Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03 14:40 - ДНЕС СИ СПОМНИХ И...ПЛАКАХ
Автор: zabunova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 484 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 02.04 22:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Мислех си да напиша, че такъв ужас като днешния с коронавируса не съм преживявала, но нямаше да е истина.

     Беше 1955-1956.

     Голямата колективизация. Глад. Баща ми, дребен земеделец, загрижен за трите си дребни  деца, не дава 50-те си дка  бащино наследство в ТКЗС. 35-годишен мъж, той е обявен за народен враг – прочетох го на дувара на двора ни. Няма какво да ядем! Мама взема една торба с ечемик и я носи в открития приемен пункт на „Бъчвара” /сп. „Септември”/, взема някой лев и отива в „Халите” /днес кафе-бар „Кабакчиев” / да купи хляб. Изгонват я. След тежък  размисъл двамата с татко решават да пратят мен, 10-годишната си дъщеря – може би ще успея да купя... Вече съм в Халите, редя се на дългата опашка, единствено дете сред възрастни. Чакам търпеливо и въздъхвам, когато се озовавам на щанда пред продавачката до която стои висок едър мъж – чичо Борис, който живее на  съседна на нашата улица. Казвам името на татко, подавам паричките, магазинерката плъзга към мен един самун –черен, но топъл и дъхав. Хващам го с две ръце, когато високият мъж, след като поглежда в листа, който държи, викна: „Върни хляба! За вас няма! Баща ти не е член на ТКЗС!” Реввам с всички сили и стискам самуна!Опашката притихва, след няколко дълги секунди тежкото й мълчание нарушават няколко мъжки гласове, надвили страха:  „Дайте  го на детето!”…

     Хлипайки, тичам към къщи. Слагам хляба на масата, усмихвам се! Татко ме погалва по косата и излиза навън, за да скрие сълзите! След няколко месеца в ТКЗС се вливат и неговите 50 дка. След 40 години му ги върнаха, след още десетина самият той се сбогува с този свят!   

 …Вероятно оня чичо Борис също се е преселил  отвъд, но докато живеех при нашите, колкото пъти го срещнех по улицата, имах чувството, че виждам оживяло страшилище  от приказките! След време ще осъзная - той се е съгласил да бъде до продавачката и да следи по списъка. Но начинът за принуда е измислен и нареден от други, имащи властта да го направят,  решили, че могат да те  разстрелят и след 40 години да те съживяват.

   Мина много време, но днес, покрай емоциите от случващото се,   споменът за този момент от моето детство   ме натъжи и разплака! 




Гласувай:
8
1



1. ganini - Това време...
31.03 18:20
беше страшно. Какви бяха тия, дето го докараха!? Никой не говори. Срамуват ли се?
цитирай
2. anonimen65 - da i po zle beshe.
31.03 18:55
namaika rodata ia obiaviha za kulashka i kato ne im stigne zarnoto za nariad hukvat po kashtite na vragovete i semeto im obirat hlab v seloto za tiah v grada karah vseki den svoboden i nie tsialoto semeistvo ot noshta do sledobad prashtame po edin predstavitelaz 5 godishna pazeh sledobiad reda. i diadoto za koito pazehme red me smeniashe.i vednaj doide i kaza na nashite poveche ne prashtaite deteto ne iskam da go udushat kakto udushiha dnes deteto sas sobstvenata torbichka blaskaiki se bez hliab kachamak shte iadem ama da ne stane sakatlak si igrah s tova momiche dokato chakahme vreme za zakuska i to izvadi edna filia hliab i edno bonbonche tova mu bilo obiada.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 563272
Постинги: 296
Коментари: 292
Гласове: 1420
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031