Постинг
26.04.2013 17:46 -
Синдикатът, Тристранният съвет, защитите - когато светът не е идеален, се прави добро, според обстоятелствата
Автор: zabunova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1338 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2013 17:30
Прочетен: 1338 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 04.05.2013 17:30
Андрей Върбанов, Гл. секретар на КТ “Подкрепа”:
Срещаме се в Бяла с него след оставката на правителството и избухналите протести на Улицата, когато синдикатите опитаха да вземат на акорд решаването на някои наболели въпроси. Разговорът обаче върви преплетен с много лични истини. - Андрей, колко години си на това проветриво място? - В централата на „Подкрепа” от 1994 - след 2 месеца ще станат 19 години! - Не те ли е страх? - Който го е страх, да не ходи в гората! - А заплашвали ли са те? - Ами, по презумпция, когато поемеш функцията да защитаваш интересите на някого, при всички случаи нарушаваш интересите на друг. И тогава влизат в употреба заплахата, непочтеността, дискредитацията. Това са прийоми, познати и приложими в обществото. - Ти ходиш ли с охрана? - Не, никога не съм ходил! Бил съм лича охрана на д-р Тренчев дълги години, после станах началник на охраната му, началник на кабинет и сега - главен секретар. - Има ли срещу тебе недоволство в Синдиката – излязоха някои публикации в пресата. - Да, да! Има! - От какво е породено то? - Ами, в качеството си на Главен секретар от страна на д-р Тренчев имах карт бланш да въведа някои порядки, тогава още се формирахме като синдикат, нещата не бяха административно издържани. Давах си сметка, че нищо не може да съществува, ако не е подредено и предприех някои действия. Настоявах, когато от 200 км дойде човек и потърси помощ, наистина да намери човека, който да му свърши работата. А не да се окаже, че онзи, когото търси, никой не го знае от пет дни! Това беше моята битка срещу статуквото! И от там по принцип иде недоволство! Всъщност недоволство винаги и навсякъде има. Аз също недоволствам! - Как от толкова много синдикални организации, които се създадоха в началото, единствено КТ „Подкрепа” натежа в обществото, КНСБ остана някак масова, но не така боева в защитата членовете си? - КНСБ по принцип е организационно по-големият синдикат, но при тях във всички случаи казионността си каза думата. - КНСБ –по-големият, КТ „Подкрепа” - по-агресивният? - Да! Желанието да не бъдем в КНСБ, ни доведе в „Подкрепа”. Изградихме „Подкрепа”, каквато си мислехме, че трябва да бъде и сега често се хващаме, че не е точно така станало... - Гледала съм филми за синдикати в Америка, Италия, вие взехте ли някой модел от тях? - Има няколко модела класически синдикализъм. И всеки отговаря на особеностите и манталитета на дадена нация или географска ширина. Американският модел, Северно европейският и Южноевропейският или социалистически синдикализъм. Ние все още не сме намерили своя облик, все още се лутаме и търсим идентификация на себе си. Това изисква много време. Ние сме, така да се изразя, галеното чедо на европейските синдикати. Главно поради това, че не носим бремето на казионността и най-вече с имиджа на нашия лидер д-р Константин Тренчев като дисидент и бивш политически затворник. И затова може би европейците хранят изключително доверие към нас - имаме много международни контакти. - Защо вече много години обобщаващо „Подкрепа” се свързва само с две имена – на д-р Тренчев и твоето – Андрей Върбанов? Това равнение с д-р Тренчев се дължи на твоите талант, сила, ярост, възможности? На какво? - По повод на една моя годишнина в един вестник се твърдеше, че след напускането на Доктора, аз ще го заместя. Категорично отказах и към момента повтарям: Аз няма да бъда никога заместник на д-р Тренчев! Нито съм равен на него, нито някога ще бъда! Ако успях да направя кариера в синдикализма, това е заради изключителната ми лоялност към идеята, която съм приел и на тая към лидера. Защото и преди мене имаше хора, които загряваха по две-три години, почувстваха се отведнъж съизмерими с Доктора и отнасяха последствията. И още нещо, освен лоялността, аз съм имал и качества, които използвайки възможността, която д-р Тренчев ми даде, съм развил и доказал, щото несъмнено аз съм един от най-доказалите се хора в българския синдикализъм. Пък и аз знам, че един хубав ден ще се върна у дома, защото за мен прибирането ми в Бяла ще бъде хубав ден, и тогава бих казал: „Момчета, аз се прибрах, но аз бях на върха!” - Претегляйки всичките за и против, може ли да се приеме, че ако „Подкрепа” е един организъм, д-р Тренчев е неговото приемливо и дипломатично лице, ти – желязната ръкавица ли си? - Точно така, добре си го схванала! Д-р Тренчев е високо ерудиран, възпитан и коректен човек, когото съм виждал и в моменти на ярост (да не ти дава господ да го видиш тогава!), но в ежедневието аз съм точно това, което ти каза. Човекът, който респектира! - Около протестите преди месец д-р Тренчев настоя да се въведе категорията „енергийна бедност“, за да се подпомогнат хората, които дават над 10% от доходите си за плащане на битови сметки. Какво