Постинг
30.01.2011 03:06 -
Когато мечтите се усмихват
Автор: zabunova
Категория: Други
Прочетен: 2119 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2014 19:28
Прочетен: 2119 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 20.05.2014 19:28
Ателие 1/79
МИЛЕНА Без обичайната весела глъчка, децата мълчаливо заемат места в тесния коридор на основно училище „Н. Й. Вапцаров”. Нареждат се около политическата карта на света, където върху Пекин и Ханой тревожно мигат сигнални лампички. От грамофона гърми маршът на Обединените армии. Изведнъж всичко стихва. Учителката до мене прошепва: - Учениците на Милена! Отправям поглед към стаята на седмокласниците и...горчив спазъм свива гърлото ми. Нещо в мен заридава – 12-13-г. дребосъчета, изпънати, строги не по детски..с плакати в ръце! Гледам тяхното несръчно написано „Виетнам, ние сме с теб!”, вдигнато високо над главите им. Викът на детските им сърца „ Мир за децата на Виетнам!” - ме кара да се чувствам виновна и пред тях, и пред далечните виетнамски деца. Пеят седмокласните, а редом с тях върви Милена, тяхната класна ръководителка! И тя пее! Как работи, какво им говори, не знам, но техните прояви винаги действат емоционално и стават малък празник за цялото училище, помнят се дълго. Всъщност Милена Бошева е едно чудесно, тихо и сдържано момиче, стройно като тополка, с умни и сини като водата на планински езера очи, с коси в цвят на изкласила ръж, с мек алтов глас, първенец на Дирекция „Народна просвета”. Към всяка предварителна характеристика винаги се отнасяме с недоверие. Но онзи неписан в психологията усет, който съществува у хората, ме кара да вярвам на нейното непресторено „Обичам децата!” И да открия, че истинската й прелест се състои в естествеността. Има такава притча: човек, влюбен в труда, сътворил невъзможното – отгледал цветя върху асфалта! Ще кажете, това прилича на разказ от Александър Грин. Така е! В тази притча е неговият подход към делото на човешкия живот, вяра в безграничните възможности на Негово Величество Човека. А учителската професия изисква понякога и това – да отглеждаш цветя върху асфалта! - Обучавам млади хора – споделя Милена – трябва да се науча да ги възпитавам! Работя не само по служба, а и по душа. Човек започва трудовата си биография не така леко, както изглежда. Без да бъде винаги конфликтна, ситуацията на първоначалното влизане в едно училище, е сложна и отговорна. Нищо, че зад тебе са шестте студентски семестъра в учителския институт „Дочо Михайлов” – Силистра. По-трудното е още пред теб. Отстрани примамлив и красив изглежда денят на Милена. А в действителност сигурно е безкрайно трудно да предадеш поредния урок по биология с вещината на учен и да се преобразиш, влизайки в час по родинознание; Да разкриваш какво представлява зелената еуглена и да палиш детските сърца с бойните подвизи на Самуил! Да посетиш Панорамата на Освободителната война в Плевен и да бъдеш на излет в гората с учениците си; Да поздравиш жените на завод „Латекс” за Осмомартенския празник и да подготвиш поредното училищно тържество. Заедно с децата. И винаги да печелиш! Да внушиш на малките си ученици да не се примиряват с посредственото, да ги научиш да търсят върховете! И да движиш с изпреварващо темпо – да търсиш да разбереш и научиш повече! Затова Милена смени маршрута. Вместо Бяла - Силистра, Бяла - Шумен, до Висшия педагогически институт. Деривации, понякога щастливи! - Трудни деца, лесни деца! – усмихват се сините метличини на лицето й. – Може би трябва да говорим за трудно открити пътища към тях...Това е нейната мярка – търсена, изпълнена с трепета на съмнението и спокойствието на успеха! Мярка на всеки неин ден – забързан, усмихнат, напрегнат, скъсен от задачи, уморен от подготовката на предстоящите изпитни сесии...Денят на Милена! Лиричен или делови е той? А може би сбор от двете? Не обикновен сбор, а друг, при който не важат аритметичните правила... Всъщност къде е неговата истинска стойност – в значимостта на добре преподадените уроци или в степента на доверие между учителката и нейните ученици? Или в тихото задоволство, че дойде сезонът, в който вече мечтите се усмихват! Нейното първо ято е готово за полет! Йорданка ЗАБУНОВА
