zabunova :: Франциско Вега - никарагуанецът от Бяла

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.09.2010 01:20 - Франциско Вега - никарагуанецът от Бяла

Автор: zabunova Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1227 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.09.2010 01:41

Франциско Вега:
Ризата си ще продам, за да изуча децата си, но започнат ли да работят – ставам завършен егоист!

Франциско Вега е младши специалист по селско стопанство, земеделие и екология в Община Бяла. Роден е през 1964 г. в столицата на Никарагуа Манагуа, наричана в миналото „перлата на испанските колонии“, а днес - „възкръсналият град“, заради двете тежки земетресения през 1931 г. и 1972 г., запечатано завинаги в детското съзнание на заселилия се в Бяла латиноамериканец. На добре усвоен през годините български разказва с увлечение за родината си, най-бедната на Американския континент след Хаити, открита от Христофор Колумб през 1502 година - преживявала различни инвазии, революционното сандинистко движение и дори гражданска война, преди да стане република, каквато е днес - с президент и висш законодателен орган - Национална асамблея, от 93 депутати. Уточнява, че е метис, каквито са преобладаващата част от петте и половина милиона никарагуанци, у когото има и капки индианска кръв. Знае писмено и говоримо още няколко езика – испански, руски и английски. Израснал в голямо семейство – били 4 момчета и 3 момичета, които са се разпръснали по света. Големият брат живее в съседната на Никарагуа Коста Рика, една от сестрите му е омъжена в САЩ, другите две са в родината с майка си - бащата починал отдава. Съпругата му Ана е от беленското село Полско Косово и е типичен пример за „студентската любов”. Срещат се в Харков, където следват агрохимия до 1992 година. Там се ражда и първата им дъщеря Малвина, която сега е студентка по икономика в Русе. Другата, Кристина, е в 11-ти клас и в момента учи в СОУ „Панайот Волов” - Бяла. За да се справи семейството с трудностите на делника, от няколко години българката Ана работи в Кипър, а никарагуанецът Франциско в Бяла. - Заради Ана ли избра да останеш в България? - За първи път бях в България през 1991 година. Тогава вече бяхме се оженили с моята съпруга и живеехме заедно. Аз не съм гледал каква е България, за мен важно бе да съм с близките си хора, беше важно не къде, а с кого да бъда. Избрах да бъда с близките си хора и досега съм с тях. Аз не съм романтична натура, даже на моменти съм прекалено балансиран, прекалено стегнат. Много рядко давам израз на емоциите си, в смисъл не че нямам силни чувства, но никога не давам път на прекалена еуфория или на прекалена депресия. В смисъл, аз също имам проблеми, стресиращи ситуации и моменти на голяма радост, но никога не давам видим израз. Може би заради зодията си – Везни – такава натура съм. Живели сме на различни места – Долна Студена, Полско Косово, в Сливен. Сега аз съм в Бяла с децата, жена ми – в Кипър. Не сме се установявали никъде още. Имам такава нагласа, че не разглеждам местата, където живеем като крайна, последна спирка.
- Как стана студент в Харков? - Не знам дали си спомняте след революцията на сандинистите през 1979 година Никарагуа почна да развива интензивни отношения със страните от социалистическия лагер. Бе възникнала възможност да се обучават млади хора не само в Съветския съюз, но и в България, Чехословакия, Източна Германия. По-голямата част от нас, младите хора тогава, отидохме в Съветския съюз, където се предлагаха повече места. Подборката беше по патриотически принцип, бяхме млади и възприемчиви към новото, бяхме поддръжници на революцията, аз даже съм бил в армията две години!
- Най-силния ти спомен от детството? - Земетресението от 1972 година. Бе доста силно. Живеехме в столицата, чийто център бе разрушен напълно. Не бях навършил още 8 години, когато се случи. Това нещо никога не се забравя! Спомням си в най-малки детайли нещата, които предхождаха самото земетресение. То се случи посред нощ, малко след 12 през нощта. Спомням си като на филм всичко, което съм правил същата нощ, какво ми се е случило вечерта преди труса, макар че съм бил малък. Спомням си, че бях събуден от баща си, който ни вдигна да излезем. Той някак си предусети бедствието и същата нощ не си легна да спи, а седна да гледа телевизия и да си пуши. Усетил първия трус и ни изведе. От нашето семейство не пострада никой, но къщата ни падна - при втория трус, след като ние вече бяхме навън.
