Постинг
03.04.2012 23:46 -
Себеуважението, едно от оръжията на треньора, “залюбил” билярда
Автор: zabunova
Категория: Други
Прочетен: 2116 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2012 17:02
Прочетен: 2116 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 17.04.2012 17:02
Евгени ДИМОВ
е баща на Радостин, момчето, което преди дни стана комплексен републикански шампион на Българска билярд федерация през 2012 година, а миналата се нареди до най-добрите състезатели на Световното първенство по билярд в Полша! Един мъничък мъж, който преди седмица застана до 120 мъже на Европейско първенство за мъже в Люксембург и завоюва 17-то място в дисциплината 9-та топка!
На всички състезания, с изключение на две или три, Евгени Димов е на крачка от Радостин - очи в очи! Треньор, приятел, изповедник, много внимателен родител, защото издълбоко познава сина си, психолог. Самият Евгени е бивш военен, който заради създадената преди десетина години малка билярдна заличка изпуска привилегията да се пенсионира като военен – трябвало му е само година! Преценил, че пътуването между Бяла и Орловец, където му предлагат да доработи трудовия си стаж, ще попречи и на служебните, и бизнес задълженията му. “Сега и да съжалявам, това не променя нещата - животът си продължава!” – завиждам му за философското обобщение, последвано от радостното признание, че се чувства много добре в новото си амплоа, че прави нещо стойностно като ръководител на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза (СНЦОП) “КОРОНА”. Слушам с удоволствие увлекателния му разказ за първите стъпки на бизнеса му, за амбициите и пристрастеността му към билярда, с който запалил големия си син, Галин.. И за малкия Радостин, хванал щеката веднага след като проходил.
За всичко това и още съкровени неща ще научите от интервюто с Евгени Димов, който като треньор заслужава, ако не всичките, поне част от отличията, грамотите и медалите, извоювани от децата от клуб “Корона” в Бяла.
- Как се “залюбихте” с билярда?
- Бях направил едно кафе с маса за билярд - първата билярдна зала в Бяла. След време установих, че играта бе заинтригувала повече съграждани, както аз бях се запалил преди години. Голям дял увлечението ми да прерасне в бизнес, има моят съгражданин Иван Терзиев, който в момента работи в Габрово като митничар. Не помня точно по какъв повод при една разходка той ме заведе на един турнир и това, което видях, ме впечатли дотолкова с емоцията, отговорността и увлечението на хората, че за себе си реших, ако ще откривам клуб и ще развивам някаква дейност, то ще е само билярд.
Преди 6-7 бе, когато избрах това помещение – някога работнически стол на БКС, сега БЕСКУ ЕООД, превърнато в склад за материали. Дълго занимавах тогавашния му директор Никола Чешмеджиев, разказвах му каква е идеята ми и как мога да го преобразя, ако ми се даде под наем. Тогава той спомена, че предприятието е в несъстоятелност, да изчакам година да се види дали ще му се размине. Предприятието оцеля, а на следващата наех помещението. То е де факто избено помещение и Чешмеджиев не вярваше, че нещо ще излезе, но като видя, че обектът придоби някаква стилистика, се радваше повече от мен. Идваше всеки ден по време на ремонта и със задоволство констатираше промените. Бе споделил, че е строил тая сграда и му допадаше, че се получава. Сега е много комфортно тук! Подписахме договора и специално държах да няма нищо скрито-покрито, всичките видове ремонти – ламперии, теракот, съветвах се с него, защото в началото плановете бяха едни, после настъпиха някои леки промени и това, което виждаме в момента, се получи след задължителни съгласувания.
- Никола Чешмеджиев е човекът, благодарение на когото тази избена част на предприятието е днес билярд клуб “Корона”?
- Този човек уважаваше инициативата ни и реали-зацията й. После понякога пътьом се отбиваше тук. Доста средства инвестирах, много приятели ме укоряват, че това, което правех, не е за града. Колегите от големите градове казваха, че за една година вложените средства ще се възвърнат, но това е за големите градове, за Русе, София! За Бяла това не е нещо, което може да се възвърне. И видът спорт беше тотално непонятен! Това, че някой играл в някакво заведение на билярди, е едно1 Тука се потапя в атмосферата, излъчва професионализъм, уважение към този вид спорт! Преди 10 години бях в Стара Загора на републиканското състезание, видях за какво става въпрос и прецених: или го правя така, че да отговаря на всичките изисквания, да сложа професионални маси и да бъде на съвсем различно ниво. И се получи, в интерес на истината! Защото децата, които водех, особено в първите години, бяха горди с това, което имаме в града, в нашия град! Отиваме в Пловдив, примерно, в единия клуб, направен с ужасно много средства, много красиво, но безумни пари, които чак са нереални! Но в някои други клубове, в които играхме, децата влизаха, изразяваха възмущение от масите, от помещенията, от обстановката, чувстваха се некомфортно. Играейки тук, им изградих им такова голямо самочувствие! Но първо исках да ги науча на себеуважение. после да уважават хората около тях! Исках да създам колектив. Когато са играли, направили са грешка, някъде са се издънили, винаги сме сядали в някое от сепаретата и съм карал всеки от тях да си каже мнението за онова, което се е случило. Накрая вземаме решението с анонимно гласуване, за да няма пристрастия - както те преценят! Никога не съм взел решение, което е лично мое, даже когато се наложи да отстраня едно от момчетата от игра, карах всеки един от тях да каже правилно ли, неправилно ли... Първото нещо, на което уча децата в клуба, е не да удрят топката, а да бъдат хора, да се уважават, да има дисциплина и самодисциплина! После иде ред на щеката.
