zabunova :: За Ри, мечтата й и нейното мило "Бонджурно!"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.10.2011 00:05 - За Ри, мечтата й и нейното мило "Бонджурно!"

Автор: zabunova Категория: Други

Прочетен: 1102 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 05.10.2011 15:10

Да стане един ден олимпийска шампионка по лека атлетика! – полива в Италия мечтата си трета година малко беленчанче Те застават в рамката на вратата - възрастна жена и миловидно тънконого момиченце на десетина години. След първия и много ведър поглед чувам едно звучно детско “Бонджурно!” . Димитринка, майка на известния баскетболист на “Дунав” – Русе, беленчанина с 207 сантиметров ръст Георги Христов Цанков, който от няколко години играе баскетбол в аматьорски клубове в Италия, където живее със съпругата си Маргарита, ми представя дъщеричката им Християна. Едно мило българче, което в малкото градче Арчето наричат Ри. Християна ми казва на италиански “Бяла е мой роден град”, след което разгръща регионалния вестник с публикацията за постиженията на д-р Надя Друмева от Канарските острови. Т. е., освен за живота и в Италия, за съучениците, неделното училище и църквата “Санта Марина”, картичката от Верона, която ми подарява, ще стане дума и за спорта, който в конкретния случай май се предава генно. - Как се казваш? - Християна Георгиева Цанкова, родена съм на 14.09. 2000 година.. - Кога замина за Италия? - Преди 3 години. В Бяла учих само първи клас, в Италия – втори, трети и четвърти. Сега ще бъда в пети. - Къде живееш в Италия? В кой град? - На 130 км от Милано надолу, в едно градче като Бяла, което се казва Арчето. - Сигурно вече имаш приятели там? - Да, имам, те идват у дома, аз ходя у тях, играем, правим домашни, учим. - Бързо ли научи италиански? - Да, всяка вечер, след като се върнеше мама от работа, се упражнявах с нея, тя ми казваше думи на български, аз ги търсех в речника на италиански и после ги изговарях. И тъй, бавно, бавно, ги научавах. - Мислиш ли, че другите деца са различни ли са от тебе – каза, че единственото българче си там. - Да, защото са италианци и някой път аз се справям малко по-добре от тях. - По-трудолюбива си спрямо уроците ли? - Да! - Други разлики откриваш ли? - Има и други. Например в България се учи до 4 и половина след обяд, в Италия се учи до обяд, в събота пак, а в България в събота - не. - .Разбрах, че участваш в спортни състезания? Затова ли ми даде тази снимка с медалите? - Да, когато отидох там, исках да спортувам нещо и избрах лека атлетика. Учих от другите деца езика, когато сме в компания – също, дори като бягахме и спортувахме и се състезавахме. - Къде си се състезавала? - Отборно и индивидуално се състезавахме в градовете от нашата област, която се нарича Емилия Романя, обикаляме ги и правим спортни състезания. - Какви награди си печелила досега в твоята възрастова група? - Първа, втора и трета - На бягане? - На спринт! 60 м за 8.08 секунди. - А по-дълги разстояния бягала ли си? - Да, бягала съм и крос, максимум 4 км. - Колко килограма си? - 37 кг, висока съм 1,60 м. - Много си красива! На кого повече приличаш? - По равно - на мама и на тати! - Те какво работят там? - И двамата работят във фабрика на една малка фирма, мама е в Италия от преди 6-7 години, тати – от преди 4. - Мъчно ли ти е понякога за Бяла, за България? - Да, но като гледам снимки, малко ми минава. - Сигурно ще забравиш спомените си от Бяла... - Да! - Кой знае...- Каква мечта имаш? - Да стана олимпийски шампион по лека атлетика! - Щом си чела вестника, сигурно харесваш д-р Надя Друмева? - Да, тя на нас ни даде едни снимки от последното си състезание по висок и дълъг скок! И аз много и се възхищавам! - На мен ще ми бъде приятно един ден, ако съм жива и ти станеш състезателка № 1 в света, да си кажа: “Ей това момиченце, в началото на спортната му кариера съм го интервюирала!” - Да! Такова щастие ще бъде! - Много ти се радвам, благодаря за картичката от Верона, много хубаво си ми я надписала! И ти пожелавам да си щастлива! - Благодаря! Йорданка ЗАБУНОВА

Нагоре