zabunova :: Лошото момче на Бяла стана на 60 години

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.01.2011 05:12 - Лошото момче на Бяла стана на 60 години

Автор: zabunova Категория: Други

Прочетен: 3742 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.04.2012 15:37

     АНДРЕЙ НИКОЛОВ ВЪРБАНОВ
е роден на 12 .09.1947 година в град Бяла, област Русе. Член на КТ "Подкрепа" от 1990 година. Бил е: Председател на стачния комитет на регион Бяла. Председател на регион Бяла. Координатор на КТ "Подкрепа" за Североизточна България., началник-кабинет на Президента на КТ "Подкрепа", сега Главен секретар на КТ "Подкрепа”      Много цветя и усмивки имаше
в събота в ресторант “Янтра” в Бяла. Поводът бе рожденият ден на Андрей Върбанов, Главен секретар на КТ "Подкрепа”. Рожденикът и семейството му събраха около изискана стилна трапеза стотина приятели.. Сред тях бяха президентът на синдиката д-р Константин Тренчев, ексминистрите Илко Семерджиев, Игор Дамянов, Венцеслав Върбанов, президенти на известни фирми, активисти и членове на Беленската синдикална структура, приятели от детинството. За кратко, да поздрави юбиляра, се отби и Румен Петков, а поздравителни адреси изпратиха от канцеларията на президента на РБ Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, главният прокурор Борис Велчев, министър Николай Василев и др. Рожденикът бе приятно изненадан и от постоянния звън на мобилните си телефони от приятели, отправящи му специален поздрав по повод личния празник. Многобройни бяха подаръците и честитките, които получи рожденикът. Споделилите с него радостта от празника му пожелаха здраве и дълголетие, щастие и късмет!      Философии на ръба на емоцията Още в далечната 1990-та Андрей Върбанов със замах се вписа в най-новата история на Бяла и по-точно – на родения с избухването на демокрацията у нас синдикат “Подкрепа”. Поради естеството на политическите процеси, застанала като контрапункт на всичко дотогавашно, на фона на казионния КНСБ, “Подкрепа” се наложи яростно и малко повече от арогантно в градчето, стана фактор, с който изискваше да се съобразяват. И се съобразяваха. Тогава начело на организацията сякаш естествено застана спортистът по борба Андрей Върбанов и малко или много синдикатът прие неговия характер, твърдост, отривистост и спортна злоба. Което поуплаши по-кротките и по-консервативно-традиционно битуващи беленчани. От този момент предишните години от биографията на Андрей изчезнаха без следа. Защото, каквото и да се случеше, особено нещо “по-така”, беше приписвано на него. Е, имаше и малко изхвърляне! От него време та май и досега Андрей е едновременно мразен и обичан, приеман и отричан, но никога не е отминаван с безразличие.      След известно време той започна да работи в централата на КТ “Подкрепа” в София, където, според думите му, е намерил мястото за истинска изява на възможностите си. Но не скъса връзката с Бяла. Споделял е, че не е имал големи планове – той, босоногото момче, прецапващо в летните горещини Янтра, да върви сред шпалир от войници, по коридорите на Президентството на България!? Но, на когото му е писано, писано му е. Съдбата го среща с президента на конфедерацията и д-р Константин Тренчев разбира характера и душата на Андрей. Изпълнителен до последната чертичка, последователен, непримирим (вероятно от спорта), лоялен до себежертва! И, сякаш без ламтеж за първия ред, “знам си мястото” споделя, че е помагал на много хора, които са го търсили по различни лични проблеми. Тука винаги с него сме в разпра – че нещата трябва да се решават принципно, а не персонално. Което може, може! – е казвал той в нескончаемите ни разговори. Опитвайки да ме опровергае, в тях вмъква какво е отвоювал със своите сили в организацията или в отделни министерства в полза на Бяла.   Когато му честити 60-годишнината, на празненството д-р Тренчев сподели, че е било адски трудно на всички, вкусили някогашните, пък и сегашни проблеми, и че ако не е бил Андро до него, той самият не би могъл да извърви пътя, който е извървял с организацията. Нямам ясна представа какви са тези работи, когато съм го питала, при цялата му искреност, е отговарял “По-добре да не знаеш!” Но познавам и винаги съм отчитала рядката му дарба да отсява главното от несъщественото и да улавя целта. Както и умението веднага и моментално да открива решението, ако е за решаване. Пътят до него, хората. Мисля, че сред затлачващото ни словоблудство това е особена генетична изключителност на ума. Родът му е преселници от беломорска Тракия, някаква далечна негова братовчедка била от рода на Кольо Фичето, негов дядо учил в странство, работил в управата на Русе...Може би и затова Андрей е един от малцината, чиято лична биография продължава и след като първоначалната еуфория на прехода отмина. Първо: Остана на фронта на “Подкрепа”. Оцеля. Порасна! Видя папата. И стана на 60 години!      Като му връчи пистолета, подарък от няколко негови приятели, освен всички други хубави неща, “по-малко агресивност нататък!” му пожела Веско Балтаджиев, свързвайки в “едно на ум” подаръка в симбиоза с пожеланието си. Успехи в живота и много щастливи мигове пък са пожеланията към сина и съпругата му. Благодарейки им за подкрепата в кариерата му, Андрей стопли металните нотки в гласа си заради тежкото бреме, което Марин и Лилито са приели доста време да са семейство от разстояние.      Много щастие и много красиви емоции поне още 60 години пожелаха и многобройните членове на КТ “Подкрепа”. Към всички тях се присъединяваме и ние от страниците на вестник “Нива” с: Честито! Бяла, 30 септември, 2007
...................................................
Наскоро Андрей сподели, че вече се готви за "отдих", понеже прибави още три години към своите 60, но още не се знае какво ще избере неспокойното му сърце. Каквото и да е то, пожелаваме му: Попътен вятър!

        Йорданка ЗАБУНОВА

Нагоре