МИЛЕНА Без обичайната весела глъчка, децата мълчаливо заемат места в тесния коридор на основно училище „Н. Й. Вапцаров”. Нареждат се около политическата карта на света, където върху Пекин и Ханой тревожно мигат сигнални лампички. От грамофона гърми маршът на Обединените армии. Изведнъж всичко стихва. Учителката до мене прошепва: - Учениците на Милена! Отправям поглед към стаята на седмокласниците и...горчив спазъм свива гърлото ми. Нещо в мен заридава – 12-13-г. дребосъчета, изпънати, строги не по детски..с плакати в ръце! Гледам тяхното несръчно написано „Виетнам, ние сме с теб!”, вдигнато високо над главите им. Викът на детските им сърца „ Мир за децата на Виетнам!” - ме кара да се чувствам виновна и пред тях, и пред далечните виетнамски деца. Пеят седмокласните, а редом с тях върви Милена, тяхната класна ръководителка! И тя пее! Как работи, какво им говори, не знам, но техните прояви винаги действат емоционално и стават малък празник за цялото училище, помнят се дълго. Всъщност Милена Бошева е едно чудесно, тихо и сдържано момиче, стройно като тополка, с умни и сини като водата на планински езера очи, с коси в цвят на изкласила ръж, с мек алтов глас, първенец на Дирекция „Народна просвета”. Към всяка предварителна характеристика винаги се отнасяме с недоверие. Но онзи неписан в психологията усет, който съществува у хората, ме кара да вярвам на нейното непресторено „Обичам децата!” И да открия, че истинската й прелест се състои в естествеността. Има такава притча: човек, влюбен в труда, сътворил невъзможното – отгледал цветя върху асфалта! Ще кажете, това прилича на разказ от Александър Грин. Така е! В тази притча е неговият подход към делото на човешкия живот, вяра в безграничните възможности на Негово Величество Човека. А учителската професия изисква понякога и това – да отглеждаш цветя върху асфалта! - Обучавам млади хора – споделя Милена – трябва да се науча да ги възпитавам! Работя не само по служба, а и по душа. Човек започва трудовата си биография не така леко, както изглежда. Без да бъде винаги конфликтна, ситуацията на първоначалното влизане в едно училище, е сложна и отговорна. Нищо, че зад тебе са шестте студентски семестъра в учителския институт „Дочо Михайлов” – Силистра. По-трудното е още пред теб. Отстрани примамлив и красив изглежда денят на Милена. А в действителност сигурно е безкрайно трудно да предадеш поредния урок по биология с вещината на учен и да се преобразиш, влизайки в час по родинознание; Да разкриваш какво представлява зелената еуглена и да палиш детските сърца с бойните подвизи на Самуил! Да посетиш Панорамата на Освободителната война в Плевен и да бъдеш на излет в гората с учениците си; Да поздравиш жените на завод „Латекс” за Осмомартенския празник и да подготвиш поредното училищно тържество. Заедно с децата. И винаги да печелиш! Да внушиш на малките си ученици да не се примиряват с посредственото, да ги научиш да търсят върховете! И да движиш с изпреварващо темпо – да търсиш да разбереш и научиш повече! Затова Милена смени маршрута. Вместо Бяла - Силистра, Бяла - Шумен, до Висшия педагогически институт. Деривации, понякога щастливи! - Трудни деца, лесни деца! – усмихват се сините метличини на лицето й. – Може би трябва да говорим за трудно открити пътища към тях...Това е нейната мярка – търсена, изпълнена с трепета на съмнението и спокойствието на успеха! Мярка на всеки неин ден – забързан, усмихнат, напрегнат, скъсен от задачи, уморен от подготовката на предстоящите изпитни сесии...Денят на Милена! Лиричен или делови е той? А може би сбор от двете? Не обикновен сбор, а друг, при който не важат аритметичните правила... Всъщност къде е неговата истинска стойност – в значимостта на добре преподадените уроци или в степента на доверие между учителката и нейните ученици? Или в тихото задоволство, че дойде сезонът, в който вече мечтите се усмихват! Нейното първо ято е готово за полет! Йорданка ЗАБУНОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.