zabunova :: Народната песен - достолепие и могъщество на българина! Или за нещата, които не бива да умират!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.12.2010 23:23 - Народната песен - достолепие и могъщество на българина! Или за нещата, които не бива да умират!

Автор: zabunova Категория: Изкуство

Прочетен: 1433 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.12.2010 23:37

      С Корнелия Александрова, самодейка от Женска певческа група “Нежни звуци” при НЧ “Трудолюбие” в Бяла

       "Бар “Здраве”, така пише над входа му на къса уличка, пресечна на Търговската “Хаджи Димитър” в Бяла. Разбрали сме се с Корнелия Александрова, която освен барчето, обслужва и предхождащия го щанд за здравни потреби, да се срещнем там. Малкото посетители следобеда са съгласни да спрем телевизора и климатика, за да запишем думите й. Певица от женската певческа група “Нежни звуци” към НЧ “Трудолюбие” в Бяла, Корнелия се е подготвила за срещата ни - разлиства обемисти албуми, куп грамоти през годините – за “участие” във фолклорни фестивали в страната и спечелени призови места: Национален събор – надпяване “Мита Стойчева – Авлига пее” в Обединение, община Полски Тръмбеш, 2007, от който си идва с първа награда и грамота – изпълнението й грабва сърцата на жури и публика за най-добра интерпретация на песни от Мита Стойчева. Преди това са: Старопланински събор “Балкан фолк” 2004” – почетна грамота, 36-ти Фолклорен празник Златната гъдулка – І място, 2005, Национален фолклорен събор 2006, Рожен – грамота за участие...
     Сега Корнелия говори за пеенето и песните от Северняшкия край с толкова жар, че чак неудобно му става на човек. На снизхождението в очите ни отговаря с песен, въпреки че от няколко дни е с фарингит. “Я дай ма, мамо, я дай ма, на Иванчо, на дюлгерчето...” “Лале ли си, зюмбюл ли си” ни пее по няколко начина – автентично и обработена от Ф. Кутев. Гласът й - звънлив и кадифен, се носи в тесничкото помещение и връща като вид енергия в сърцата ни, закотвя се там и въпреки че е минал повече от час, чаят и бирите са изпити, не ни се тръгва. Заради светлината, която това възслабичко създание разпръсква под приглушения таван. Заради уникалния му глас, който те примирява с всичко.
................................................
     Завършила гимназия в Бяла, работила и като аранжор, и като управител на склад във фабрика “Янтра”, заради здравословни проблеми Корнелия е сега млада пенсионерка. Със съпруга си Димчо Александров се запознава на една сватба, имат две големи деца – Детелин и Сашка. Преди седем месеца дъщеря им ги прави най-щастливите баба и дядо с внучето Велизар – пази за него калпаче, пояс, казва, че като му пее, тактува с краче...Т.е., ще стане певец! Първото нещо, с което родителите й запознават чувствителната си дъщеря, е Библията, на която и до днес прелиства. И досега на Бъдни вечер слага слама под покривките, която на утрото изнася в гнездата на кокошките, пали бъдник и с въглени от жарта на огнището прекадява дома си. Някак неестествено днес за толкова млад човек, интересуваме дали доверието й в православието не е повлияно по някакъв начин от съдържанието на песните, нравствения подтекст на баладите, бавните, по-сложни в музикално отношение изпълнения и драматични мелодии с речитатив. “Над девет люлки съм дрямала, над девет люлки съм плакала..”, която ни пее, е тъжен майчин разказ за загубата на свидни рожби. Поднесла го във Велико Търново на един от фестивалните конкурси и няколко минути залата била като омагьосана, преди да гръмнат аплодисментите: наградата на публиката за един свят – дълбоко чувствителен, опоетизиран и възпят от народния дух. Според специалистите силата на нейното изпълнение е бавната и сложно орнаментирана северняшка народна песен, чиято мелодия Корнелия поднася с лекота и непринуденост.
....................................................
