Постинг
21.04.2011 21:57 -
ВАС: Кметът на община Бяла не е в конфликт на интереси
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 1502 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2011 23:22
Прочетен: 1502 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 21.04.2011 23:22
21 Април 2011 17:28:34
RuseInfo.net - Новини
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юрий Петков Симеонов против решение № 17 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 370/2010 г. на Административен съд - Русе, с което е установен конфликт на интереси по отношение на Симеонов, който като лице, заемащо публична държавна длъжност – кмет на Община Бяла, сключва граждански договори за почистване на общински мери със свързано с него лице Мирослав Великов и на Симеонов са наложени следните наказания : глоба в размер на 1000.00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 34, ал.1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ); глоба в размер на 7000.00 лв. за нарушение по чл. 37 във връзка с чл. 16, във връзка с чл. 12, т. 4 от закона и глоба в размер на 5000.00 лв. за нарушение по чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 8 от същия закон. Със същото решение съдът отнема в полза на Община Бяла сумата 7240.15 лв., представляваща получено от Симеонов трудово възнаграждение след приспадане на данъци за периода 01.04.2009 г.- 31.10.2009 г. и за периода от 01.03.2010 г.- 30.04.2010 г. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен, тъй като не са взети предвид допуснатите от комисията за установяване на конфликт на интереси процедурни нарушения и обстоятелството, че от действията му не е реализирана облага по смисъла на за ЗПУКИ. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.
Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси към Общински съвет – Бяла поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Русе е незаконосъобразно. Изводът на административния съд за наличие на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя Симеонов, който като лице, заемащо публична длъжност – кмет на Община Бяла, сключва през периода 01.04.2009г. – 31.10.2009 г. и през периода 01.03.2010 г. – 30.04.2010 г. поредица от граждански договори за почистване на общински мери в частен интерес, не се споделя от настоящата инстанция. При правилно тълкуване на нормите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ първоинстанционният съд приема, че за да възникне конфликт на интереси следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, извършва действия по служба в частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона, който дефинира понятието като всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Законосъобразно е и разбирането, че частният интерес следва да е свързан с материална или нематериална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от закона, която включва и всяко предимство, получаване на работа или длъжност, както и всеки доход в пари или в имущество.
Заключението на съдебния състав, че със сключването на посочените граждански договори жалбоподателят Симеонов, лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, реализира облага в частен интерес, обаче е незаконосъобразно. Както вече се посочи легалната дефиниция на понятието „частен интерес” изисква облагата да е за лицето, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица. По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ свързани лица са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. В случая е установено, че лицето Мирослав Великов, с което жалбоподателят сключва посочените по-горе граждански договори, е във фактическо съжителство с дъщерята на жалбоподателя. Това лице обаче не попада в нито една на изброените категории свързани лица – същият не е съпруг или лице, с което жалбоподателят е във фактическо съжителство, не е негов роднина по права или съребрена линия в посочените от закона степени, нито роднина по сватовство (родството по сватовство възниква със сключването на брак и се прекратява с прекратяването му – чл. 76, ал.1 и ал. 6 от Семейния кодекс). Тъй като разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ е свързана с хипотезите на възникване на конфликт на интереси и установяване на нарушения по закона, не може да се тълкува разширително. Поради това изводът на съдебния състав, че Симеонов и лицето, с което като кмет договаря са свързани лица, тъй като отношенията им са „аналогични на родство по сватовство”, не намира опора в цитирания текст. Не са налице и останалите хипотези на икономическа или политическа зависимост между жалбоподателя като кмет и Великов като изпълнител по сключените договори, поради което не може да се приеме, че двамата са свързани лица по смисъла на ЗПУКИ, респ., че договорите са сключени от кмета на Община Бяла в частен интерес. Ето защо изводът на съдебния състав в обратния смисъл е незаконосъобразен.
Липсата на частен интерес при сключването на цитираните граждански договори налага извода, че поведението на жалбоподателя като кмет на община – Бяла не съставлява нарушение нито по чл. 2 от ЗПУКИ, нито по чл. 8 от закона, т.е. по отношение на Симеонов не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираните законови норми. Поради това жалбоподателят не следва да носи отговорност за нарушения по тези текстове, а не са налице и основания за възникване на отговорността по чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ - отнемане в полза на общината на полученото от жалбоподателя през периода на сключване и изпълнение на договорите трудово възнаграждение. Поради това изводите на съда, че са налице основания за налагане на наказание по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ за нарушение по чл. 8 от закона, както и за отнемане, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ сумата 7 240.15 лв., получена като трудово възнаграждение от Симеонов за посочените по-горе периоди, също са незаконосъобразни.