- От кога не си бил в Никарагуа? - Над 10 години не съм бил... Не, не ми е мъчно, защото тук в България е толкова интересно и толкова много проблеми възникват, че нямам време да се замисля. Не сънувам родните места! Имам постоянна връзка с майка си, по-скоро във фейсбук всеки ден си пишем със сестрите ми. Моите сънища са свързани по-скоро с всекидневните проблеми, които тук се случват и трябва да се решават, като например как да преживеем, какво още да направя, за да помогна на семейството си. Съвсем ясно е, че парите не стигат! Дъщерята е студентка в Русе на свободен наем - знаете в големите градове колко са наемите... Децата имат подкрепата и на майка си, която отиде да работи в Кипър по тая причина. Разчитаме основно на нашите усилия. Не разчитаме на помощ, примерно от моите родители или от родителите на жената. Нашата първа цел в момента е да помогнем на дъщерите си да завършат каквото искат да учат, да започнат трудовата си кариера. Тогава вече може да си отдъхнем. Аз винаги съм им казвал, че ризата от гърба си ще сваля и ще продам, щом трябва да им помогна финансово. Но започнат ли да работят, ставам завършен егоист! Искам да направя нещо, което винаги съм отлагал по обясними причини – да обиколя света, да попътувам, да отида и в Никарагуа и дори да поостана там известно време...
- Защо хареса Ана? - Много индивидуално е защо един мъж може да хареса една жена.
- Тя какво хареса у тебе? - Трябва да питате нея. Много е трудно да се каже. Единият ден те харесват за едно, следващия за нещо друго, третия ден те мразят за друго...
- Имаш ли в Бяла близки приятели? - Познати имам много. Поддържам контакти, определени отношения. Но не знам как вие разбирате „близко приятелство”. Ако става въпрос да излизаме по заведения, да се напиваме или нещо друго - не, нямам такива навици – и не пия. По-точно пия, но много малко и рядко. Просто интересите ми са други. Прекарвам времето, освен с децата, с четене, филми обичам да гледам много. Знам, че в България има и други никарагуанци, но не съм влязъл с тях в по-близък контакт. В Асеновград имам един приятел, с когото поддържаме връзка чрез електронна поща. Аз не споделям твърдението за откритата славянска душа! Никога не плача пред други хора, никога не се оплаквам, никога не търся някой да изповядвам проблемите си...Аз знам, че трябва сам да ги решавам! Ако трябва да се обърна към някого, директно му поставям въпроса „можеш ли да ми помогнеш?” Избягвам да контактувам с хора, които все се оплакват. Мисля дори, че това е черта от народопсихологията на българина. Може би защото и времето е такова, че животът на хората тук преминава бързо от едни към други форми, но според моето разбиране има много разместени неща.Ето един израз, който познати ми казват, вместо „Здравей” - „С какво ще се похвалиш?” И аз питам как, с какво да се хваля, с нищо! Това не означава, че всичко вътре ми е лошо или че нямам нищо хубаво, но кому е необходимо?
- Какво прави един мъж толкова всеотдаен родител? - Възпитанието. Имах такъв пример – майка ми и баща ми бяха много посветени на семейството. Макар че и за двамата това беше втори брак. Може би заради това. Всъщност, големият ми брат ми е полубрат. Но винаги сме били сплотено семейство! Разбира се, в него имаше и караници, примерно, но сме били сплотени. Ценяхме грижите, които полагаше баща ни за израстването ни, майка ни имаше своя ценностна система и се стараеше да ни я предаде. У нас никога не се е чувал израза, че тая работа е „женска”. Възпитаваше ни така, без да прави разлика между момчета и момичета... Звучи малко строго и жестоко, но като почнахме да растем и да се интересуваме от момичета, искахме да си купим някоя дреха, но финансите бяха ограничени, тя казваше, постарайте се да си намерите работа и да спечелите. И ние намирахме, не ни се месеше как ще си харчим изработеното - отнасяхме се пестеливо към парите. Като бяхме малки, не помня да е бягала след нас да види дали сме си оправили леглата...
- Има ли сходства между Никарагуа и България? - В Никарагуа земеделието е по-примитивно, докато в България то е на доста добро ниво – откъм техника, подпомагане, особено в последните 3-4 години, със субсидиите от ЕС. Никарагуанските земеделци се борят сами. Държавата прави, каквото може, но е бедна и някаква чувствителна помощ не може да окаже. И затова земеделието е по-примитивно. Там доста хора разчитат на парцелите си от по 2-3 декара, работят ги на ръка и опитват да се препитават. Големите стопанства не са много, но ги има, защото все пак държавата разчита на земеделското производство. Има големи бананови, кафеени и тютюневи плантации, както и плантации от памук, захарна тръстика, какао - главни експортни култури, които носят приходи. Що се отнася за политиката и политическата класа, да ви кажа честно, България и Никарагуа много си приличат. Проблемът е, че и там, и тук доста силни са личните връзки, има един български израз „шуробаджаначество”! Като че ли самите управляващи – на национално и на регионално ниво не могат да се отърват от личните си пристрастия и да работят за една обща кауза. Примерно слага се началото на нещо добро и преди да е реализирано докрай, пропада, личните взаимоотношения провалят замисленото. Чета в Интернет, че сега че в Никарагуа развитието на икономиката върви в такъв план, че само приближените до властта имат успех. Отдавам това и на дългогодишна диктатура, която е преживяла Никарагуа и че нямаме традиции в демократичното управление. Най-често „приятелите“ у нас са „политически“, а този атрибут е сам по себе си достатъчно показателен, поне през последните десетилетия. Но изглежда и в България е същото, според събитията, които следя.

.

Нагоре

Тагове: никарагуанецът,