zabunova :: Оттеглиха предложението за „Почетен гражданин на Бяла"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.03.2015 20:39 - Оттеглиха предложението за „Почетен гражданин на Бяла"

Автор: zabunova Категория: Новини

Прочетен: 2303 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.04.2015 11:34

Инициативен комитет от 6 човека бе внесъл предложение в местния парламент за удостояване на Главния секретар на КТ „Подкрепа” Андрей Върбанов със званието „Почетен гражданин“. И макар че единият от вносителите оттегли предложението от дневния ред на състоялата се на 27 март сесия с аргумента, че Върбанов е пожелал това и че предложението е било направено без знанието му лично от Веселин Балтаджиев, приносът на беленчанина дълго се дискутира в контекста на важни кръстопътни усилия за развитието на града - оскъдно в социалната мрежа „Град Бяла днес” и, обилно - по стъгди и мегдани. Не се разбра колко души са подкрепили пуснатата подписка за съгласие и няма как да се отрече, че Андрей Върбанов има заслуги - независимо от елементарно формулираната опаковка на предложението, че от поста, който заема, „е осигурил финансови средства за благосъстоянието на Бяла и подобряване материално-техничческото състояние на болници, училища и изграждането на инфраструктурни обекти, решавал е служебни, лични и здравословни проблеми на много граждани (и в малкият град има много зависимости!)...” Не коментирам напълно достатъчно ли са като мотив те, защото на 27 март фокусът на заданието се измести - от достойнствата на предложения за „почетен гражданин” се озова под мъглата на предизборната надпревара през октомври 2015, когато ще правим местни избори: В декларацията, която прочете при оттегляне на докладната, Балтаджиев обяви, че следващият кмет на Бяла ще се казва Андрей Върбанов!
Така на съветниците бе спестен един морален и ценностен проблем. Лично на мен ми стана тъжно! Всеки има право да предложи или да бъде предложен и избран за "Почетен гражданин".Но смятам, че нито моментът, нито времето бе подходящо за конкретното предложение – в медиите текат публикации с името на Върбанов и верни или не, притесняват дори верните му поддръжници! Друг въпрос е, че провъзгласяването на званието обикновено се свързва с отбелязване на важно историческо събитие, подчертаване на съществено обществено усилие и се съчетава понякога с кръгла лична годишнина. Според Наредбата за удостояване със званието „Почетен гражданин на Бяла” (от 2005), тези условия не са в аргументите на вносителите. Може би, ако предложението бе направено в духа и в параметрите на Наредбата, нямаше да звучи притеснително. Анелия Тюркеджиева, председателят на ОбС – Бяла, е умна жена и ги знае тези неща – заедно с предложението вървят документи за: значителни постижения, които са съществен принос за развитието на града и Република България, високи държавни и международни отличия, проявен изключителен героизъм в екстремни или аварийни ситуации, други заслуги от голяма обществена значимост.Преди няколко години като зам.-кмет на Община Бяла тя пропътува разстоянието до София, за да връчи почетния знак на Бяла на Иван Коларов – поет, свързан тясно с града ни. Едва след това предложението за удостояването му бе гласувано в Общинския съвет постфактуум! Не че Коларов не заслужаваше и убедена съм, че жестът е стоплил душата му в последните години от неговия живот.
А иначе, винаги е било взривоопасно званието „Почетен гражданин” да се присъжда на политици, военни, даже ...синдикалисти! Заслугите и времето тук са крайно непостоянни! Подсказва ни го още Захарий Стоянов, който пространно размишлява за почетните граждани в Предисловието на „Историческата задача“. И за още много съществени неща! Ако го препрочетете, ще се изненадате, че в тая част ние сме още деца пеленачета: „Най-напред у нас няма общо публично мнение, не може да се направи разлика между честността и подлостта, между искреността и мезехорника, между крадеца на народната пара и истинския патриот. ..У нас достойнството и честността на хората се мерят с такъв аршин, който бил на мода и в употребление в оная блажена епоха, когато са се събирали да нареждат постите вселенските събори.
Достатъчно е да бъде човек у нас, т. е. да притежава следните няколко житейски качества: първо, да му е добър гечинмекът, да си има собствена къщица, макар и без балкон, да се облича прилично, да си снема шапката на степени, т. е. на по-видните хора по-ниско, на средните – обикновено, на долнята ръка еснафи – да я похваща само с двата си пръста, а на най-долните – само да клепва с вежди; второ, да бъде сдържан, да говори за партиите, че и едните, и другите са такива, а всъщност да целува краката и на двете, защото по тоя начин само неговата къща няма да остане без мебели, па и секи ще да каже за него: „той е добър човек, в никакви партии не се меси“; трето, да ходиш сяка неделя на черкова, при сичко, че когато попът казва „со страхом божий“, то ти да смяташ на пръстите си колко ще получиш идущия месец от дадените си с файда пари, да благоговееш пред Русия и тогава, когато се мъчиш да подкупиш някой чиновник, с когото правиш условия за доставянето ботуши на солдатите или хляб, т. е. че в сто оки брашно ще да си позволиш да тикнеш и десет оки пясък. Но с тоя пясък щял си да проводиш десетина души на оня свят – сй едно. Титлата почетен гражданин не се достига така лесно, без жертви и сълзи..."

Нагоре