Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2011 18:13 - Аляска - любов от пръв поглед!
Автор: zabunova Категория: Други   
Прочетен: 7086 Коментари: 1 Гласове:
4



            Величка и Валентин Иванови от Бяла
          прелетяха над 10 хиляди километра 
         до Северния полюс да прегърнат децата си
  Величка Иванова вече е “преживяла” Аляска, където втора година работят нейните дъщери – 23-годишната Габриела и 24-годишната Даниела. Ако първоначално тя и съпругът й – Валентин Григоров, приемат за нормално заминаването на двете студентки на Икономическия институт във Варна на 4-месечната международна бригада в първия по големина американски щат, то сериозно се замислят, когато още на втория ден след завръщането си, момичетата им заявяват, че искат да се върнат да работят и учат в Америка. Т.е. в Аляска, заобичана от пръв поглед! Вили и Валентин са хора със съвременно мислене и са убедени, че светът се “отваря” глобално и че всеки сам трябва да прави изборите си и носи последствията от тях; че живееш истински само, когато вярваш в себе си – т. е., дават им съгласието си. Момичетата отлитат на крилото на мечтата да успеят в реализацията си, а родителите им започват да четат всичко за Аляска. До ноември, миналата година, когато двамата потеглят към далечна северна земя, решени да изминат повече от 10 хил. км., за да прегърнат децата си. Според по-възрастните Аляска, позната от книгите на Джек Лондон и екшънфилмите за американските златотърсачи, е студена, дива и сурова земя. Според Вили, днес, в ерата на интернет и мобилните комуникации, 49-ият щат на САЩ ражда друга амплитуда на въображението, навързваща привидни отдалечености. Че разстоянието не е от толкова голямо значение. И че щатът, приютил децата им, е богат на природни ресурси и в него всичко е много красиво – величествената природа, къщите, усмихнатите хора, многото млади и многото деца...Когато ми казва, че дори цветята там били като нашите - на картичките, които получавала от дъщерите си, Вили познала нашите латинки, теменужки - схващам, че за впечатленията от пребиваването й в Аляска ще говори...сърцето й. То ще отговаря и на въпросите, най-важните от които са: “Американската мечта” ли преследват децата й, предпочели да живеят на хиляди километри от дома; каква е утехата, когато вечер пуска някой от 7-те филми, заснети в Далечния Север и как помирява у себе си острото и овала на онова, съкровеното, във влагата на което се къпят смеещи се очите й: “Когато съм при тях, искам да съм тук, в България!”, “Когато съм тук, искам да съм при тях!” - Нека ти разкажа! – настоява развълнувана от спомена Вили, приела идеята да зарадва с него ума и душата на всеки, който оценява простичките отговори на големи екзистенциални въпроси. Като например:   - Защо точно Аляска? - Бе оферта от местни работодатели, част от Международна студентска бригада, на която заминаха двете ни дъщери – Даниела и Габриела. Те следваха икономика във Висшия икономически институт във Варна. 4 месеца работиха там в областта на туризма, силно развит в тази страна. Още на втория ден, след като се прибраха в България, започнаха да говорят да се върнат обратно в Америка. Подготвиха документите си и заминаха. Беше много трудно на двамата със съпруга ми да приемем този факт, но ни успокояваше мисълта, че двете са заедно - установиха във Феърбенкс, голям град в Централна Аляска, а и бяха усърдни, работещи момичета. Знаехме къде се намира Аляска и когато трябваше да тръгваме, започнахме да приготвяме най-дебелите дрехи. Напълнихме куфарите и наоблякохме вълнените пуловери – тръгваме за Аляска! А пътуването трае 17 часа от Букурещ, Париж и Сиатъл до Феърбенкс, и през цялото време ни беше горещо. Така върнахме дрехите, както ги бяхме приготвили, там се наложи да ни купуват други, по-подходящи за времето. Децата ни посрещнаха във Феърбенкс и живяхме там два и половина месеца. Така бяхме планирали всичко, че пристигнахме на 2 ноември - за рождения ден на голямата, после отпразнувахме и рождения ден на малката - 2 декември (между двете разликата във възрастта е само 1 година и те са почти като близнаци, много са си близки!). На 22 декември, Денят на благотворителността (Ден на семейството за американците), около задължителната печена пуйка, се събирахме цялото семейство, не пропуснахме и великото пазаруване