15 години в сбъднатата пълнота на едно празно очакване Гита Алексиева от Бяла e       САМА СРЕЩУ БОЛКАТА                                     Пустинята е хубава, поради това, че някъде в нея има кладенец. 
                                                                                            Антоан дьо Сент Екзюпери   След 9 хирургични интервенции за овладяването на болките неврохирурзите препоръчват поставянето на епидурален стимулатор Synerdy Plus Meadtronik, който струва 15 000 лева.        Просторен хол - холът на семейство Алексиеви в центъра на града в работния летен петък. Седим на дивана срещу нея, между нас малка масичка с чаши димящо кафе. Между няколко нейни притичвания до тоалетната, където Гита ходи да повръща (днес определено не е добре!), опитваме да разговаряме. Забързаният й разказ – да каже повече до следващия позив, натъжава неимоверно. Нощес не е спала от болките, тяхната зловеща агресивност се е отразила на общото й състояние. Подава ни снимки от времето, когато е била здрава, работеща и щастлива, каквато всички нейни колеги от болницата в Бяла я знаят като медицинска сестра. 15 години след като тръгва по болничните заведения от онова миловидно миньонче са останали дребничката фигурка и умората от страданието, наслоено в ситни бръчици под ресниците на очите. Но и неумиращата надежда да върне красивата походка и бързина на краката си. Едри сълзи подкрепят отчаяния вик “Искам си краката!”, поразени от една неуспешна операция на дискова херния, последвана от още 8 оперативни интервенции в различни болници в страната. Усложненията от тях - “възпалителен арахноидит и епидурит”, са едно от редките заболявания в медицината, трето в практиката на възрастен професор, който я е лекувал. И ако заболяването донякъде е стадирано, то болките, връхлетяващи отвреме навреме, са нечовешки – нито едно от познатите на медицината лекарства не действат. 
     От тук нататък задачата на лекарите е трудна, защото те вече искат само да премахнат самата болка, да облекчат страданията на пациентката, като същевременно запазят защитните реакции, които й помагат да се бори със самото заболяване. Всеки от нас има различен праг на поносимост за болка - затова и специалистите я наричат субективна. Лекуващите я са изумени, че Гита стоически търпи интензивните болки, които с времето я съсипват (по Визуално аналоговата скала максимум 10, скалата при Гита отчита 9 т.)   Достигнатата граница на човешка непоносимост ги ориентира към практикуваното в чужбина, а отскоро и у нас имплантиране на епидурален стимулатор – апаратче като дистанционното за телевизор, с което болковият пристъп се притъпява. Поради финансова невъзможност (15 хил. лева!) да й се постави епидуларен стимулатор миналата година светилото на неврохирургията в България проф. Кирил Романски прави опит за радиочестотна ганглионектомия  на дорзалния  коренчев ганглий на S1 с електрод с връх 5 мм при температура 65 градуса за 60 секунди!, т.е , да прекъсне пътищата на чувствителността, създаващи болковия проблем с пристъпен характер предимно по външната повърхност на лявата подбедрица. Но констатира разочарован, че въпреки сериозната манипулация, не е настъпило съществено подобрение по отношение на болковата симптоматика. Медицината, за съжаление не е точна наука, като математиката, и в нея няма нищо такова като 100%! В епикризата оперативният екип отново прави заключението, че при Маргарита Алексиева поради изключително силната болка в областта на двете подбедрици и стъпала, единствената алтернатива е поставянето на епидурален стимулатор при възможност модел Synerdy Plus Meadtronik.      Гита ни обяснява, че той действа на принципа “отдръпване на ръката от огъня”. Както например, когато човек се изгори, силната болка е предизвикана от възбуждането на микроскопични сензорни рецептори, разположени под кожата. Тези нервни окончания се намират почти навсякъде в тялото: съдове, кожа, сухожилия, вътрешни органи, където ще се имплантира стимулантът. Посредством стимулатора ще се прекъсне веригата между импулсите, които се препращат към мозъка, с двигателния нерв, който кара мускулите да се свият в рефлективно движение и поражда болезненото чувство.  Порази ни това, че домакинята ни не говори за лечение, а иска само да не я боли. В очакване на следващия пристъп, смаленото и от толкова хирургични намеси телце, трепери. Прави отчаяни опити да заговори. Чуваме думите й, които си проправят път през тишината на страданието. “Искам си живота! Щастлива съм, ако 15 минути съм без болки и мога да сготвя, почистя и изпера. Не да пия кафе или да гледам телевизор. Само да не ме боли! Да вървя! “ Порой от думи, които се леят бързо. Поглъщаме сълзите и съвсем простичкото човешко желание. Слушаме и кимаме с глави, опитвайки се да изровим от тайните кътчета на ума си всички банални успокоителни слова, но не успяваме. Поддаваме се на съчувственото съжаление, и в един прекрасен миг осъзнаваме, че това тук не е филм! Реалност е и право на един човек за достойни дни! Затова търсим вас, приятелите, читателите на вестника, гражданите на Бяла, които познават предишната преливаща жизненост на медицинска сестра от Родилно отделение Гита Алексиева, майките, чийто деца са повивани от нейните ръце, хората, които умеят да правят пари, да помогнат. Защото освен за любов и съпричастие, думата е и за пари.
