Постинг
18.12.2010 23:52 -
В прерията на истинското
Автор: zabunova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2010 01:15
Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.12.2010 01:15
Един час с Невена Коканова и Емили Дикинсън
Очаровалата ни толкова пъти от екрана даровита актриса внимателно оглежда залата в Клуба на дейците на културата в Бяла, леко присвива очи и бързо преценява ще „легне” ли моноспектакълът, с който ще се яви тая вечер пред беленската публика. Не смея и да предположа, че ще е доволна от свободното за игра място в малкото помещение, но тя, като всеки голям човек, се усмихва щедро на притесненията ми и доброжелателно уточнява, че „сега навсякъде е така”. Като момиче се радва на карамфилите, които и подаряваме от членовете на клуба.
В стаята, предоставена за нея, въздухът е леден. Пет минути преди спектакъла тя се преоблича, успява да отпие глътка кафе, духва в дланите си да ги стопли и с окуражителен жест изпраща към пианото Йовчо Крушев. Секунда, и пред зрителите застава самата Невена Коканова, по думите на критиците, явление в българското кино. Чува се топлият й глас: „Добър вечер, радвам се да ви видя така плътно един до друг, така...уютно! Дано поетичната магия от словото на Емили Дикинсън успее да отхвърли за малко грижите и баналността на трудното ви ежедневие!”
Малка пауза и
АЗ СЪМ ЕМИЛИ!... В плен сме на зашеметяващ артистичен талант, на очарованието на Невена и волното поетично въображение на Емили – една от най-големите поетични фигури в американската литература от средата на 19-ти век, останала самотна, тъжна и неразбрана от своето време. Едновременно с чистата радост, от словото на Емили се лее и скрита болка, че животът не върви, както трябва, че има някаква скрита грешка, изкривяване... И това преди сто години!
Задавам на актрисата въпросите, които терзаят духа на Емили: коя съм аз и какво съм, предопределен ли е начинът ни на живот или сами избираме съдбата си.?. - Няма значение етапът – отговаря актрисата, - важен е човекът и той остава винаги това, което е. Съдбата не е едно лице, тя е хиляди сили и всеки човек крие безкрайно много възможности за проява. Различните условия предизвикват различно реагиране, но винаги всяко ще бъде обусловено от заложените характеристики у индивида...И сами си правим събитията, и другите ни помагат! - Купува ли се „искрата божия”,талантът? Сега все за пазар говорим. - О, купува се! .- спонтанно отговаря тя. Няма как иначе! Но е важно човек да съхрани себе си като творец, да не изменя на дарованието си, да не го предаде заради чистия прагматизъм. Гостенката много се зарадва на името на нашия вестник и с надежда написа: На читателите на в. „Нива” – богати плодове от честен труд!
Йорданка ЗАБУНОВА, 7 февруари 1991, „Нива”
АЗ СЪМ ЕМИЛИ!... В плен сме на зашеметяващ артистичен талант, на очарованието на Невена и волното поетично въображение на Емили – една от най-големите поетични фигури в американската литература от средата на 19-ти век, останала самотна, тъжна и неразбрана от своето време. Едновременно с чистата радост, от словото на Емили се лее и скрита болка, че животът не върви, както трябва, че има някаква скрита грешка, изкривяване... И това преди сто години!
Задавам на актрисата въпросите, които терзаят духа на Емили: коя съм аз и какво съм, предопределен ли е начинът ни на живот или сами избираме съдбата си.?. - Няма значение етапът – отговаря актрисата, - важен е човекът и той остава винаги това, което е. Съдбата не е едно лице, тя е хиляди сили и всеки човек крие безкрайно много възможности за проява. Различните условия предизвикват различно реагиране, но винаги всяко ще бъде обусловено от заложените характеристики у индивида...И сами си правим събитията, и другите ни помагат! - Купува ли се „искрата божия”,талантът? Сега все за пазар говорим. - О, купува се! .- спонтанно отговаря тя. Няма как иначе! Но е важно човек да съхрани себе си като творец, да не изменя на дарованието си, да не го предаде заради чистия прагматизъм. Гостенката много се зарадва на името на нашия вестник и с надежда написа: На читателите на в. „Нива” – богати плодове от честен труд!
Йорданка ЗАБУНОВА, 7 февруари 1991, „Нива”
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