с атрактивното намаление на цените до 60 %, когато американците пазаруват като за световно!. Празнувахме заедно Коледа, Нова година и на 15 януари тръгнахме обратно – към България. Приятните впечатления бяха подсилени и от това, че през цялото време бяхме само в средата на младежи, работещи деца, които така правеха графиците си, че никога не скучахме. Водиха ни на пързалка, на изложба на ледникови фигури, бяхме на ледено езеро. Аз ходех и на училище, учех английски и се опитвах да разкажа в курса нашата приказка за Дядо Коледа. Останалите дори се пошегуваха, че у нас придружителка на Дядо Коледа е 17-годишна Мис, а тяхната е на 70 години. Установих, че там празнуването на Коледа и Нова година започва много по-рано, отколкото при нас, още през ноември заблестяват украсените витрини, пред всички жилища застават елените... За това време се постарах да покажа на момичетата и техните приятели от Япония и Европа, Джъстин и Майкъл от Аляска - това е Америка!, кулинарните си умения, но от всичко, което им сготвих, най-много харесаха нашата баница с късмети. - Какво работят сега? Продължават ли образованието си?  - В Аляска вземат частични изпити, признаха им образованието до тук. И работят. В туристическия курорт първата година почистваха стаи, housekeeper (камериер), на втората година бяха мениджъри и супервайзери. Похвалиха ни се, че ръководителите им са преценили акуратността в работата и отговорността им и са им предложили други позиции. Ръководните позиции в хотелите се заемат от американци, но и те се обръщат с уважение към българите. Радваме се, че успяха да се докажат и че ги ценят.. .Малката ни дъщеря продава злато и диаманти и е на 32-ро място във веригата магазини в Щатите, има грамота за това, показа ми я, като затворих скайпа, плаках! Голямата е одитор в един магазин, преди това продаваше на своя сметка и забелязали са, че може и повече и са и предложили тази позиция.. Искрено се надявам да започне да се цени и тук младия и можещия човек, да му са предложи мотивация. Трябва да се работи, усилено да се работи, където и да се намираме. И днес в България трябва да се работи много! - Откри ли прилики с България? - Климатът е както у нас - същите цветя, фунийки, теменужки - като при нас. Има четири сезона. Есента започва от началото на септември и  трае до края на месеца. Лятото е около три месеца. Пролетта и есента са много кратки - за сметка на зимата. Зимата започва октомври. Впечатляващо бе, че при минус 42 градуса бяхме навън в един извор с минерална вода и не усещахме студа. Заради сухия студ кожата добре понася минусовите температури. Когато се върнах тук, бе навалял дълбок сняг и най-лошото бе, че улиците бяха затрупани. Общината е направила това, което трябва, разчистила е основните артерии, но всички граждани пак са чакали общинската администрация да почисти пред къщите им. А там, като падне сняг, всеки хваща метлата и почиства пред жилището си. Всеки поема своята част от ангажиментите си пред обществото. И обноските между хората са на друго ниво, усмихнати хора - за разлика от България, където всички сме нервни и напрегнати постоянно. Добро впечатление ми направи и обръщението на туристите и случайно срещащите ни, които без да ни познават, спираха да ни поздравят и пожелаят приятно и весело прекарване на празниците. Изумяват неподправените човешките отношения. - Наблюдавахте ли Северното сияние? - Да! Истинско природно чудо! Трудно е да се опише какво представлява, макар и мнозина да са се опитали да го направят. Най-елементарно е да се каже, че напомня река от светлини, която избликва от небето. Преобладава зеленото, то преминава в червено, синьо и лилаво. Докато трае това цветово преливане, всичко по небето се движи и това създава допълнително усещане за нещо изключително. През лятото то може да се наблюдава само 3-4 нощи, докато през зимата това е нещо толкова обичайно. - Много са митовете за Аляска? - Пионерите колонизатори идват тук в началото на ХIХ в. и се захващат с улов на розова сьомга и дърводобив. В годините на златната треска районът се разраства неимоверно. Всъщност, и български авантюристи са писали историята на Аляска, привлечени от златото. Първите са дошли през 10-те години на по-миналия век. Иван Стойков от село Беш бунар (Пет кладенци), Русенско, след като емигрира в Щатите, обикаля няколко щата в