Отсъствието на частен интерес за жалбоподателя във връзка със сключените граждански договори, обосновава и липсата на основание за подаване на декларация по чл. 12, т. 3 и т. 4 и по чл. 16 от ЗПУКИ, а следователно и за реализирането на отговорност с налагане на съответно наказание по чл. 34, ал. 1 и чл. 37 от ЗПУКИ. Ето защо като приема обратното, административния съд постановява решение, което и в тези части не кореспондира със закона.
Оспореното решение на Административен съд - Русе е и необосновано.
Изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдебният състав приема, че при сключване на разглежданите граждански договори жалбоподателят Симеонов действа в частен интерес, без да съобрази, че доказателства за обстоятелството, че той и лицето, с което договоря са свързани лица по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ не са ангажирани. При липсата на данни за наличие на родство или друга връзка с лицето, с което договаря, по смисъла на закона, необосновани са и изводите за това, че жалбоподателят действа в частен интерес, както и заключението, че по отношение на него е налице конфликт на интереси и поведението му съставлява нарушение по смисъла на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ, както и на задълженията по чл. 12, т. 3 и 4 и на чл. 16 от ЗПУКИ, за което същият следва да понесе съответно наказанията, регламентирани в чл. 35, ал.1, чл. 34, ал.1и чл. 37 от закона, а в полза на общината да бъде отнето полученото за периода на сключване на разглежданите договори трудово възнаграждение.
Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд – Русе е незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което да се установи, че при сключване на гражданските договори за почистване на общински мери с Мирослав Великов, жалбоподателят като кмет на Община Бяла не е действал при условията на конфликт на интереси, както и че същият не е извършил нарушения по чл. 34, ал.1, чл. 35, ал.1 и чл. 37 от ЗПУКИ. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Община – Бяла следва да заплати на жалбоподателя сумата 5.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
отмени решение № 17 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 370/ 2010 г. на Административен съд - Русе и вместо това постанови, че липсва конфликт на интереси по отношение на Юрий Петков Симеонов, кмет на Община Бяла, при сключването и изпълнението на граждански договори за почистване на общински мери с Мирослав Великов за периода 01.04.2009 г. – 31.10.2009 г. и за периода 01.03.2010 г. – 30.04.2010 г., както и че Юрий Петков Симеонов в качеството си на кмет на Община Бяла не е извършил нарушения по чл. 34, ал.1, чл. 35, ал.1 и чл. 37 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Община Бяла ще трябва да заплати на Юрий Петков Симеонов от гр. Бяла, ул. „Иван Вазов” № 37 сумата 5.00 лева разноски по делото.
Източник: ВАС и RI
Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси към Общински съвет – Бяла поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Русе е незаконосъобразно. Изводът на административния съд за наличие на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя Симеонов, който като лице, заемащо публична длъжност – кмет на Община Бяла, сключва през периода 01.04.2009г. – 31.10.2009 г. и през периода 01.03.2010 г. – 30.04.2010 г. поредица от граждански договори за почистване на общински мери в частен интерес, не се споделя от настоящата инстанция. При правилно тълкуване на нормите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ първоинстанционният съд приема, че за да възникне конфликт на интереси следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, извършва действия по служба в частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона, който дефинира понятието като всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Законосъобразно е и разбирането, че частният интерес следва да е свързан с материална или нематериална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от закона, която включва и всяко предимство, получаване на работа или длъжност, както и всеки доход в пари или в имущество.
