маргарита Рашкова: Ивелина е прекрасна млада жена с която имах удоволствието да се запозная преди 6 години, когато основаха Клуба по народни танци „Фламинго“ -град Бяла. Това прекрасно момиче – нежно и харизматично, влюбено в музиката и танците, уверено ни поведе в дебрите на фолклора и спечели сърцата ни. Няма да преувелича като кажа, че тя накара града ни да затанцува. Няма събитие в града, в което жените от Клуба да не участват.
     Катя Коева: Ивелина е едно прекрасно, лъчезарно и всеотдайно момиче, което е почти на годините на сина ми. Хубава и умна! Страхотен хореограф и отговорен ръководител на Клуба за етнотанци в Бяла. Вече 6 години танцуваме!. И продължаваме! Нивото, на което сме, е добро, защото получаваме много награди за изявите си. Може да се каже, че сме визитната картичка на Бяла, тъй като нито едно градско тържество не минава без нас

   Ивелина Ангелона е едно момиче на 24, което притежава талант, за който можем много да говорим. Светът й е шарен и разнообразен, а ежедневието й е изпълнено с ритми и музика. И с един любим Николай, 27-годишен управител на ресторант, който я приема с красотата и странностите й -, Скорпион като нея, нейното мъжко Аз. Първична и по детски истинска, тя обича да танцува и вярва, че танцът има душа. Какво означава това, ще разберем, като потанцуваме в нейния свят.
   Родена е в Троян, учи в Специално училище за фолклорни изкуства народни танци – София и след него Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Българска народна хореография. Премества се в Русе, след като преди години Цветелин Ненов, ръководителят на Сдружение „Фламинго-98” – Русе, я кани като хореограф за филиала на Сдружението в Бяла на група за народни танци, в която участват работещи жени. После в Бяла Ивелина и нейният колега-хореограф Станимир Цанев, започват да обучават и деца от всички детски  градини и градски  училища. Отскоро младата хореографка пътува и до Две могили при малчуганите от Целодневната детска градина.
   Особено леко работи тя с дамската група- изнесла много концерти, записала безброй участия у нас и извън страната. Например, в международен концерт в Истанбул, предаването на БНТ „Иде нашенската музика”, през 2016 в Гърция. Извоювала е и колекционира безброй отличия: Втора награда и специална награда за майсторско и артистично изпълнение в Международния фолклорен фестивал "Несебърски накит" миналата година, тази - първата от този световния форум.. . Оценката дава председателят на журито проф. д-р Антон Андонов, неин преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, балетмайстор във фолклорен ансамбъл „Тракия”. Точно от амбициозните танцьори на КСТ "Фламинго-98" град Бяла е грабнат бронзовия медал от Осмия Български национален шампионат по фолклор "Евро фолк 2017". и почетния знак на "Балкан фолк" за съществен принос при съхранение и развитие на българските традиционни народни изкуства.
Впоследствие към играещите дами в Бяла се присъединяват мъже и групата става визитна картичка на града при всеки празник, културно събитие или обществено мероприятия, каквото бе наскоро откриването на Градския плувен басейн. Играят темпераментно Дайчовото хоро, Дунавско, Еленино, Пайдушко, Граовско… Хората ги харесват, а и усещат удоволствието, което струи от тях, радостната магия, която завладява и покорява. И която увлича дори онзи, който е стоял встрани, да се спусне и улови за хорото и тропка – тропка, напред-назад… „Доста хора от високите етажи на администрацията на Община Бяла танцуват при мен!” – усмихва се Ивелина и хвърля ръкавицата на кмета и заместниците му - да заповядат и те!
  С впечатляваща физика и магнетично присъствие, професионално добре подготвена, още момиче, тя работи изненадващо всеотдайно за възрастта си. В нейните групи танцуват всички, които искат да танцуват и нямат значение не дотам съвършените им тела или повечкото килограми. Преди две седмици, когато жените играят на читалищната сцена, тя дочува от зрители, че момичетата, които са „по-пищни!” от стройните и елегантните, танцуват по-хубаво. А те пък са й споделяли, че когато са били малки, хореографите са ги дърпали да минат по-отзад, да не развалят общото впечатление, даже не са ги пускали на концерт! „А то не е правилно!” – възмущава се хореографката, убедена, че когато танцуваш от душа, тялото не ти пречи, защото то се подчинява на душата, че нашите тела са инструмент за изразяване, а не средство за представяне.
     Желанието да танцува се зародило у нея още когато е малка   – гледала записи от видеокасети и пеела. Когато е в първи клас, майка и я записва в детския танцовия състав в Троян, воден от класната й ръководителка и от нея, от тази учителка, на която момичето от сърце е благодарно, тръгва любовта й към танца. След пети клас продължава в по-големия ансамбъл, после идва кандидатстването й в София … Изучавала е беленския обичай Бабин ден и той е курсовата й работа във втори курс, на която получава шестица. Обичаят я привлякъл, защото е различен от други етнографски области със забраната мъже да не присъстват на празненството – дори да не се появяват на мегдана, тъй като жените ги гонят и събличат. Представила го с видеоклип: описание на хорото, което се играе на този ден, снимки на реквизита, който се използва от бита.
    Слушам я как говори умно и с възхищение за българския фолклор, който те кара да коленичиш пред народностното, защото в него има много истини, не от тази песни, които излизат сега, а ония, написани по свидетелства на българските баби: как са се крили момите от турците, как са бродили из гората да не ги открият. Това народът го е възпял, защото е било така. „Тъжно е, че всички песни, които се тиражират от групите в момента, са за любов – давам му китката, той я открадва от главата ми и …заживели щастливо. Фолклорът е всичко онова, което народът е преживявал – има песни за Баташкото клане, за кражби на моми от пашите, например, той давал дворци с много прозорци, но тя искала бащината къща с едно прозорче и липичката отпред да гледа, а не Стамбул…”
     „Мечтата ми е, както е било при мен, семената, които сега аз посявам у децата, да покълнат - искам да оставя екип, който да продължи!” – откровена е красивата ми събеседничка, надявайки се, да остави ярка следа, защото започнеш ли да танцуваш, част от теб винаги остава в танца. И сигурно има основание – тя вече накара Бяла да танцува! А и според споделено от приятели, напоследък хората си искат хората, дори по сватби DJ-ите пускат типичните и няма нужда да гледаш чуждите стъпки или да се вслушваш в мелодията. Ритъмът и звукът вече са в теб!
     Йорданка ЗАБУНОВА



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 470414
Постинги: 286
Коментари: 288
Гласове: 1367
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031