стана с предложението му? - Трябва да кажа, че протестите на хората бяха справедливи, говорейки за гражданско общество, тези момчета и момичета на улицата не си дават сметка, че ние сме граждани на това общество. Също така във времето назад „Подкрепа” е имала много негативно мнение към някои от министрите, няма да крия един от основните хора, които събираше недоволството на хората и на синдикатите, бе Симеон Дянков. Не един път лично в мое присъствие Докторът е предупреждавал премиера, че неговото присъствие в кабинета ще доведе по прекратяване на мандата За съжаление това се случи. Не бих казал, че то е крахът на това правителство, защото премиерът оттегли кабинета по един особено впечатляващ начин – за да няма кръв по площада сред протестиращите. Иначе протестите бяха закономерни - имахме политика на режим и икономии без нещо да допринася за развитието на икономиката и оттам - жизнения стандарт на населението! Друг въпрос е, че някои от исканията бяха нестандартни и незнанието как да се решат доведе до последващото затихване на протестите. Но искам да предупредя, че може въглените само отгоре да са покрити с пепел. И в един миг огънят пак да пламне - на улицата хората ги изкарва един единствен – управляващите! - До къде стигнаха опитите на синдикатите, правителството и работодателите да се придвижат някои решения? - Първото предложение, което направи д-р Тренчев в тристранния съвет бе как той да функционира - с работодатели и правителство! Освен това, когато са приети с кворум, решенията да бъдат задължителни.. Има и други рационални предложения, но кои ще се приемат, ще видим във времето. - Истина ли е, че членовете на КТ „Подкрепа” са изключително работещи от болниците и училищата, където имате възможност да влияете на национално ниво? - Не, не само! Влияе се и на браншови принцип, в много от най-големите частни фирми има мощни синдикални структури. И в държавните също. - Защо, за да бъде назначен някой на работа в болница или училище в Бяла, трябва да е член на КТ „Подкрепа” – или задължително става член веднага след назначаването му? - Отношенията между собственика работодател и наемните работници се основават на КТ, като се сключват КТД, където условията са далеч по-благоприятни за работещите и постигнатото като защита прави синдикатът атрактивен и наетият се чувства спокоен. А тревогата на днешния човек е за утрешния ден и работното място! - Твърдиш, че на много беленчани си помогнал, но някои беленчани коментират с огорчение, че лично вливаш агресия в „Подкрепа” – Бяла. - Ти бе свидетел на разрешаването на проблема на Дома в Стърмен, когато преди години се заговори за закриването му и как с инж. Асен Арабаджиев се срещнахме с един министър на образованието – видя възможностите на „Подкрепа” и как се реши проблема!- Дали с Асен Арабаджиев се обичаме или не, не е важно! Важно е да се решават проблемите на града! - Проф. Димитров бе категоричен, че Дом „Калина” трябва да се закрие! Тръгнахме да излизаме, когато ти го доближи и му каза нещо. Секунди мълчание и министърът смени позицията си. Не чух какво му каза, но гласът ти ме смрази! - Нямам такова чувство, че мога да уплаша някого! - Не, това беше безапелационно! Затова те питам, не те ли е страх, един ден ще приключи работата ти в ръководството на синдиката – случващото се тези месеци в държавата показва, че падналият няма приятели или има, но все по-малко! - Не ме е страх, защото на много хора съм помогнал и не съм сам! Аз съм човекът с най-голям личен вот! - Справедливо е да има общи принципи за всички – и когато кандидатстват за работа, и когато търсят възможности за лечение и т. н. А не защото този помолил, онзи се подмазал...а е ощетен някой, по-достоен? - Аз съм направил каквото е било възможно за Бяла съвсем безкористно, защото не съм бил нито народен представител, нито съм заемал някаква длъжност из високите етажи! Значи ли, че трябва да бъда недоволен, че съдействах едно беленско училище – СОУ „П. Волов” да се възползва от програмата за енергийна ефективност! Доброто по принцип, както ти го искаш, може да се случва, когато светът стане идеален. И само политиците могат да го направят такъв! Сега – не е и правиш, според обстоятелствата! - Благодаря ти за дългия разговор! Йорданка ЗАБУНОВА
Синдикатът настоява, когато са приети с кворум, решенията на Тристранния съвет да бъдат задължителни
Макар и от София, където работи като Главен секретар на КT „Подкрепа”, Андрей Върбанов две десетилетия продължава да влияе върху обществения фон в Бяла. Дали защото Бяла му е свидно място и го тегли неудържимо – тука израснал, живял, тука са близките му, дали защото идейно и служебно е свързан с Общинската синдикална организация „Подкрепа”, или просто си е роден такъв, е въпрос на други изследвания. Факт е, че мненията, както за самия него, така и за синдиката в Бяла, са противоположни до крайности. Той казва, че е помагал на много хора, обърнали се към него – за работа, за лечението на близък им и ако се преброят, ще е човекът с най-голям личен вот! И че е дал много за Бяла! Отрицателите му пък контрират да каже какво и е взел!
