Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2010 00:42 - Файетвил (САЩ) в прегръдката на Бяла, България
Автор: zabunova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1308 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.09.2010 00:50


Кръговратът на живота – тихото му тържество  и смелостта да му се отдадеш

Гергьовден  във Файетвил, Северна Каролина,  а американско знаме в Бяла, България

 

Валентина Симеонова е на 52, енергична и пряма жена, което и придава вид на хлапачка. Родена е в Босилковци, учи в руската гимназия в Русе, омъжва се и след като ражда две хубави деца –Антония (1976)  и Петър (1979), разтрогва брака си. Връща се в къщата на родителите си уплашена, огорчена и безработна. Каквото има -  злато, бижута,  продава. След 8 месеца решава,  че и стига да страда и трябва да се вземе в ръце. Намира квартира в Бяла и работа в завод „Модул”, където е отговорник на склад до 14 май т. г., малко след като се връща от 6-месечно гости в Америка, където живее голямата й дъщеря. „Аз на хората в завода съм благодарна за всичко! – заявява ми тя. - Икономическа криза е и бе момент да освободят и мене –държах 9 склада, но поради свиване на производствата вече няма нужда от тях! Не мога да виня хората, благодаря им за жеста, бяха достатъчно добри спрямо мене! "– справедлива е русокосата фурия.

На „Модул” тя е благодарна и за срещата с един любим за нея човек – Иван Симеонов, който приема децата й като свои и с когото имат още едно - Гергана – днес абитуриентка в Руската гимназия.  Всъщност – и трите– Валя, Тони и Гергана,  завършват това русенско училище – майката - с руски и френски, голямата дъщеря  – руски с френски и английски, Гергана – руски с френски и испански - сериозно обмислен избор.

- С втория ми съпруг  Иван Симеонов много  се обичахме, но преди 5 години той почина – споделя Валентина. - Гергана ми е от него, но не е делил нито едно от  трите ми деца и те го обичаха. Петър е по-буен, обичаше футбола и в Бяла играеше в „Бенковски”. Завърши техникум по обществено хранене, замина за Испания, откри там ресторант, но заради кризата сега го е затворил. Антония е в Америка със семейството си. Бях  за половин година при тях да и  помогна, понеже трябваше да се дипломира – завърши специалността „радиолог”. Мъжът и е в Ирак, имат две страхотни прелестни деца -  Николай, е на 6 години, а момиченцето – Алексис, скоро  навърши 4 години.

Тези неща трябваше да ви ги подам под черта, защото разказът на Валентина  основно ще е за тихото тържество на обратите в живота и за смелостта да му се отдадеш. Преди всичко за тях. Останалите подробности ще съществуват и „работят” в тяхна полза - понякога възторжени, понякога грапави и в трески, без много външни изблици, но с болезнена правдоподобност.

 

Различни като морето и пясъка: АНТОНИЯ И МАРКЕС

Преди десет години Антония е сервитьорка в най-голямата дискотека в Русе. Спечелила е конкурс за работа в бар на кораб под вода в друга страна. Тъкмо тогава в дискотеката нахлува група американци - военни към НАТО, сред които и Маркес Гуаделупе Браун -  мениджър-логистик към американската армия. Били в Румъния по работа, но решили вместо в Букурещ, да преспят в Русе. Дискотеката била на пътя им, макар работното й време да приключвало. Сервирала им Антония. Момичето събудило тих възторг у г-н Браун: Ти ще станеш моя жена! Ще се оженя за теб! – бил категоричен американецът.

