Постинг
05.09.2010 01:11 -
Не знаем какво е живот
Автор: zabunova
Категория: Други
Прочетен: 1575 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2011 15:49
Прочетен: 1575 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.05.2011 15:49
Отиде си, човекът, който ни показа, че не знаем какво е живот.
В петък – на 23 април 2010 изпратихме Георги Пачелиев. Духът му го напусна на 74 години. Тялото го бе предало двайсетина години по-рано. Бе преживял катастрофа, много хирургически интервенции, някои жестоки, които направиха походката му малко спъната, но аз не обръщах внимание на това. Знаех – от Ана, която му бе съпруга и шеф на вестника по онова време, както и от колегите, които го познаваха отпреди, че е бил стегнат и организиран мъж, с характер и достойнство, които не му позволявали да интригантства, да сплетничи, да премълчава неудобните истини, презиращ глупостта и да не я прощава на никого, даже и на съпругата си. Особен! Изпитвахме странна симпатия към него. И сега не мога да си обясня защо, но си представяхме, че е взаимна. Това ни даваше хубавото успокоение, когато Ана ни подгонеше за някой гаф. След като минеха допустимите минути, през които ближехме рани на редакционния таван, следваше неотменната реплика на художничката ни Корнелия: „Тя (шефката) като си отиде у тях, бате Гошо няма да й прости!” Избухвахме в смях и това връщаше работното ни настроение. Не заради нас, ами просто така, по принцип, знаехме, че той все ще намери за нещо да я захапе, заради което се чувствахме „отмъстени”. Така не само за Ана, но и за нас си го бяхме направили много специален.
Вътрередакционна тайна бе, че по мъжки много се дразнел, когато за по-кратко, вместо да обясняват, хората казвали за него: мъжът на Ана Пачелиева. Той бе шеф на СБА, инструктор, тя - дългогодишен главен редактор на местния вестник. Бе ни споделила, че това го вбесявало, но нищо не можеше да се направи. И ние си го наричахме така помежду си – и по навик, и заради закачката, без с това да го принизявахме. Напротив, дори имахме по-голям респект към него, отколкото към шефката. Знаехме, че е перфектен в работата си, прецизен до невъзможност. От редките разговори с него думите му срещу примитиви долнопробни мошеничества още имат запазени места в паметта ми. Макар и встрани от редакционния колектив, жив, този човек ни даваше дълбочина, ориентир, вяра, разчиташе знаци, бе способен да създава наследства, всяка негова дума можеше да бъде повод за вглъбяване. Притежаваше силен и борбен дух, който преди години надви плътта. Освободил се от нея, остана си докрай един горд мъж и един мъж с достойнство. Представям си какво му е било!
В петък пред онова, останало от тялото, се молих душата му да намери покой. В църквата Провидението е запалена свещ за 20 стотинки, а времето - плоско, анималистично, клетъчно. Болката е кратка, първична, безвъпросна…..някаква времева дупка, в която седи единствено внезапно настъпилото отсъствие. Кого изпратихме тогава – осакатения човек или гордия и непримирим дух Георги Пачелиев? Човекът, който ни показа, че не знаем какво е смърт. И по тази причина не знаем и какво е живот!
ДАНА и ДРУГИТЕ
В петък – на 23 април 2010 изпратихме Георги Пачелиев. Духът му го напусна на 74 години. Тялото го бе предало двайсетина години по-рано. Бе преживял катастрофа, много хирургически интервенции, някои жестоки, които направиха походката му малко спъната, но аз не обръщах внимание на това. Знаех – от Ана, която му бе съпруга и шеф на вестника по онова време, както и от колегите, които го познаваха отпреди, че е бил стегнат и организиран мъж, с характер и достойнство, които не му позволявали да интригантства, да сплетничи, да премълчава неудобните истини, презиращ глупостта и да не я прощава на никого, даже и на съпругата си. Особен! Изпитвахме странна симпатия към него. И сега не мога да си обясня защо, но си представяхме, че е взаимна. Това ни даваше хубавото успокоение, когато Ана ни подгонеше за някой гаф. След като минеха допустимите минути, през които ближехме рани на редакционния таван, следваше неотменната реплика на художничката ни Корнелия: „Тя (шефката) като си отиде у тях, бате Гошо няма да й прости!” Избухвахме в смях и това връщаше работното ни настроение. Не заради нас, ами просто така, по принцип, знаехме, че той все ще намери за нещо да я захапе, заради което се чувствахме „отмъстени”. Така не само за Ана, но и за нас си го бяхме направили много специален.
Вътрередакционна тайна бе, че по мъжки много се дразнел, когато за по-кратко, вместо да обясняват, хората казвали за него: мъжът на Ана Пачелиева. Той бе шеф на СБА, инструктор, тя - дългогодишен главен редактор на местния вестник. Бе ни споделила, че това го вбесявало, но нищо не можеше да се направи. И ние си го наричахме така помежду си – и по навик, и заради закачката, без с това да го принизявахме. Напротив, дори имахме по-голям респект към него, отколкото към шефката. Знаехме, че е перфектен в работата си, прецизен до невъзможност. От редките разговори с него думите му срещу примитиви долнопробни мошеничества още имат запазени места в паметта ми. Макар и встрани от редакционния колектив, жив, този човек ни даваше дълбочина, ориентир, вяра, разчиташе знаци, бе способен да създава наследства, всяка негова дума можеше да бъде повод за вглъбяване. Притежаваше силен и борбен дух, който преди години надви плътта. Освободил се от нея, остана си докрай един горд мъж и един мъж с достойнство. Представям си какво му е било!
В петък пред онова, останало от тялото, се молих душата му да намери покой. В църквата Провидението е запалена свещ за 20 стотинки, а времето - плоско, анималистично, клетъчно. Болката е кратка, първична, безвъпросна…..някаква времева дупка, в която седи единствено внезапно настъпилото отсъствие. Кого изпратихме тогава – осакатения човек или гордия и непримирим дух Георги Пачелиев? Човекът, който ни показа, че не знаем какво е смърт. И по тази причина не знаем и какво е живот!
ДАНА и ДРУГИТЕ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
