Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2015 16:33 - "Ескизи"-те на Евгени Алексиев припомнят: Да обичаш, означава и да уважаваш! Да отстояваш, но и да се прекланяш!
Автор: zabunova Категория: История   
Прочетен: 2105 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 08.07.2015 03:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    На 6 юли т.г. в салона на читалище Трудолюбие 1884" в Бяла бе представена книгата на Евгени Алексиев „Ескизи от една незабравена война”
Срещата с автора бе организирана от НЧ "Трудолюбие 1884” - Бяла, Общинската организация на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Исторически музей Бяла.
   "Ескизи от една незабравена война", исторически очерци, Русе 2015, издателство ПРИМАКС, съдържат очарователно написани "Мостът при село Батин - митове и истини", "Понтонният мост на Дунав при Русчук в 1878 година", "Мостовете по Долна Янтра при Новград и Ценово", "Беленската тилна позиция", "Руските войски в Борово през 1877-1878 г."
   При прочита им изненадва емоционалната чувствителност на Eвгени Алексиев - военен инженер, с широки познания в областта на инженерното дело, познаващ спицификата на танкисткото дело. мостовото и строителното, електорониката, съобщителните направления. Познания, след ВВУ „Васил Левски“ във Велико Търново,  обогатявани професионално повече от 20 години - 10 в едно от ешелонните подразделения на Трета армия в град Средец, 11 години - в лобистиката към Управление "Снабдяване и търговия" в една от централните бази на Министерството на отбраната.
   "Войната е дълбоко в сърцата, оставила е следи и никога няма да бъдат забравени!" - искрeн е авторът за Освободителната руско-турска война от 1877-1878, защото дейността на инженерните, сапьорни и свързочни части в тила на Русчушкия, по-късно Източен отряд, включващ районите на днешните общини Борово, Бяла и Ценово, както и Русе, продължава да го вълнува. И то, въпреки че след Военния университет, специализира публична администрация във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" и един мандат (2003-2007 г.) е кмет на община Борово.
    Освен любовта към историята, мотивът му да направи книгата, е: искам да разширя познанията на интересуващите се за ролята и дейността на военните инженери и инженерни части по времето на Руско-турската война 1877-1878 г. в пределите на днешната Русенска област. Действия, които променят съдбата на
цял един народ."

   Ето какво сподели Евгени Алексиев малко преди срещата в Бяла - градът, който на 5 юли тази година отбелязва 138 години от освобождението си от турско робство.


    - Дълго ли работи по книгата?
   - Не бях планирал да издавам книга. Започнах с изследването останките от моста в Дунав при Батин - за да бъде достъпно, го написах като разказ. След като се запозна с него, директорът на Русенския исторически музей Николай Ненов ми предложи да продължа. Ровейки се в материалите за войната, попаднах на още информация за за работата на инженерите, сапьорите, свързочниците...След рероспекцията ми на всички преминали през района на Борово войници, се появиха и данни за Беленската отбранителна позиция - най-мащабният военен пункт по време на цялата война.
   Попаднах на много интересна информация за военните действия в световните дигитални библиотеки. Прочетох стотици документи на руски, американски, английски автори, и много малко открих на турски. Запознавайки се с тях, установих, че има толкова много останали неща, които не знаем.А трябва да научим! За да запазим една-едничка искрица от огъня, разпален преди 138 години. За да пренесем пословичното благородство на българина през вековете -да обичаш, означава и да уважаваш, да отстояваш, но и да се прекланяш!

 - По време на войната в Бяла са били много чуждестранни кореспонденти. Как те оценяват военните действия на Русия в тази война?
   - Оценяват ги изкючително професионално! Репортажите в "Дейли Телеграф" точно пресъздават с много подробности военните действия, обективно, без някакви уклони. Ние виждаме събитията отстрани, те са били участници в тях. В такава ситуация нямаш време за емоция, води те дългът, смелостта, характерът. Страшно много българи са помагали, записано е и в книгата. Истината е, че в нашия район българското население не е било много, в повечето от селищата са живеели мюсюлмани, които са проявили лоялност към Турция... Но онези българи, които са останали тук, не са избягали в Румъния, уплашени от турските зверства, са помагали. Били са решителни, готови за подвиг и непрестанно потвърждаващи тази готовност с делата си. За да бъдеш такъв се иска голямо сърце и душа. Те са ги имали! В подготовката на отбраната до голяма степен руските началници и най-вече онези, на по-ниски нива, много са се доверявали на българското население.

     - Какво, свързано с нашия край, най-силно те впечатли?
   -Останките на понтонен мост край Батин. Характеристиките и начина на изграждане на понтонните мостове не предполагат останки. Чак когато отидох на място и го видях - изглеждаше нещо величествено, което затопля душата!
Същото е и при вида на землянките при Борово в местността "Лагера" - останки от временни помещения за настаняване на войници. Във всяко са били настанявани между 6-7, има и землянки за офицери, столова... Село Горна Манастирица имало не повече от 60-70 къщи, а там са разквартировани над 7000 военнослужещи. Всички къщи обаче са били заети от лазарета на 33-та пехотна дивизия.
   Окопи намерихме край Бяла. Два дни след Императора, на 21 юли 1877 година в Бяла пристига командването с първа и втора рота на 2-ри сапьорен батальон. Поставена е задача да се планира и изгради укрепена тилна позиция около моста на Янтра, наречена Беленската отбранителна позиция. Разположена е на 4-6 км извън пределите на старо Бяла и обхващала земите извън кооперацията в квартал "Катараето" Централната позиция била на километър и нещо над Гробищния парк, ползван е терена северно от Стърмен. Основното е защита на моста на Кольо Фичето и на Бяла. Цялата позиция била предназначена да бъде заета от един армейски корпус. Намиращо се на важен кръстопът Свищов-Търново и Русчук-Плевен, градчето, тогава още село, се оформя като своеобразен тилов център на армията. Тук са съсредоточени тилови учреждения в части и обем, непостигнат никъде другаде в хода на тази война! Работата по изграждането на позицията продължила без прекъсване до 23 септември - общо 54 дни . За това време са изградени сумарно на двата бряга на реката позиции за 240 оръдия, от тях 37 батарейни укрепления и 16 оръдейни окопа за 21 оръдия, две отделни укрепления за кръгова отбрана (редути) за по един батаьон всяко. "Войната в стратегическо положение е шахматна битка". ние като военни специалисти го знаем. Трябва да бъдеш подготвен за всичко! Те са се подготвили!

   Йорданка ЗАБУНОВА



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696335
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031