Което иде да покаже, че дълбоко във всеки мъж се крие герой или рицар в блестящи доспехи. След две седмици Антония вече е г-жа Браун и тръгва след Маркес Гуаделупе - емпиричен мечтател, привързан към семейството, но и пътешестващ по немирните магистрали на Света. Най-напред живеят в Унгария, после се установяват в град Файетвил, Северна Каролина.  
Валя изписва в бележника ми името на града на
английски: Fayetteville, обяснява ми, че е административен център на окръг Къмбърленд,  че в него живеят около 170 000 души. Впрочем, от Северна Каролина "Мис САЩ 2009", 29-годишната  Кристен Далтън, спечелила конкурса в който американката с български произход Лаура Чуканов остана четвърта. Разказва ми, че в миналото Северна Каролина е била 1 от 13-те колонии, които въстават срещу краля в Англия и основават САЩ. И че в щата,  според данните на Бюрото за статистика на САЩ от 2007 г., живеят  609 американски граждани от български произход.

Не се знае Антония ли променя Маркес или той нея, но двамата, различни като морето и пясъка, намират пътя един към друг. Прекрасен миг, предоставил им  възможността за избор, и отредил им обща съдба.

ВАЛЯ РАЗКАЗВА:
-
Когато се запознаха, той обясни, че не е военен, а логистик, отговаря за 450 огромни камиона. Всъщност във Файетвил, повечето работят за армията -  ако не работиш за армията, работиш или в болниците, както Тони,  или в магазините, градът е като нашия Сливен.

Работата на Маркес е изключително отговорна, той не заминава, а се връща. Значи в годината – на всеки три месеца се връща за две седмици и сега в момента е вкъщи, заради дипломирането на Тони.  Тя беше на  редовно обучение, децата ходеха  на детска градина. При тях няма майчинство – 4 седмици след раждането  детето отива в яслите! Не е  като при нас – една година майчинство, две години... В САЩ здравето е привилегия, а не е гарантирано по конституция като у нас. Щатът й дава 250 хил. долара в началото на образованието, щото ще са и нужни, докато учи. Близката приятелката на Тони  Мадленка също се дипломира и като доктор психолог ще получава 350 000 долара годишна заплата. Т. е., за 1 година тя може да си върне петгодишния заем.

Маркес има син от предишен брак с корейка, който живееше при тях – Джино. В интерес на истината той  хареса мене, всяка година ме вика, идва и в България да се видим . Сега е на 19 години, висок и красив момък, който учи  в колеж и заработва  като манекен.

Семейството живееше в апартамент, но наскоро се сдоби с разкошна голяма къща. Зетят бе харесал Бяла и искаше да живеят тук, но Джино бе изкарал  два класа напред и казаха, че за да учи в наше училище, трябва да знае български. И така ги отказаха. И се налага и аз да прелитам океана. За пръв път  тръгнах през февруари 2005 – бях научила само три изречения на английски:

excuze me , I"m sorry, n`im shpic English! И знаеш ли как помагат хората! От 10 октомври 2009 до 8 април 2010  пак ходих. И впечатленията за възпитанието им  и страхотната дисциплина на всякъде, се потвърдиха. Когато излизахме, дъщеря ми ме предупреждаваше: Сега ще те поздравяват непознати хора, да не мълчиш като пукал! Ти не можеш да отидеш някъде и да очакваш отвратително отношение! В самолета не може да лазиш по нервите на стюардите. Аз разбрах,  че съм в България, като слязох на гара София!  Имат   много положителни черти. По-толерантни са спрямо чужденци. Избягват да говорят негативни неща, дори и за времето. На повърхността в общуването винаги стои задължителен позитивизъм. А тук в Бяла, когато видяха Маркес, някои възкликнаха:  Богат, ама цветнокож!