     Евентуално апаратчето може да осигури Здравната каса – затова преди месец проф. Романски, който лично е писал до доц. Ст. Александров – председател на комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването, уверен, че стимулаторът ще бъде доставен, я повикал в Университетска болница “Св. Иван Рилски”. Не се получило и тя се върнала след два дни. Писала е и до президента. Каквато е инерцията у нас, от там се препратили молбата й до здравното министерство. Много трудно щял да бъде осигурен стимулаторът, отговорил и и избраникът на беленчани в парламента д-р Руденко Йорданов. На идеята на гостувалата наскоро в Бяла евродепутатка Илияна Йотова да помогне БЧК, депутатът казал, че това е “мисия невъзможна и продължителна”. Самата Маргарита Алексиева е пенсионирана поради инвалидност и получава от държавата стотина лева. След избухването на демокрацията съпругът й Алекси завъртя бизнес със семена и торове, но когато такъв продължително-тревожен здравен проблем – на живот и смърт, влезе в една къща, всички потъват в него. А и бизнесът пропада, фалитът идва с последващи разплащания и кредити, ситуацията излиза от контрол. Сега работи като агроном към водеща фирма в Горна Оряховица, но моментът за изчистване на многото финансови задължения е все още надалеч. Налага се дори дъщеря им да прекъсне магистратурата, която бе записала и да работи. Покрай всичките финансови проблеми в семейството, Гита остава сама с болката. Дори на еднократна помощ от Социални грижи няма право, тъй като семейството има доходи над 70 лева на човек. Не може да се възползва и от Закона за инвалидите – не кара кола, лекарствата сама трябва да си ги купува. Което иде да покаже, че страданието винаги е било и ще си остане изцяло личен проблем. То няма, защото по дефиниция не може да има, нищо общо със социални организации, законодателства, и - особено - с политическата уредба на обществото! Което никога не е добър атестат за една социална и политическа система да не прави нищо, ама съвсем нищичко за отделния човек в нужда.      Дълго се колебахме как да отворим темата за финансовата помощ, необходима на Гита. Не, защото тя не би имала своите поддръжници тук, а защото знаем, че никому не са излишни някой лев в повече. Но пък какво толкова можем да направим с този “някой лев”, които събрани накуп левчетата ни могат да облекчат нечий човешки ден, час или минута по един покъртително милосърден начин? Проблемът на Гита може да се случи на всеки и сигурни сме, повечето ще бъдем в нейното положение.     Корабът на живота на всички нас все още е заседнал в Бяла и фактът, че сме тук, на този свят не може да ни остави безучастни към незаслужената съдба на един поставен в трагична ситуация човек, благодарение на повсеместната дилетанщина на всякакви нива у нас - късен продукт от еволюцията на едни параноично нечувствителни към болката институции, чието единствено предимство, изглежда, е периодичното провеждане на избори за органи на политическата власт!... И точно затова сме убедени, че сред оглушителната тишина от безразличие и отчуждение, са живи приятелството, съпричастността. В кладенците на човешките ни души има любов и добра енергия, които да превърнат болката в любов. В противен случай трябва да се откажем от претенциите си, че сме били добри в този свят.             Йорданка ЗАБУНОВА
  P.S.Три години след благородния отклик на съгражданите си и хората, пратили sms-и на доброволния телефон 17777,  поради административни безумия, Гита още е една отчаяна жена. И макар разказът ни да е от есента на 2007, промяна няма!  

Тук има много болка и човешко съчувствие.
Има и неща, които будят гняв и протест. Но срещу тях сме безсилни.
Поздравления за хуманната позиция, Йорданка!

А над милата Гита Бог да се смили!
От сърце й пожелавам да получи помощ и облекчение.
Ако имате контакт с нея, поздравете я от мен – Елица.

Препечатах текста, защото искам отговорните фактори да свършат работата, заради която получават заплатите си.