- Откъде е тази твоя амбиция? - Не заради бизнеса?
- Не!
- Не заради спорта?
- Не!
- Не заради налагането на другите, но и на твоето дете в спорта?
- Не, не! Аз никога не съм знаел примерно, че това дете ще прояви такива качества!
- Какво е тогава?
- Това е част от мен! Когато правя нещо, го правя както трябва или не го започвам! Всеотдаен съм в онова, което правя, до влюбеност!
- Не те ли е страх, че Радостин много млад тръгва в такива в големи битки и ти подкрепяйки го, го хвърляш в много жесток огън навън, в свят, където играта е жестока, макар да се нарича спорт?
- Спортът е живот! Битките в спорта са като битките в живота! Големият ми син Галин бе футболист, ходих 5-6 години покрай него, но се отвратих от футбола, защото там нещата са толкова далеч от моята представа за спорт и морал! Нямах никакви методи за въздействие срещу гаврата с детето. Почнах с билярда, защото е индивидуален спорт. В него не зависиш от никого, макар че и тук с емоции, с жест можеш да изкараш човека срещу теб от кожата му! Оръжията са невъздържано поведение, нервна реакция, без нищо да казваш - другият разбира всичко и всеки един от състезателите на масата знае какво иска другият да каже! Но пък това помага за изграждане на устойчив характер! Многото турнири по билярд, в които съм водил децата от клуба, позволяват да каляваш психиката им, да изграждаш, да надграждаш твърдост!
Със своите деца има особена връзка, даже на Радостин няма нужда нещо да му казвам, само трябва да го погледна. Просто чете по погледа ми и много пъти ми е правил забележка, че дори на 20 метра да съм далече от него в залата, даже тихо да разговарям с някого, той ме чува - от 20 метра! Душата му е като на всяко едно дете – крехка и може лесно да бъде наранена! При едно пътуване към София му казах, че ако в една тренировка или състезание влага такова желание, каквото батко му влага в билярда, ще бъде два пъти по-добър! Той се докачи и не можа да играе в целия турнир.
- Спецове в билярда казват, че има талант?
- Той го има, има подредбата на играта, прави я различна и съперниците му го следят! Играе много рационално, много правилно като си изгради тактика, която изненадва често противника. Израстна страшно много за кратко време. Много е деликатно съзнанието на децата, само думичка, жест на неправилното място по неправилния начин в неподходящия момент събарят цялата им психика, променят мотивацията им!
- Манипулираш ли го?
- Може би да! То е необходимо! Моята психика е на голям и пак се влияе, а представи си на това дете! Затова съм до него. Пробвал съм, два-три пъти съм го пращал на турнири в България сам, но му е трудно още. С присъствието си на състезание му вкарвам самоуверност, дребни детайли в мълчаливата ни комуникация, които го правят много различен в играта.
- Докъде ще стигне юношата-шампион?
- Докъдето може! Искаха го софийски клубове, но не им го дадох! Прецених, че не мога да унищожа всичко, което съм създал и постигнал за 5 години в този малък градец Бяла! А и от Бяла може да се състезава за България!
Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА
Имам повод за празнуване, елате да ви ра...
За травеститите и хората!
Забравя ли се първата любов....
За травеститите и хората!
Забравя ли се първата любов....
Следващ постинг
Предишен постинг
И днес научих нещо важно от света на Бяла ,
гордост за цялата ни страна .
Много вълнуващо - не се интересувам от билярд ,
а се възхитих от шампиона и неговия баща .
Желая от сърце още много успехи и поводи за гордост
на този хубав , с талантливи и будни хора град .
Хубав пролетен ден !
цитирайгордост за цялата ни страна .
Много вълнуващо - не се интересувам от билярд ,
а се възхитих от шампиона и неговия баща .
Желая от сърце още много успехи и поводи за гордост
на този хубав , с талантливи и будни хора град .
Хубав пролетен ден !
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