    “Най-ценното от съкровищницата на северняшката народна песен е изпято от Мита Стойчева!” – пали се чаровницата с ангелски глас и затова си има и лична причина. Макар родена в Бяла, Корнелия Александрова е свързана духовно с Великотърновския край - дядо й навремето е бил певецът на Климентово, имал е изключително хубав глас и заедно с Мита Стойчева пеел по съборите – той и именитата ни певица били първите двама, избрани да пеят на живо в радио София, преди звукозаписната техника да навлезе масово в студията. Затова и Корнелия носи по наследство обичта към народната песен, и преклонението пред голямата ни народна певица. Намира плочите с песните й на тавана на беленското читалище, слуша ги в продължение на седмици.
    -Смятам, че народната песен въплъщава моралния кодекс на българите, пренесените през поколенията традиции са не само приемственост, куха вяра, а житейски опит и култура на народа ни. Впечатлена съм, че малките деца се интересуват от народната песен, но като че ли няма от кого да я научат – оная, първоизворната, автентичната. Често ходя по фестивали, душата ме боли, че от нашата община няма млади участници. Отива нашата фолклорна група, а голяма част от членовете й са хора в зряла възраст. Мисля, че приемствеността между по-възрастните и младите се губи. Изтънява нишката и почва да се къса. Дори аз като бях ученичка, пеенето на народни песни се възприемаше с подигравка от учениците, диското бе модерно. Като ходихме на Рожен, бях стъписана колко млади хора имаше там, имаше млади семейства с дечица в раници и колички, които стояха цяла нощ. Родопчаните съхраняват фолклора си. Нека младите ходят на дискотека и се впечатляват от модерното, но народната песен има своето полагащо й се място в културата ни. В нея е изразено достолепието и могъществото на българина! Затова тя не трябва да умре, да се забрави и изчезне.     Участието в надпявания изисква време и средства, но когато няма други възможности, съм отивала сама. В Полски Тръмбеш една година ходих след като излязох от болница - бях в болнични, хванах си чантата с носията и отидох сама с влака и сама се върнах. На събора в Обединение песните на Мита Стойчева бяха поднесени с тракийски окраски, а не с характерната за нашия край музикална орнаментика. Така смятат специалистите – Кауфман, който беше председател на журито в Копривщица и един от радетелите да се запази истинското звучене на българската песен, Михаил Букурещлиев, доктор в областта на фолклора, който подкрепя типичното звучене на песните от съответния край. Затова Стойчева и Машалов трудно може да се копират. Преди време едно детенце разучи мои песни и се яви на “Златната гъдулка” и спечели първо място. Днес младите хора са "зашеметени" от провокациите на масмедиите, интересни видеоклипове и други такива, но им липсва точна ориентация в музикалните жанрове.. Красота има във всяка музика, но аз имам идея и дано я осъществя, говорила съм вече с някои директори на училища, да поработя с десетина дечица, които имат таланта да пеят и желанието да научат нещо истински народно, а не песнички, чути от радиото и телевизията. Да ги подготвя и те да са следващото попълнение на Бяла на народните надпявания и събори. Млади хора!
     Мисля си и какво би било в Бяла да има и един оркестър, както навремето оркестър “Янтра”, който примерно веднъж в месеца, както се практикува на други места, да свири пред читалището. Колкото и да изглежда засукано на пръв поглед, това е човешка потребност. Обнадеждена съм от отзивчивостта на ръководството, в лицето на кмета господин Юрий Симеонов и заместник-кмета Славейка Антонова на скорошната среща на музикантите в Бяла, че ще се направи възможното за запазването на музикалното наследство в общината. Добра база за нашия певчески състав е и подкрепа на читалище “Трудолюбие” при различните ни пътувания – имаме покана да посетим Борово през пролетта със самостоятелен концерт. С тези жестове се утвърждава името на нашия състав и град Бяла. И аз съм много доволна, че хубавите ни песни ще стигнат до хората.

    Йорданка ЗАБУНОВА

Нагоре