Това казваха комшии! Не съм се интересувала  какъв е! Това е изборът на моята дъщеря и аз го приемам! Имам широк светоглед – момчето е много добро и съобразително, притеснява се дали ние тук в България сме добре. Купи ми този етаж от къща – като идват в България, да не се притесняваме в апартамента, в който живеехме.  Оценява усърдието. Отнася се с уважение към приятелките на Тони - Боряна, която  е от Варна, Ани - от Банкя, Мадленка -  млади хора, които искат да се  докажат  и впишат в забързаното ежедневие на Америка. Те водят своите битки, но някъде дълбоко в сърцето си носят частица от България -  ходят заедно на църква – българска църква имат там! Без да са фанатички, празнуват всички български празници  -  Гергьовден, Антонов ден, Петровден. Освен това с особена почит празнуват  4-ят четвъртък на ноември – Thanksgiving Day – Денят на благодарността. Да се чудиш как може хора от различни националности, от различни точки на света, с различна култура - събрани от кол и въже- да обедини този ден! Маркес ми обясни, че  Денят на благодарността буквално означава „давам благодарност на Бог, че позволява на толкова различни хора, събрани от всякъде да живеят в мир!” Разбираш ли, благодарят на Бог, че им  позволява толкова различни да живеят в мир заедно!

 

Да ти кажа честно: АЗ СЪМ ТАМ, КЪДЕТО СА ДЕЦАТА МИ!

Сега кандидатствам за зелена карта и понеже Гергана няма да е навършила 21, според американските закони, ще трябва да я запиша под настойничеството си. Искам и Петър да иде при тях –да събера децата си! Процедурата може да продължи години, а и броят на кандидатите е винаги по-голям от броя на зелените карти. Ако в България имаше препитание за младите, нямаше да го имам този проблем, нали?

В същото време щях да умра там от тъга – празнуваме, играем с децата, веселим се, а на мен все нещо не ми достига. По едно време дъщеря ми извади един диск с песни на Слави Трифонов – пусна ги и всичко си дойде на мястото. Този диск с български песни бе за мен свързващият мост между Америка и България, казвам ти!

Истината е, че България си остава наша Родина и сме длъжни да правим добри неща за нея, а не само да говорим, дори и когато сме далеч от нея. Разбрах, че ние и американците бъркаме в едно  - ние, като мислим, че живеем в най-лошата, а те - в най-прекрасната страна.
В момента имам чувството, че аз, както и множество други хора, независимо дали работят в чужбина или в родината, сме излишни. Политици говорят, правят се някакви, бомбастични изказвания. Едва ли не се създава впечатлението, че за който няма пари в бюджета, трябва доброволно да си направи харакири и да спре да цапа пейзажа. Т.е., да си бере грижата! Дано това да е погрешно впечатление, защото, ако е вярно, не дава много надежда и поводи за гордост.

 Тези дни разбрах, че българското правителство се опитва опитва да въведе категорични забрани по отношение на пушенето и алкохола спрямо лицата под 18 години. Това в Северна Каролина отдавна е въведено.  Макар че двата щата заедно - Северна Каролина и Кентъки да произвеждат 64.7% от американския тютюн,  в заведенията не се пуши. За ненавършилите пълнолетие, т.е.  младите хора под 21 години, забраните са категорични. Когато Тони и приятелките й заведоха Гергана за първи път отиде на дискотека, я пускат  след като й обличат тениска, на която пише: Аз нямам  21 години и не трябва да ми се сервира алкохол! А втория път й белязват ръцете.


НЯКОЛКО ПЪТИ ТИХИЧКО ПЛАКА ТОЗИ ДЕН ВАЛЕНТИНА.
Казвам ви, гласът и се снижи и притихна. Беше като някоя красива птица, олюляла се в малкия хол на голямата си българска къща, където се лееше нейната изповед. Заобиколена от стотици снимки и американското знаме в „американската” стая, всяка нощ ще пробива преградите, за да гушне децата си, знаех. Ще иска да ги събере в Америка, да бъде с тях, но самата тя да си дойде в България, когато наближи...  Някои неща е по-добре да не се изричат на глас. 
Истината е, че не искам да знам точно какво я разплака. Искам да мисля, че е нещо толкова хубаво, което не може да бъде изразено с думи и кара сърцето да боли.

 

 

 

 

 



Тагове:   България,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696302
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031