Прочетен: 1330 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2016 12:48
Погледнете гордите им осанки, уловете магията на одухотворените им танци и оставете тайнството им да ви завладее!
В края на деня, когато градът меко се отпуска, за да се слее с ношта, във физкултурния салон на СОУ „П. Волов” пристигат една след друга 30 жени на различна възраст – учителки, счетоводителки, лекарки, общински служителки, бизнес дами, домакини. Свалят връхните дрехи, разменяйки по някоя шега и се нареждат в кръг. Хореографката Ивелина Ангелова, която преди минути е отпратила групата на „любителите-танцьори”, обяснява в какво ще се състои репетицията, отстъпва до уредбата и в залата еква позната мелодия. „Три, две, едно!” - 23-годишната Ивелина е танцуваща красива съблазън –увереност в движенията, горда стойка, класа! Едновременно с нея затропват всички. Кратка пауза, някои напътствия и пак отначало, и отначало… Играещите леко докосват пода първо с пръстите на краката, вдигат колене, извиват снаги и телата им, пъргави и ефирни, следват ритъма на хорцето. Радвам им се - чаровни, палави, омагьосващи и се хващам по някое време, че лекичко им завиждам. Заради отдадеността им на българския танц, за освободеността и удоволствието от него, прогонило дневните грижи, неотложните домакински задължения, когато се приберат след 20 часа. Вече 6-та година!
Преодолели са всичко навярно, защото в душите им гори любов към традицията и пламъкът й ги прави красиви. Звучи като клише, но наистина са много красиви, когато танцуват, и тогава нямат значение не дотам съвършените им тела – просто повечкото килограми не тежат - във вихъра на танца ги носи духът им.
Впрочем, етно клуб Фламинго в Бяла е наистина клуб за възраждане на фолклорната традиция и че това е нещо истинско и правилно, показва разбирането и сърдечността, които пламенните танцьорки получават от местните хора, наслаждавали се на изпълненията им в различни градски тържества и ритуали. И споделяли с тях ритъмът, трансът на ритъма, древността на ритъма, вечността на ритъма, засилващ близостта с онова дълбоко съкровено за всеки българин - „род и родина”.
В една от паузите на репетицията Ивелина Ангелова разказва за нейните отговорности и тайната енергия, която зарежда ума и да не прекъсва святата окръжност на кръга.
- Разкажете за себе си. Откъде сте, от кога е у Вас интересът към народните танци?
- От Троян съм, но живея в Русе. На 23 години съм. Завършила съм Специално училище за фолклорни изкуства народни танци и след него Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Българска народна хореография.
Работя в Сдружение „Фламинго” – Русе, което във филиала си в Бяла създаде преди 5 години група за народни танци, в която участват работещи жени, с които репетираме във вторник и четвъртък от 19 часа. Групата е доста напреднала и се доближава до професионалите, правила е много концерти, има участие и извън страната, където разнася митичната красота и мощ на българското фолклорно изкуство. Например, преди време участвахме в един международен концерт в Истанбул. Наскоро имахме запис в студиото на БНТ за предаването „Иде нашенската музика”. През юни 2016 планираме да пътуваме до Гърция, където отново да представим народното богатство на България. Във филиала на „Фламинго” в Бяла се обучават и деца от детските градини и градските училища..
- Знае ли се колко са българските хора?
- Броят на характерните ритми в българската хореография не е известен! В далечното минало като цяло всяка махала в селото си е имала свое хоро, но никой не е взел да ги запише. С разрастването на групите, които желаят да ги изучават, хореографи като мен обикалят цяла България да търсят нови автентични хора, които бабите по селата знаят. Но Дунавско, Еленино, Дайчово и Право са основните хора, иначе на всяка песен има отделно хоро. Разнообразието е голямо, а пък и ние, хореографите допринасяме за обогатяването му като измисляме нови елементи.
- Има ли общ ритъм, който да покрива Балканския полуостров, както стана известно за няколко общи мелодии, които обединяват различните етноси, населяващи този край?
- България е разделена на няколко фолклорни области и всяка има своите граници. Примерно, Пиринска област граничи с Македония и е нормално да има определено влияние. Така е и с областите отвъд Дунав - така че нашият фолклор има общо и с фолклора на Румъния, всички си имаме нещо, което ни свързва. А и знаем, че някога България се е простирала на три морета…
- За участието си в клуба вероятно всеки плаща такса!
- Да! Изучаването на народните хора става с изцяло личните средства на членуващите в групите – всички такси, разноски за носии и пътни, са за тяхна сметка – за възрастните и за децата. Тая някаква надежда ръководството на Община Бяла да погледне на нашата дейност и изяви от друг ъгъл и направи нещо, осигурявайки транспортните пари за пътуванията на групите зад граница, примерно, защото там беленчанки са посланички на Бяла - играят и пеят с името на Бяла, на Община Бяла! Посланици са на България! Ето сега им раздадох новите носии, които предварително бяха договорени с танцьорките и които те купиха.
- Понякога материалното първо настига човека, изпреварвайки духовното, но пък хубавата емоция, която провокирате с изпълненията, топли сърцата! Поздравления! И честит 8-ми март на всички дами от „Фламинго” - Бяла!