търсене на работа, но късметът все му убягва. Така се озовава, повлечен от "златната треска", в Аляска и според негово писмо, публикувано във в. "Народен глас", печатан в Гранит сити, "копаел злато дори и в снежни бури. Дали е имал успех, историята мълчи.. Моите деца живеят и работят във Феърбенкс - вторият по големина град в щата с население около 80 000 жители и представлява регионален транспортен, комуникационен и производствен център. През лятото се посещава от около 400 000 туристи, което на практика удвоява и утроява населението му. Най-интересно е малкото туристическо градче Хийли, в което живеят не повече от 1000 души. Сред българските студенти е известен като Малката България, заради това, че почти всяко лято там работят около 300 българи. - Политизирани ли са като нас американците? - Не мисля! Докато бяхме, видяхме плакати, които подкрепят Барак Обама. Обаче вицепрезидент на кандидата за президент на САЩ от републиканската партия Джон Маккейн е 44-годишната Сара Пейлин, губернатор на Аляска -  най-младият губернатор и първата жена на този пост в щата. Знам само, че Пейлин е против абортите, привърженик е на идеята за построяване на газопровод, който да пренася природен газ през Аляска. Но без да политизират, поддържат един доста висок стандарт на живот. Щатът е с площ 1 530.7 хил. кв. км. и 610 хил. жители. Научих, че доскоро на всеки американски гражданин, които реши да се засели в Аляска, му се превежда сума от американските власти по неговата лична сметка, която не е кой знае какво, имайки предвид стандартите, но все пак е била някакъв стимул. Сега им се превеждат определени дивиденти. Говореше се, че желанието на американското правителство да засели щата стига до там, че новозаселилият се освобождавал от данъци. Въпреки ресурса от злато, петрол, скъпоценни камъни и изключително редки и скъпи метали, основно място в икономиката заема земеделието. Произвеждат се предимно млечни продукти и зеленчуци, отглеждат се риба и добитък. Военните бази във Феърбенкс и Анкъридж също имат сериозен принос към щатската икономика, тъй като осигуряват заетост на значителна част от населението. Рибопреработката и туризмът предлагат много възможности за лятна работа на студенти, като заплащането е доста по-високо от средното за САЩ. - Каза, че сте ходили в къщата на Дядо Коледа. - Да, това е най-старата къща на света на Дядо Коледа! Както всички знаят, той живее на Северния полюс. Писмата, изпратени до белобрадия старец, стигат винаги до малък град с името “Северен полюс в Аляска”, включително и тези, на които пише само "За Дядо Коледа" и нямат марка. Писмата с обратен адрес обикновено получават отговор и пощенски печат от Северния полюс. Тази празнична инициатива носи радост на деца от целия свят вече повече от 50 години. На писмата отговарят няколко десетки доброволци. Доброволците разказват, че малките имат всякакви желания, имало и малчугани, които молят за чудо, сирачета, които искат майка им да се върне за Коледа или баща им да си дойде от Ирак, макар и да е загинал там. Мнозина изтъкват, че са били послушни, а някои дори слагат банкнота за пощенските разходи.. Родителите, които искат да зарадват децата си, могат да изпратят собствен отговор, поставен в по-голям плик, адресиран до пощата във Феърбенкс. Така малките ще получат писмата си с печат Северен полюс и подпис на Дядо Коледа навреме за празника. - Ще се премахнат ли визите за българите в САЩ? - Мисля, че първата стъпка е направена. Знам, че предишният ни външният министър Ивайло Калфин и американският министър по вътрешната сигурност Майкъл Чертоф са посписали в преди две години. Междинно споразумение по въпросите на Програмата за безвизови пътувания. Трябва да с изпълнят определени условия и едното от тях, което за американската страна е абсолютно задължително, е въвеждането на електронните паспорти и на биометричните данни. Мисля, че България още не е стигнала до тях.
      Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА
 



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. beehive - Безвизовото пътуване, ако се ра...
24.01.2011 21:20
Безвизовото пътуване, ако се разреши, щяло да е само тримесечно. В края на третия месец ще трябва да се връщаш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696357
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031