Срещаме се в Бяла с него след оставката на правителството и избухналите протести на Улицата, когато синдикатите опитаха да вземат на акорд решаването на някои наболели въпроси. Разговорът обаче върви преплетен с много лични истини. - Андрей, колко години си на това проветриво място? - В централата на „Подкрепа” от 1994 - след 2 месеца ще станат 19 години! - Не те ли е страх? - Който го е страх, да не ходи в гората! - А заплашвали ли са те? - Ами, по презумпция, когато поемеш функцията да защитаваш интересите на някого, при всички случаи нарушаваш интересите на друг. И тогава влизат в употреба заплахата, непочтеността, дискредитацията. Това са прийоми, познати и приложими в обществото. - Ти ходиш ли с охрана? - Не, никога не съм ходил! Бил съм лича охрана на д-р Тренчев дълги години, после станах началник на охраната му, началник на кабинет и сега - главен секретар. - Има ли срещу тебе недоволство в Синдиката – излязоха някои публикации в пресата. - Да, да! Има! - От какво е породено то? - Ами, в качеството си на Главен секретар от страна на д-р Тренчев имах карт бланш да въведа някои порядки, тогава още се формирахме като синдикат, нещата не бяха административно издържани. Давах си сметка, че нищо не може да съществува, ако не е подредено и предприех някои действия. Настоявах, когато от 200 км дойде човек и потърси помощ, наистина да намери човека, който да му свърши работата. А не да се окаже, че онзи, когото търси, никой не го знае от пет дни! Това беше моята битка срещу статуквото! И от там по принцип иде недоволство! Всъщност недоволство винаги и навсякъде има. Аз също недоволствам! - Как от толкова много синдикални организации, които се създадоха в началото, единствено КТ „Подкрепа” натежа в обществото, КНСБ остана някак масова, но не така боева в защитата членовете си? - КНСБ по принцип е организационно по-големият синдикат, но при тях във всички случаи казионността си каза думата. - КНСБ –по-големият, КТ „Подкрепа” - по-агресивният? - Да! Желанието да не бъдем в КНСБ, ни доведе в „Подкрепа”. Изградихме „Подкрепа”, каквато си мислехме, че трябва да бъде и сега често се хващаме, че не е точно така станало... - Гледала съм филми за синдикати в Америка, Италия, вие взехте ли някой модел от тях? - Има няколко модела класически синдикализъм. И всеки отговаря на особеностите и манталитета на дадена нация или географска ширина. Американският модел, Северно европейският и Южноевропейският или социалистически синдикализъм. Ние все още не сме намерили своя облик, все още се лутаме и търсим идентификация на себе си. Това изисква много време. Ние сме, така да се изразя, галеното чедо на европейските синдикати. Главно поради това, че не носим бремето на казионността и най-вече с имиджа на нашия лидер д-р Константин Тренчев като дисидент и бивш политически затворник. И затова може би европейците хранят изключително доверие към нас - имаме много международни контакти. - Защо вече много години обобщаващо „Подкрепа” се свързва само с две имена – на д-р Тренчев и твоето – Андрей Върбанов? Това равнение с д-р Тренчев се дължи на твоите талант, сила, ярост, възможности? На какво? - По повод на една моя годишнина в един вестник се твърдеше, че след напускането на Доктора, аз ще го заместя. Категорично отказах и към момента повтарям: Аз няма да бъда никога заместник на д-р Тренчев! Нито съм равен на него, нито някога ще бъда! Ако успях да направя кариера в синдикализма, това е заради изключителната ми лоялност към идеята, която съм приел и на тая към лидера. Защото и преди мене имаше хора, които загряваха по две-три години, почувстваха се отведнъж съизмерими с Доктора и отнасяха последствията. И още нещо, освен лоялността, аз съм имал и качества, които използвайки възможността, която д-р Тренчев ми даде, съм развил и доказал, щото несъмнено аз съм един от най-доказалите се хора в българския синдикализъм. Пък и аз знам, че един хубав ден ще се върна у дома, защото за мен прибирането ми в Бяла ще бъде хубав ден, и тогава бих казал: „Момчета, аз се прибрах, но аз бях на върха!” - Претегляйки всичките за и против, може ли да се приеме, че ако „Подкрепа” е един организъм, д-р Тренчев е неговото приемливо и дипломатично лице, ти – желязната ръкавица ли си? - Точно така, добре си го схванала! Д-р Тренчев е високо ерудиран, възпитан и коректен човек, когото съм виждал и в моменти на ярост (да не ти дава господ да го видиш тогава!), но в ежедневието аз съм точно това, което ти каза. Човекът, който респектира! - Около