Заключението на съдебния състав, че със сключването на посочените граждански договори жалбоподателят Симеонов, лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, реализира облага в частен интерес, обаче е незаконосъобразно. Както вече се посочи легалната дефиниция на понятието „частен интерес” изисква облагата да е за лицето, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица. По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ свързани лица са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. В случая е установено, че лицето Мирослав Великов, с което жалбоподателят сключва посочените по-горе граждански договори, е във фактическо съжителство с дъщерята на жалбоподателя. Това лице обаче не попада в нито една на изброените категории свързани лица – същият не е съпруг или лице, с което жалбоподателят е във фактическо съжителство, не е негов роднина по права или съребрена линия в посочените от закона степени, нито роднина по сватовство (родството по сватовство възниква със сключването на брак и се прекратява с прекратяването му – чл. 76, ал.1 и ал. 6 от Семейния кодекс). Тъй като разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ е свързана с хипотезите на възникване на конфликт на интереси и установяване на нарушения по закона, не може да се тълкува разширително. Поради това изводът на съдебния състав, че Симеонов и лицето, с което като кмет договаря са свързани лица, тъй като отношенията им са „аналогични на родство по сватовство”, не намира опора в цитирания текст. Не са налице и останалите хипотези на икономическа или политическа зависимост между жалбоподателя като кмет и Великов като изпълнител по сключените договори, поради което не може да се приеме, че двамата са свързани лица по смисъла на ЗПУКИ, респ., че договорите са сключени от кмета на Община Бяла в частен интерес. Ето защо изводът на съдебния състав в обратния смисъл е незаконосъобразен.
Липсата на частен интерес при сключването на цитираните граждански договори налага извода, че поведението на жалбоподателя като кмет на община – Бяла не съставлява нарушение нито по чл. 2 от ЗПУКИ, нито по чл. 8 от закона, т.е. по отношение на Симеонов не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираните законови норми. Поради това жалбоподателят не следва да носи отговорност за нарушения по тези текстове, а не са налице и основания за възникване на отговорността по чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ - отнемане в полза на общината на полученото от жалбоподателя през периода на сключване и изпълнение на договорите трудово възнаграждение. Поради това изводите на съда, че са налице основания за налагане на наказание по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ за нарушение по чл. 8 от закона, както и за отнемане, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ сумата 7 240.15 лв., получена като трудово възнаграждение от Симеонов за посочените по-горе периоди, също са незаконосъобразни.
Отсъствието на частен интерес за жалбоподателя във връзка със сключените граждански договори, обосновава и липсата на основание за подаване на декларация по чл. 12, т. 3 и т. 4 и по чл. 16 от ЗПУКИ, а следователно и за реализирането на отговорност с налагане на съответно наказание по чл. 34, ал. 1 и чл. 37 от ЗПУКИ. Ето защо като приема обратното, административния съд постановява решение, което и в тези части не кореспондира със закона.
Оспореното решение на Административен съд - Русе е и необосновано.
Изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдебният състав приема, че при сключване на разглежданите граждански договори жалбоподателят Симеонов действа в частен интерес, без да съобрази, че доказателства за обстоятелството, че той и лицето, с което договоря са свързани лица по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ не са ангажирани. При липсата на данни за наличие на родство или друга връзка с лицето, с което договаря, по смисъла на закона, необосновани са и изводите за това, че жалбоподателят действа в частен интерес, както и заключението, че по отношение на него е налице конфликт на интереси и поведението му съставлява нарушение по смисъла на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ, както и на задълженията по чл. 12, т. 3 и 4 и на чл. 16 от ЗПУКИ, за което същият следва да понесе съответно наказанията, регламентирани в чл. 35, ал.1, чл. 34, ал.1и чл. 37 от закона, а в полза на общината да бъде отнето полученото за периода на сключване на разглежданите договори трудово възнаграждение.
Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд – Русе е незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което да се установи, че при сключване на гражданските договори за почистване на общински мери с Мирослав Великов, жалбоподателят като кмет на Община Бяла не е действал при условията на конфликт на интереси, както и че същият не е извършил нарушения по чл. 34, ал.1, чл. 35, ал.1 и чл. 37 от ЗПУКИ. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Община – Бяла следва да заплати на жалбоподателя сумата 5.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
отмени решение № 17 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 370/ 2010 г. на Административен съд - Русе и вместо това постанови, че липсва конфликт на интереси по отношение на Юрий Петков Симеонов, кмет на Община Бяла, при сключването и изпълнението на граждански договори за почистване на общински мери с Мирослав Великов за периода 01.04.2009 г. – 31.10.2009 г. и за периода 01.03.2010 г. – 30.04.2010 г., както и че Юрий Петков Симеонов в качеството си на кмет на Община Бяла не е извършил нарушения по чл. 34, ал.1, чл. 35, ал.1 и чл. 37 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Община Бяла ще трябва да заплати на Юрий Петков Симеонов от гр. Бяла, ул. „Иван Вазов” № 37 сумата 5.00 лева разноски по делото.
Източник: ВАС и RI
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