протестите преди месец д-р Тренчев настоя да се въведе категорията „енергийна бедност“, за да се подпомогнат хората, които дават над 10% от доходите си за плащане на битови сметки. Какво стана с предложението му? - Трябва да кажа, че протестите на хората бяха справедливи, говорейки за гражданско общество, тези момчета и момичета на улицата не си дават сметка, че ние сме граждани на това общество. Също така във времето назад „Подкрепа” е имала много негативно мнение към някои от министрите, няма да крия един от основните хора, които събираше недоволството на хората и на синдикатите, бе Симеон Дянков. Не един път лично в мое присъствие Докторът е предупреждавал премиера, че неговото присъствие в кабинета ще доведе по прекратяване на мандата За съжаление това се случи. Не бих казал, че то е крахът на това правителство, защото премиерът оттегли кабинета по един особено впечатляващ начин – за да няма кръв по площада сред протестиращите. Иначе протестите бяха закономерни - имахме политика на режим и икономии без нещо да допринася за развитието на икономиката и оттам - жизнения стандарт на населението! Друг въпрос е, че някои от исканията бяха нестандартни и незнанието как да се решат доведе до последващото затихване на протестите. Но искам да предупредя, че може въглените само отгоре да са покрити с пепел. И в един миг огънят пак да пламне - на улицата хората ги изкарва един единствен – управляващите! - До къде стигнаха опитите на синдикатите, правителството и работодателите да се придвижат някои решения? - Първото предложение, което направи д-р Тренчев в тристранния съвет бе как той да функционира - с работодатели и правителство! Освен това, когато са приети с кворум, решенията да бъдат задължителни.. Има и други рационални предложения, но кои ще се приемат, ще видим във времето. - Истина ли е, че членовете на КТ „Подкрепа” са изключително работещи от болниците и училищата, където имате възможност да влияете на национално ниво? - Не, не само! Влияе се и на браншови принцип, в много от най-големите частни фирми има мощни синдикални структури. И в държавните също. - Защо, за да бъде назначен някой на работа в болница или училище в Бяла, трябва да е член на КТ „Подкрепа” – или задължително става член веднага след назначаването му? - Отношенията между собственика работодател и наемните работници се основават на КТ, като се сключват КТД, където условията са далеч по-благоприятни за работещите и постигнатото като защита прави синдикатът атрактивен и наетият се чувства спокоен. А тревогата на днешния човек е за утрешния ден и работното място! - Твърдиш, че на много беленчани си помогнал, но някои беленчани коментират с огорчение, че лично вливаш агресия в „Подкрепа” – Бяла. - Ти бе свидетел на разрешаването на проблема на Дома в Стърмен, когато преди години се заговори за закриването му и как с инж. Асен Арабаджиев се срещнахме с един министър на образованието – видя възможностите на „Подкрепа” и как се реши проблема!- Дали с Асен Арабаджиев се обичаме или не, не е важно! Важно е да се решават проблемите на града! - Проф. Димитров бе категоричен, че Дом „Калина” трябва да се закрие! Тръгнахме да излизаме, когато ти го доближи и му каза нещо. Секунди мълчание и министърът смени позицията си. Не чух какво му каза, но гласът ти ме смрази! - Нямам такова чувство, че мога да уплаша някого! - Не, това беше безапелационно! Затова те питам, не те ли е страх, един ден ще приключи работата ти в ръководството на синдиката – случващото се тези месеци в държавата показва, че падналият няма приятели или има, но все по-малко! - Не ме е страх, защото на много хора съм помогнал и не съм сам! Аз съм човекът с най-голям личен вот! - Справедливо е да има общи принципи за всички – и когато кандидатстват за работа, и когато търсят възможности за лечение и т. н. А не защото този помолил, онзи се подмазал...а е ощетен някой, по-достоен? - Аз съм направил каквото е било възможно за Бяла съвсем безкористно, защото не съм бил нито народен представител, нито съм заемал някаква длъжност из високите етажи! Значи ли, че трябва да бъда недоволен, че съдействах едно беленско училище – СОУ „П. Волов” да се възползва от програмата за енергийна ефективност! Доброто по принцип, както ти го искаш, може да се случва, когато светът стане идеален. И само политиците могат да го направят такъв! Сега – не е и правиш, според обстоятелствата! - Благодаря ти за дългия разговор! Йорданка ЗАБУНОВА
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
